Слово в Неделя на жените мироносици
05.05.11 | Свещеномъченик Серафим (Чичагов)

Днешният неделен ден Христовата църква е отредила за прослава на светите жени мироносици. Всички евангелисти ни насочват най-вече към Мария, родена в галилейския град Магдала, от която Христос изгонва седем бяса. За това благодеяние тя Му отвръща с пламенна любов. Втората мироносица – Мария Йосиева, майка на Яков и Йосия, следва Спасителя до гроба. Синът на тази Мария, Яков Алфеев, е един от 12-те апостоли. Саломия е майка на Зеведеевите синове, апостолите Йоан и Яков. Освен Мария Магдалина и Мария Яковова, св. апостол Лука споменава и Йоана, както и още няколко други жени, без да ги назовава по имена (Лук. 24:10). Коя е Йоана? Съпруга на Хуза, домоуправител на Ирод, също излекувана от Господа. По думите на Лука, сред тези жени несъмнено е Сусана (Лук. 8:1-3) и много други, които служат на Христа. Разбира се, към тях принадлежат Марта и Мария, сестрите на Лазар, така всеотдайно обичащи Божия Син.

Светата Христова църква чества паметта на всички светии, и особено скъпи за християните са именно тези блажени спътнички на Христос, които Му служат не само с имуществото си, но и с труда на своите ръце; предани са на Учителя и страдат заедно с Него, като освен че Го придружават по време на Неговите пътувания, те Го съпровождат и в кръстния път към Голгота, в подножието на самия Кръст. Възпоменаването на тяхната саможертва, подвизи, на безкористната им и нежна любов към Господа изпълват сърцата на вярващите със същата любов и стремеж да Му служат дори до смърт!

Христос не избира жените мироносици и не ги призовава да Го следват, подобно на апостолите и 70-те ученици, но те сами тръгват след Него с единствената цел да получат обновен живот; тръгват като след вечна истина, като след техен Спасител и Син Божи – независимо от видимата Му бедност, скромност и явна враждебност, която Той предизвиква у първосвещениците и народните наставници. Те по своя воля оставят домове, имоти, дела, семейства, радвайки се, че макар и с малко могат да бъдат полезни на Христос и Неговата община. По време на кръстното шествие на Христос към Голгота само жените мироносици плачат и ридаят. Господ чува воплите им и се обръща към тях с утешителни думи. Какво е трябвало да изпитат тези любящи жени, стоейки около Кръста на Спасителя и станали очевидци на целия позор, ужас и накрая – на Неговата смърт?! Всички ученици се разбягват от страх, дори апостол Петър, който обещава да умре с Иисус, но три пъти се отрича от Него, и само Божията Майка с Йоан Богослов и жените мироносици остават при Кръста. След това Богородица е изнесена на ръце, покрусена от скръб, но Мария Магдалина и другите жени, които тълпата изблъсква, не изоставят своя любим Учител. Когато Той предава дух, същите жени бързат към къщи, за да приготвят аромати и миро, а Мария Магдалина и Мария Йосиева отиват, за да видят как полагат Иисусовото тяло в гроба. Те си тръгват едва когато настъпва пълен мрак, за да дойдат отново на гроба преди изгрев. Заради усърдието към Божия Син и решимостта да въздадат почит при погребението Му, заради непоколебимата си вяра тези свети жени първи от всички човеци получават свидетелство за Христовото възкресение и стават радостни и смели проповедници, щом научават вестта от ангела.

И така, възлюбени майки, жени и сестри, примерът на благоговейните жени мироносици е пред нас! Животът им е твърде поучителен и за съвременните християнки. Тези Христови следовнички не се отличавали с добродетели, докато не срещат Христа: Мария Магдалина била обладана от зли духове; Марта била образец за житейски увлечения и светска суета, но божественото учение на Спасителя, чудесата на Божия Син и Христовата благодат напълно ги възраждат.

По примера на светите мироносици много християнки впоследствие се обръщат с жива вяра към възнеслия се на небето Христос. В историята на християнството виждаме неизброимо множество жени и майки, обикнали учението Му и светата Църква по-силно от знатния си произход, земна слава, почести, богатство, от удоволствията на света; по-силно от родители, съпрузи и деца – избрали смъртта пред отричането от Спасителя и Неговите заповеди. Знаем дори майки, които водели на екзекуция своите деца и с радост ги отдавали в жертва, за да се прославят в Царството Божие. Някои с огромно мъжество и търпение разпространявали Христовото евангелие и просвещавали цели народи. Благочестиви царици, княгини и болярки са строили храмове и манастири.

Светата църква и днес с упование гледа към вас, скъпи жени и сестри! Вие още поддържате вярата във вашите семейства и се грижите за украсата и благолепието на храмовете. Но в наше време има твърде много жени с непознати досега в историята на християнството нагласа и състояние на духа. Искам да кажа за онези, които не намират мястото си в никаква дейност, чувстват умора от живота, оплакват се от скука и питат чистосърдечно всички: с какво да се заемат? Те признават недостиг на енергия, на здраве; липса на всякакви стремежи, желания, дарби и любов към каквото и да било. Точно те нямат ли отговорности, не са ли дъщери на своите родители, не са ли майки на децата си, не са ли съпруги на мъжете си?!

Питат: какво да правят онези, които имат възрастни родители и скучаят? Да осигурят спокойствие на родителите си и да им помогнат за прехода във вечността. Това не е ли дълг, не е ли работа, не е ли служение на родителите и главното – на Бога? Какво да вършат омъжените жени? Да не пропиляват заработеното от техните съпрузи; да създават приятно огнище; да възпитават децата; да пазят в домовете си Божия Дух; да бъдат пример за християнски живот на младите и служещите. Колкото децата бъдат по-подготвени за духовен живот и за борба със страстите – толкова животът им ще е по-лек и по-свободен от скърби и изкушения. Но за да може майката да изпълнява високото си призвание, тя се нуждае от познания за вярата; от искрена вяра; разбиране на Божията любов; любов към Бога и неотделим от светата Църква живот. Тези, които нямат собствени деца, могат да посветят живота си на чуждите деца – често бедстващи, изоставени, осиротели и вършещи грехове поради незнание. Питат още: къде да намерим отдих от ежедневните грижи и тревоги? Странен въпрос! Нали в света са измислени толкова развлечения и удоволствия, но следователно трябва да признаем, че светските удоволствия не дават отмора, а само разоряват финансово. Това е безспорна истина. Затова нека тези жени и девойки да се научат на осмислен живот от предишните християнки, намирали спокойствие и отдих в четенето на духовни книги, в молитвата, в църковния живот, в благотворителността, в просвещаването на народа...

Възлюбени в Христа сестри, помагайте на пастирите, служете на Господа! Амин. | www.pravoslavie.ru

Превод от руски: Радостина Ангелова


                                      Източник: ПравославиеБг