В Русия създадоха православни настолни игри за цялото семейство    

 Автор Интерфакс   
понеделник, 11 април 2011

Московска компания, специализирана в производството на настолни игри за деца и възрастни, пусна православна серия с игри, предназначени за цялото семейство, за неделните и катехизаторски училища. "Игрите, които предлагаме, са прекрасно дидактическо пособие за уроците по Основи на православната култура, подходящи за свободното време на малките християни или просто хубав подарък за едно вярващо семейство", заявиха производителите. Като главна цел на серията игри те поставят възпитаването у детето на уважение към светините, почит и любов към родителите и другите хора, грижливо отношение към околния свят. Сега на пазара са две игри: "Пещерите на лаврата" и "Пасха - светлото Христово възкресение". Предстои да излязат "Ноев ковчег", "Преподобни Сергий Радонежски" и "Рождество".

Играта "Пещерите на лаврата" представлява пътешествие по лабиринтите на подземните пещери на Киево-Печьорската лавра, където играчите се срещат със св. Печьорски отци. На всяка карта със задача има и кратък разказ за светеца, чието поръчение трябва да се изпълни. Основен източник на информация за създаването на играта е бил Киево-Печьорският патерик.

Играта "Пасха - светлото Христово Възкресение" запознава по увлекателен начин детето с този празник. Към играта има брошура, която освен правилата на играта съдържа и полезен речник, където се обясняват основните понятия, свързани с празника и използвани в играта.
               
http://www.dveri.bg/content/view/13089/33/

                                  Източник: ДвериБГ

Така, де, католиците създадоха компютърно яйце, което се моли вместо нас, православните създават игри, за да не останат по-назад и децата да си "комуникират" със светците чрез тях.

Нямам думи просто! Да питам накъде върви този свят, май е излишно.... :(

Твърде предизвикателно звучи думата "комуникират", макар и в кавички. Нали има и кръстословици с библейска тематика. Добре е децата да влизат в света на вярващите в Бога и е най-лесно и занимателно с игри. Страшното наедрява главоломно от другаде, не от християнството, от която и да било църква.

За съжаление, обаче, голяма част от главоломното наедряване се дължи на църквите и то християнските.

А за "комуникират", наистина е употребено в предизвикателен смисъл. Но питам, къде остава живото слово? Любовта? Разбирането? Нима знанията са онова, което дава вярата? И няма ли в един момент да погледнат на Светиите като на героите от обикновените игри? Със същото само занимателно отношение?...
Не знам, но не смятам, че това е начинът. Та колко повече живот има в една човешка беседа, отколкото да си се вторачил в текста на монитора и да бързаш да си преминеш куеста?! За съжаление, обаче, не мисля, че това ще е последното човешко изобретение в тази посока на отдалечаването...

Повярвай ми, върл фен съм на компютърните игри и то на най-голямата според мен - Diablo - и зная какво говоря. Ако не е занимателна една игра, става скучна, ако пък е занимателна, самата игра те завладява и спираш да мислиш за това кой си и какъв си, какви са мотивите ти, остава единствено героя ти, който всъщност си ти и над всичко изплува всемогъщият АЗ, който се стреми да победи. Но АЗ-ът...

Но, кой ще поговори с тези деца? Дяволската сила е в апогея си? Пуснах публикацията за Христо Мишков /отец Никанор/. Той е имал вярата от родителите си и независимо от това, че е бил в светския водовъртеж, изплувал е и е влезнал в лоното на вярата. Но на нашите деца, както и на съветските, родителите или са атеисти, или са твърде много заети за насъщния и нямат време те да се научат, та да научат и децата си или внуците си. А времето не чака...

Wow, your post makes mine look febele. More power to you!