Свети Георги и грешниците
10.05.07 | Андрей Романов
Сираци ли сме в този мъртъв свят? За разлика от държавата, която се държи с нас като грозна мащеха с доведени деца, Църквата е утешителка и майка. Богородичната душа на Църквата, майчиният й нрав: това усеща сърцето ни, то ни тегли към нея. И помен от това не намираме във фирмата и партията, армията и родината.
Езичниците са сираци. Християните са синове. Атеистите са роби. Верните са домашни в едно голямо, многодетно семейство. Бог им е баща, Богородица – майка, светците – по-големи братя и сестри.
Светците не са свръхестествени същества. Те са хора. Част от тях са все още сред нас на земята. Бог не ни ги е разкрил. Може би вашият съсед е светец. Може би човекът, който мие стълбището във вашия дом, е Божи угодник. Никой не знае това. Земните ни очи не виждат ореолите над главите им. А младежите по улиците? Техни връстници, на вид не по-различни от тях, са дали вече живота си заради православната вяра – в Чечения, Босна, Косово, Беслан. Те са Христови мъченици.
Светците, които са на небето, са водачи на християните. Свети Петър пази за тях отключен Рая. Божият воин архангел Михаил ги води в земното им странстване както верният пълководец води армията си. Свети Николай е бърз помощник за всички страдащи и онеправдани. Светите братя Кирил и Методий са служители на Словото, Божии пратеници при славяните.
Свети Георги води християнската войска. Случвало се е да го видят по време на битки – засвидетелствано е от очевидци и летописци. Например в Испания – по времето на освободителната война на християните срещу исляма. Да, Господ е кротък и дълготърпелив, но славата, която е дал на светия конник, е знак, че Той не е против въоръжения християнски народ. Че християнският войник умира не като куче на бойното поле, а като свидетел Христов и защитник на вярата. Че духът му ще полети като орел и ще отиде в Рая.
Вярно! Но всичко това е валидно само за Божиите приятели.
Ни зрънце от съкровищата на Божията благост и водачество няма да отиде при грешниците, при Божиите врагове. Също и покровът на светиите няма да се простре над тях.
Не може един езически народ да мисли, че светците ще го съпровождат навсякъде – дори в блатото, на бунището или на гробището. Дори ако те са една кръв с него. И напразно ще ги зове и ще се кичи с тях.
Богородица не е майка на разпуснати и опустошени хора, отдали се без остатък на грозните си страсти. Тя е Дева и обича кротките и целомъдрените.
С нищо няма да помогне света София на един град, изпъстрен със сексбарове и порнография. Дори ако той носи нейното име. И дивните й дъщери ще отвърнат лицата си от хората, водени не от вяра, надежда и любов, а от безбожие, измама и злоба.
Свети Георги не е защитник на армия, която не служи на православната кауза. Той няма да я води в битките. Тя може да го призовава и да ръси знамената си със светена вода, но ако ще воюва за златото на Уолстрийт и петролните интереси на Америка, тогава не свети Георги, а някой юдейски равин или масонски герой трябва да е нейният покровител. Бог и свети Георги няма да благословят нейното оръжие: от другия лагер следва да си потърси тя закрила.
Светците не могат да легнат като капак над езическата мерзост и да се носят като украшения от една езическа държава. Мислим ли, че като тръбим имената им и се кичим с християнските празници, Бог ще се примири с нас? "Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни" (Ис. 1:12-15).
Да, нашите предци са носели свети Георги на знамената си и са побеждавали в много войни. Но те са имали страх Божи. Христос е бил в сърцата им. Затова държавата ни е оцеляла през толкова изпитания. Божият покров е бил над нея. Но днес не можем да се правим, че сме като дедите си, ако нямаме духа им в своите гърди. Само плътската приемственост не е достатъчна.
За щастие разривът с Бога не е никога окончателен в този век, на тази земя. Особено за народ с християнски корени. Да се върнем към духа на нашите предци, за да добием отново щастие и простота, сърдечност и мир. И да си върнем Божията милост. И да възбуждаме у нашите врагове страх, а не смях. И чужденците да ни уважават, а не да ни тъпчат и презират. Все още имаме този шанс.
"Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ" (Ис. 1:17-18). Той, който може "да избели греховете ни като сняг", е единственият ни защитник на земята. За да не бъдем като сираци в един мъртъв свят, като среднощни сенки под гробна луна.
Източник: ПравославиеБг
