Постът e и милост    

 Автор Митр. Атанасий Лимасолски   
сряда, 16 март 2011

Продължение на статията "Ако имаш сърце - ще се спасиш"

Още едно много важно нещо, което първите християни правили  и е хубаво да го имаме предвид, а именно,  че постът  е свързан с даване на милостиня. Човек си казва „Ако не постех, щях да харча 1200 лири на седмица за меса, сирена, вино и т.н, а  като постя, харча 30-40 лири. Следователно това, което остава, го давам на бедните, на братята, които имат нужда”. Постът е бил обвързан с милостинята. И той, разбира се, не е само въздържание от храните. Започваме от това, то е необходимо и важно, защото човек не е само дух, да кажеш: аз ще постя духовно. Не сме духове, а тяло и дух заедно – едно неразделно и неразривно единство. Затова добродетелите засягат целия човек - и душата, и тялото, и както постим телесно, така постим и духовно. Следователно,  въздържаме  се от злоба, от осъждане, от гордост, от словопрения, от хиляди неща, които за съжаление ни измъчват. Въздържаме се и в употребата на материалните неща. Ако искам да купя три чифта обувки, от които нямам нужда, ще закупя един чифт или изобщо няма да купя. Минавам с тези, които имам. 

Постът е отчуждение от злото. С друг думи, трябва да станеш чужд  на пороците, които са около тебе. Колко важно нещо е човек да пости и с езика си, да спре да говори, да съди, да клюкарства, да коментира, да се въздържа от цигарите... Хората са  зависими от цигарите. Един мъдър духовен наставник казваше на чедата си, които пушат:

- Избери, или целия Велик пост без олио, или ще пиеш и мляко, но ще спреш цигарите.  Кое е по-лесно за теб?

Той им помагаше да направят нещо по-значимо. Същото важи и за телевизията и всички неща, които човек прави, за да си губи времето. Т.е. постът е период на всеобхватна борба, на мобилизация на всички душевно-телесни сили чрез  църковните последования, всекидневните молитви, изповедта, изучаването на Божието слово, труда в духовния подвиг и всичко останало, което помага на човека и го подтиква да води духовен живот. Отците на Църквата са казали, че наистина, когато човек пости, тогава се променя и телесния състав на човека, който се прочиства и душевно, и телесно. Прочиства. Затова  светците винаги пребивавали в пост и въздържание и това  наистина им дарявало душевна и телесна  чистота. Не само душата, защото душата и тялото вървят заедно. Те съгрешават заедно и се освещават заедно. Затова всички добродетели и подвизи засягат и се отнасят към цялото човешко битие.

Също така периодът на Великия пост е една десета от годината. В Моисеевия закон десятъкът  винаги бил посветен на Бога, една десета от имуществото, от парите било посветено на Бога. Така и ние посвещаваме една десета от годината на Бога. Великият пост колко седмици има - шест, седем? Седем със Страстната седмица. Имаме пет дена пост, в събота и неделя няма пост, разрешава се вино и елей - 5х7= 35 + Велика събота = 36 и нощта на съботата до неделя сутрин, когато по-скоро  не се пости, но хората постят - стават 36 и половина. Дните на година са 365? Една десета. С математическа точност. Посвещаваме това време на Бога. Разбира се, Бог няма какво да вземе от това, а ние ще имаме полза от тази духовна борба.

Въпроси след края на беседата

Какво бихте казали за двама души с различно отношение към поста. Единият се стреми да не наруши нищо дори с 0,001 %, а другият е по-умерен и не така строг. Кой пости правилно?

Ако този, който е прекомерно строг и педантичен, прави това не, защото е благоразположен към Бога, а защото вярва, че ще се спаси чрез тези си дела, както и че, ако  изяде една капка олио, ще отиде в ада, като не вижда, че няма да се спаси от капката олио – тогава това е болен перфекционизъм. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога. Ако някой човек е превърнал  постенето в самоцел и мисли, че чрез своето дело ще се спаси и затова е стриктен и иска да спази строго всичко - това е болестно състояние. Ако обаче той прави това, защото съвестта му е изострена, защото иска да не прави компромиси с нея, като не нарушава Божия закон - тогава е здрав човек, просто има чувствителна съвест -съвест, която лесно се ранява. Той не приема тази широта.

