Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2011 14:46 - БЛАГОВЕЩЕНИЕТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2341 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 25.03.2011 14:46


Благовещението
25.03.11 | Теодора Димова

 

 

Таинница на Божия промисъл

Като искаше да разбере недостижимото за разума, Дева извика към Божия служител: Кажи ми как е възможно да се роди Син из чиста утроба? А той със страх се обърна и й каза така: радвай се, Таиннице, на неизказания Божи промисъл; радвай се, тиха вяра на молещите се.
Акатист на Пресвета Богородица, икос 2

Ако Благовещението се беше случило днес, то нямаше да предизвика никакъв медиен интерес. Случката в Назарет нямаше да влезе в нито една новинарска емисия, в нито един сутрешен или вечерен блок. Разговорът, проведен в самота и интимност в една малка стаичка, нямаше да бъде съобщен като breaking news по нито един телевизионен канал. Диалогът между едно момиче и един ангел нямаше да бъде коментиран от нито един анализатор в нито едно токшоу. Защото за съвременното общество интересните, същностните, екзистенциалните неща са много по-различни. Ние обикновено честваме грандиозни и помпозни събития, като навлизането в ново хилядолетие или уважението на мъжете към жените, каквото и да означава това. Повечето наши празници някак неусетно са се изпразнили от смисъл, превърнали са се в празни празници, които ни носят повече неудовлетворение, отколкото радост. Ние не получаваме вече благи вести от никого и от никъде – нито от медии, нито от приятели, нито от близки. За да бъде вест, едно нещо трябва да бъде грозно, скандално, катастрофално. Ако не е такова, то не е вест и следователно не заслужава внимание.
***
Поразителен е диалогът между девицата Мариам и ангелът Гавраил в тишината и зеленината на галилейското селце. Това е диалог между небето и земята, между Бога и човека. Той съдържа в себе си като ядро всички последващи евангелски събития. Този диалог непрестанно ще се възпълва във времето, ще се разпростира над света, ще се доказва. Този разговор сигурно е проведен съвсем тихо, защото най-съкровените неща се изричат съвсем тихо, почти шепнешком. А кавгите, агресиите, разприте – те винаги са на висок глас, в крясък, в грозота.

Мариам би могла и да не чуе съобщението на Гавраил. Той едва ли го е направил гръмко и високопарно. Или би могла да го чуе, но да не му повярва, да го подмине. Или би могла да го чуе, да спре и удивено да възкликне: ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти.
***
Бог разпозна Мариам сред цялото човечество и я посочи. Но Бог имаше нужда и Той Самият да бъде разпознат от девицата. Имаше нужда от нейната свободна воля, от нейния отговор, от нейния радостен възглас - нека ми бъде по думата ти! Бог за всичко ни пита, Той не ни се налага, Той не изисква от нас подчинение, отсичане на личната воля, обезличаване. Напротив, очаква нашия най-голям трепет. Очаква онова удивително, по детски спонтанно „да” на Мариам, промълвено в най-дълбокото, най-съкровено вълнение. Очаква нейното едва чуто Ето рабинята Господня, което Синът й след трийсет и три години ще повтори в най-дълбоката и тежка нощ на света с думите: Но нека бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.

В онзи миг Мариам прие не само Божията любов, но и Божията болка. Прие меча, който от самото начало щеше да прониже сърцето й. Даде своето съгласие да бъде осенена от благодатта, но даде и своето съгласие да Го види осъден, пребит, унизен, превит под тежестта на кръста, прикован, разпънат, мъртъв.
***
Нека ми бъде по думата Ти, този радостен Мариамов възглас не спира да ехти през вековете. Не спира да ехти през онова развиделяване, когато на третия ден от полагането Му в гроба майка Му и другите жени видяха отваления от вратата гробни камък.

Нека ми бъде по думата ти, тези думи на Мариам са дръзновението на смъртните към Бога. Всеки един от нас е призован, от всеки един се очакват същите думи - израз едновременно и на свободната ни воля, и на глада ни по Бога. Любовта е не само едничка цел и смисъл на живота, но и неговото осъществяване, осъществяването на Божият предвечен промисъл.
***
Бог разпознава всеки човек и през любовта Си го отделя от останалите. Само разпознат от Бога, човек може да придобие своята уникалност и изцеление. Само Бог може да дари на човека неговата личност, но Той може да му я дари само през свободната му воля. Затова е толкова разтърсващ и покъртителен възгласът на Мариам – защото тя се оставя да бъде разпозната, оставя се да бъде призована и възкликва с благоговение: нека ми бъде по думата ти!
Бог всичко и всекиго оличностява, личността е толкова по-ярка и изявена, колкото по-богата и свободна е нейната воля. Но у човека сетивото на разпознаването е странно неразвито и приглушено. То се отваря мъчително и бавно така, както мъчително и бавно проумяваме неизследимата тайна на Тялото и Кръвта Му, които Той раздаде на учениците си, още преди да е разпнат.
***
Да се оставим да бъдем разпознати от Бога. Да усетим, че сме разпознати от Него. Да отвърнем спонтанно на призива Му, да проверим себе си, да се разпознаем.

Благовещението е зачатието на Божия Син. Всяка блага вест носи в себе си зачатие на нещо добро и свято. Всяка вест на любов се превръща в блага.
Дали ще чуем Благата вест? Дали ще я пропуснем да влезе в сърцата ни? Дали ще й разрешим да заживее в нас? | www.kultura.bg


                                                  Източник: ПравославиеБГ




Гласувай:
6
0



1. waterway - Дали, Боголюбие?
25.03.2011 17:58
''Дали ще чуем Благата вест? Дали ще я пропуснем да влезе в сърцата ни? Дали ще й разрешим да заживее в нас? ''

Надявам се!
цитирай
2. bogolubie - От нас зависи най-много !
26.03.2011 03:44
На смирените души и сърдечни молитви Бог отговаря. Но тъй като това е най-нежната и трудно доловима връзка, трябва да се натрупа малко опит, за да се усети и опази, да не се скъса. Господ казва, че Неговата храна са нашите молитви. Светият Дух не случайно е уподобен на бял гълъб. Ако му даваме трохички, Той няма да бяга от нас. Нужно е повече постоянство и ще се усети присъствието Му, ръководството Му и закрилата Му. Дерзай, миличка, защото ще дойде време, когато Той ще се оттегли, за да бъдем изпитани! Трябва да сме готови за това.
Бог ни обича, но и ние трябва да Му отговорим с обичта си. Това се иска само от нас. Любовта никога не греши.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10821476
Постинги: 14695
Коментари: 2327
Гласове: 9036
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930