Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2011 14:07 - ЖИВОТЪТ НИ Е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1795 Коментари: 2 Гласове:
4



Протойерей Добромир Димитров: “В навечерието на Великден трябва да осъзнаем, че животът ни е голяма отговорност”
23.04.11 | Златина ДИМИТРОВА

 


Протойерей Добромир Димитров е завършил Православния богословски факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Свещеник е от 2001 г., а от 2008 г. е преподавател по църковно право във факултета. От месец юни 2010 г. служи в храм “Св. великомъченик Мина” във Велико Търново.
 
- Отец Добромир, разбира ли българинът смисъла на жертвата на Иисус Христос и Неговото възкресение?

- Тук не става въпрос за някаква определена националност. Тук става въпрос за личностното приемане на едно събитие, останало в историята, а то е, че самият Бог е станал човек. Съединил се е с нашата човешка природа, живял е сред нас, поел е върху Себе Си немощите ни, болестите, греховете ни, умрял е заради нас и накрая е възкръснал, като ни е дал възможност и ние чрез Него един ден да възкръснем.
Давам си сметка, че тези думи за много хора са лъжовни и скандални, но така е било винаги в човешката история, едни приемат Христос, а други го отхвърлят.

Според мен истинският въпрос е дали ние лично приемаме изкуплението и възкресението на Христос реално. Ако е така, смъртта, всеобщата трагедия на всеки човек е победена, както и грехът, чиято последица е смъртта. Тук става въпрос за нещо много лично, защото всички ние умираме, а също така умират и любимите ни хора и ние нямаме никаква власт над това. Това е основният човешки проблем. Ако не приемем факта на изкуплението и възкресението на Христос, то Той за нас си остава обикновен учител и философ, който няма никакво сериозно влияние нито върху мислите ни, нито над делата ни, т.е. над нашия живот. Но ако приемем Христос за Богочовек и Спасител, с Когото разговаряме лице в лице, Когото чувстваме и усещаме със сърцето си, то целият ни живот ще се промени и няма да има страх, смърт и всеки грях може да бъде победен.

- Кога и къде е установен празникът Възкресение Христово? Как са го празнували първите християни?

- Празникът Възкресение Христово започва да се празнува още през II век. Той се явява централното събитие на целия годишен празничен кръг на ранната Църква. След Миланския едикт през 313 година, чрез който св. император Константин Велики провъзгласява християнството за равноправна религия в римската империя, празникът Възкресение Христово се е отбелязвал най-тържествено. На този ден са се кръщавали всички желаещи да приемат християнството. Те са се подготвяли за това в продължение на години. Църквата се е радвала и тържествувала, а християните цяла седмица са се причестявали ежедневно в светата Литургия, носили са бели дрехи и венци от цветя. Тази радост трябва да изпитваме и ние, угрижените, тъжни християни от ХXI век.

- В навечерието на най-големия ни празник – Великден, какви мисли трябва да ни владеят, отче?

- Трябва да осъзнаем, че животът ни е уникален и е една огромна отговорност. Трябва да се замислим за какво живеем, в какво вярваме, какво очакваме. Дали наистина животът ни има смисъл? Дали си заслужава цялото това надбягване и непрестанно желание за пари, власт, положение в обществото? Накъде ще ни отведе всичко това? Истината е, че всичко материално е толкова преходно и мимолетно, а цялата вечност е пред нас. Изборът зависи от нас.

- Често ли се покайва българинът?

- Покаянието е личен акт на волята. Често се бърка с разкаянието, което е акт на едно психологично ниво, т.е. направил съм нещо лошо, тежко ми е, но другият си го заслужаваше, поради това и това…. При покаянието е различно. Самата дума означава промяна на ума, т.е промяна на начина на живот. Покаяние означава да осъзнаем, че сме на грешен път и да имаме желание да се върнем. Покаянието е свързано с много болка, отхвърляне от егоистичното ни мислене, че сме център на света и примиряване с Бога и с ближния. Относно това дали българинът се покайва често, не мога да отговоря, това е личен акт, който обаче неминуемо се отразява и върху цялата общност.

- За какво трябва да се покаем като народ?

- Днешното българско общество трябва да се покае за сълзите на децата и майките, абортите, трафика на хора, липсата на любов в обществото, кризата в семейството, липсата на духовно възпитание.

- Спазват ли се днес православните традиции?

- Въпросът е много сложен. Обикновено обръщаме внимание главно върху външните обредни неща, отколкото на дълбинния смисъл на традицията. За това донякъде са виновни и медиите. Те представят празника от фолклорната му страна, която често пъти няма никаква връзка с Православието. Такава традиция е несериозна, защото не изисква нищо, но и не дава нищо. Според мен много малко семейства участват и живеят с православните традиции.

- Българското общество като че ли занемари християнските ценности, семейството и възпитанието, а стремежът към материалното взе превес. Може ли да се промени това и каква трябва да бъде ролята на Църквата в този процес?

- Това е процес не само в българското общество, а в целия модерен западен свят. Самата ни съвременна култура се движи от принципа: “Повече да произвеждам, повече да консумирам”. Поради това и жънем горчивите плодове на егоизма, нихилизма, незачитането правото на другия. Когато живеем по този егоистичен начин, човекът до нас се превръща в заплаха за материалните ни и духовни ценности. Заради това ние го обективизираме, искаме да го притежаваме, да го използваме, да го поробим. За нас той е средство, функция. Църквата трябва на всяка цена да се бори с това, да издига своя глас в защита на всяка човешка личност, на всяко дете, жена или мъж, защото всеки е икона, образ на Христос.

- Каква е рецептата за по-добър живот в Господа? Кризата освен икономическа е и духовна, но как да се справят с трудностите хората?

- Рецептата за по-добър живот е непрестанна борба между егоизма и любов към Бога и ближния. Това не са кухи фрази, това е свободата да бъдеш. А относно кризата, то нека я приемем като шанс да победим егоизма си, да помагаме на човека до себе си и да потвърдим себе си като свободни обичащи личности.

- Обновява ли се родната православна църква?

- Слава Богу, днес има много млади и интелигентни хора в Църквата. Аз съм оптимист и вярвам, че нещата бавно се променят за добро.
- А обновява ли се православието като цяло?

- Определено да. Православната църква в САЩ ежегодно увеличава енориите си, създават се нови манастири, което е показателно за интереса към Православието. В Европа този процес е по-слаб, но устойчив. Може би след 100 години САЩ ще е преобладаващо православна страна.

- А не се ли засилва интересът към католицизма, протестантизма и най-вече към различни нови култове на Изток?

- Не бих казал. Римокатолицизмът и протестантизмът търпят отлив от вярващи в световен мащаб, а източните учения с тяхната екзотичност не могат да отговорят на основните екзистенциални въпроси на търсещия човек, както това вече се случи през 60-те и 70-те години на миналия век. | Вестник "Янтра днес"



                                                               Източник: ПравославиеБг


Тагове:   отговорност,   живот,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Светъл празник за теб!
23.04.2011 20:29
Светъл празник за теб!
цитирай
2. bogolubie - БЛАГОДАРЯ ТИ, МИЛИЧКА !
24.04.2011 17:04
ДА ЗАКРИЛЯ ГОСПОД ТЕБ И СЕМЕЙСТВОТО ТИ ! ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И УСПЕХ ВИ ЖЕЛАЯ !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10814310
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9032
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930