От другата страна e този, който е умерен и казва „Не пречи, драги, ако случайно си нарушил поста, с една капка олио няма да свърши светът!”. Ако прави това с добър помисъл и те учи да не се фокусираш върху тези неща,  а върху съществените, то Бог няма да те съди и ако си нарушил поста, не защото си презрял заповедта на Църквата, а защото не си знаел, не си го помислял, няма да свърши светът. Ако такова отношение не е поради презрение към установеното от Църквата, то не   е лошо. Но ако постъпва така, защото презира заповедта и от презрение говори за снизхождение, това е грешка.

Мисля, че и едното, и другото извират от болен егоизъм.

Ако здравето ми не позволява да постя, какво да направя?

Много просто – не постят, правят това, което могат. Бог иска от човека това, което може да прави. Човек трябва да знае, че има предел на силите си. Той трябва да призове смирено Божията сила и да помоли Бог да му помогне, но да има намерението да се подвизава, като се подвизава дотам, докъдето стига силата му. Той трябва смирено да приеме своята немощ и след като получи и благословението на духовния си отец за това как и по какъв начин ще пости, да бъде по-снизходителен към себе си, но без да се е отчайва, защото няма да се спаси от поста, както казахме. Постът е средство, което те води някъде. Ако чрез смирението стигаш до покаяние и до връзка с Бога, не  трябва да губиш надежда. Стига само това да не произлиза от болен перфекционизъм или от болно презрение.

Какво означават думите: „Милост (έλεος) искам, а не жертва” (Мат. 9:13)?

- Означават, да ядем елей  (έλαιο) всеки ден! Едно отче на Света Гора казваше:
- В събота не яж сирене!
- Защо, дядо, в събота да не ядем сирене? След като не е петък, не е сряда?
- Не си ли чел какво се казва в Евангелието, че  в събота не ядем сирене (τυρί)”? ("ὅτι τὸ σάββατον οὐ τηρεῖ " в превод на бълг. език: "защото не пази събота" (Йоан 9:16)?

Евреите казвали за Христос, че не пази съботата. Старецът чул евангелския текст, в който се казва за Христос, че „не пази съботата” (οὐ τηρεῖ) и го разбрал като забрана да ядем сирене (τυρί) в събота! (На гр. език "сирене" и "спазва" имат еднакво произношение, бел. ред.)

А сега сериозно. Милост искам, а не жертва, означава, че Бог иска да станем милосърдни, както Той е милосърден, а не просто да следваме буквата, защото буквата убива, докато духът животвори. Затова трябва да преминем от формата към същността, но спазвайки и формата. Ако не спазиш формата,  няма да стигнеш до същността.

Как ще коментирате това, че по време на пост някои хора стават по-раздразнителни?

Ако по принцип, през цялото време човек е  кротък, смирен, а когато започне да пости изведнъж в понеделника от първата седмица на Великия пост всичко в него се преобръща с главата надолу, е, това е странно. Човек трябва да се прегледа, може да има органична причина, може да му става нещо, да липсва нещо в организма му и от постенето да се получава проблем с нервната му система. Може да не издържа и да има свъхнапрежение в нервната му система, тя да се претоварва. Затова, ако през останалото време е добре, а когато пости, духовно изнемощява, тогава трябва да отиде на лекар, защото нещо става. Дяволът винаги си е дявол, не само по време на поста.  И през останалото време пак е дявол. Затова де не му приписваме всичко на клетия дявол. Той си е такъв, какъвто си е, но от друга страна, сега е зает, има карнавали, има много работа. На друго място е... (На Сирни Заговезни в Лимасол се провежда най-големият карнавал в Кипър, който Църквата строго осъжда, бел. пр.).

Превод: К. Константинов


                                             Източник: ДвериБГ