Прочетен: 1623 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2011 13:17
З А Л А В Я Н Е Т О Н А И С У С
" Авва, Отче, за Тебе
всичко е възможно; отмини Ме
с тая чаша; не обаче, както Аз
искам, но както Ти!"
Из еванг. на св. ев Марк : 14 : 36
Съдбовно място с име Гетсимания.
Сред учениците - Учителя прочут.
Гърдите Му се късат от терзания,
а в гърлото Му - буца давещ смут.
Нозете Му Го водят несъзнателно
сред тих, самотен и молитвен кът.
Говори трудно, сърцераздирателно.
Молбите Му към Бог Отец летят.
-Мой Отче, чуй, от чашата неможе ли,
Аз да не пия в този странен час?
Но все пак да е волята Ти Божия!
Не трябва ли, не слушай моя глас!
На учениците очите са натегнати.
Неволно се затварят в слабостта.
На три пъти ръцете са протегнати.
Три пъти призова Исус Отца.
Душата Му е първа на разпятие.
Човек и Бог се борят във гърди,
ала в безмълвно-тъмните обятия
човечето пред Бога се стопи.
Събужда свойте предани следовници.
-Часът дойде! Станете да вървим!...
Ей, идат, идат грешници - злокобници,
за да пленят велик Човешки Син...
И между тях е Юда, сребролюбеца.
Предателски целува своя Вожд.
Звънтят монетите на душегубеца...
злокобен звън сред тъмна, страшна нощ.
О, дребни и нищожни победители,
с ножове, сопи - озверяла сган,
нима разбойник виждате в Учителя
и не прозряхте скрития титан?
Но стана по пророчески писания -
безмилостен сценарий на Отца.
Ех, тъжна и злощастна Гетсимания,
ти старт бе на безсмъртна висота!
ЕСТИР
ПОРТРЕТ НА ЗЕМНИЯ ИСУС
По описание, дадено
от Публиус Лентулуй - управител
на Юдея, в писмо до Римския
император Тиберий.
Исус е румено широкочелия,
със кестеняво червеникава коса.
По назарейски среден път разделя я,
на раменете Му се стеле с лекота.
Брадата Му на цвят е почти същата.
Тя дълга е. Дели се в край на две.
Очите?С поглед сладък,мил обгръщат те.
Изваяно в изяществото Си лице.
На ръст е среден и очароветелен,
с интелигентна и спокойна красота.
Гласът Му - овладян и увещателен.
Очакван винаги, но рядък гост в света.
Говори ясно. Бисерни сълзите Му
набъбват тихи и се ронят от очи,
а учениците са стриктни по следите Му.
Поглъща всеки словото Му и мълчи.
Така бе до зловещото предателство.
Велики добрини Той вредом натвори,
но скри се в страх най-верното приятелство,
щом Гетсимания обятие разкри.
Спасителят от смърт и от страдание
с безумието на човека бе убит,
връхлитащ с гаври яростни и изтезание,
човекозвяр подкупен, с вълчи апетит.
Исус - Величие, родено на разпятие !
Неземно свята извисеност на Духа !
Необясним за грешното ни възприятие,
всевечен Извор на любяща чистота !
ЕСТИР
16.08.2011 12:35
Имам запитване относно първото стихотворение- авторът архим. Серафим Алексиев ли е?
Благодаря предварително!
За мен е чест да си помислите, че може да е на архим. Серафим /Алексиев/, защото много обичам неговите стихове и не бих могла да се сравнявам с него в творческо отношение. Ако все пак имам някои много силни стихотворения, то е, защото Духът ми даваше да изживея нещата, без да съм била там, затова се е получило. А пред архим. Серафим , когото за съжаление не видях, докато беше жив, се прекланям като пред един от най-верните Христови чеда! Неговите стихове са писани изключително чрез помазанието на Светия Дух и затова са много силни, верни и истинни. Който е воден от същия Дух неможе да не ги почувства със сърцето си.
Бог да Ви закриля и спаси!