Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2011 13:43 - ТРЕТИ МАРТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1745 Коментари: 3 Гласове:
11

Последна промяна: 03.03.2011 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Трети март


  Иосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

 

Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да се помолим за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Ден, в който да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух.

Трети март е Ден на свободата, възвестил през 1878 г. Освобождението на България от турско робство. Основателно е обявен за национален празник на всички българи.

Да си припомним страшното начало. В ония кървави дни и зловещи нощи св. Патриарх Евтимий разбрал, че въпреки отбраната, престолният Търновград ще падне. Духовният отец на българите повикал най-добрия майстор леяр и му заръчал: "Направи ми една камбана, която да пее с душата на България!" "Как да направя такава камбана?" – попитал майсторът. Светейшият Патриарх му рекъл да разтопи метал, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава…

В тази книга била написана историята на България!

Когато камбаната била готова, покачили я на най-високия връх Царевец. От там се понесъл гласът й – протяжен, съдбовен…

Кръвожадният Сюлейман Челеби заповядал да изковат от камбаната ятагани. Но когато друговерците се опитали да я смъкнат от камбанарията, тя паднала и потънала дълбоко в земята. Този черен ден бил 17 юли 1393 г.

Замлъкнала камбаната и 500 години мълчала.

Това е легенда, но тези 500 години не са легенда. И каквито и думи да изплачем, те ще бъдат бледи пред мъките и страданията на милия ни български народ.

Затова идваме направо на Трети март. Светъл връх е той в историята на България. Той е белязан със знака на вековечни битки срещу омразния турски поробител.

Трудно е с няколко думи да обхванем вълненията на десетки поколения в очакването на този ден. Един календарен лист не може да възкреси цялото великолепие на този дивен ден, огрял вредом земята ни с българско слънце.

Но истината и без подробности е голяма и велика. И съдбовна! Защото е проверена от историята, от времето, от обичта между двата братски народа – българския и руския, защото е скрепена с пролятата кръв.

"Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:13) – казва Господ Иисус Христос.

Затова и народът ни е посрещал с хляб и сол своите освободители. Подвизите им са обкичени с песни и предания, над костите са издигнати паметници, народната пътека не зараства към техните музеи. В историята ще останат студовете и жегата, кървавите битки при Шипка и Шейново, пожарищата в Стара Загора, долината на мъртвите край Плевен, но паметта народна ще продължава да свидетелства дълбоката обич и благоговение на българския народ.

Защо празнуваме този ден и в църква?

В православния ни календар той е отбелязан с червени букви – Освобождението на България. Това значи, че следва да го изживеем като празник с необходимите изводи на поука и душевна полза.

На какво най-вече трябва да спрем нашето внимание?

Турчинът не е правил разлика между българи и православни християни. Ние правим това днес. Той е охарактеризирал всички българи като "гяури", т. е. неверници за мохамеданската религия. В желанието си да ни потуши изцяло, той се е стараел да ни потурчи, да ни погуби вярата, защото е знаел, погубвайки ни вярата – за народността няма да има проблем.

Разрушавайки народностните ни богатства, турчинът не се е свенил да посегне и на духовното ни съкровище. Завоевателят е заточил Светейшия ни Патриарх, унищожил е св. ни Патриаршия, изгорил е всичките ни библиотечни книги, разрушил е църкви, манастири. Многократно е посягал и на светата ни вяра.

Българската православна църква има най-много мъченици през турското робство. В църквите и манастирите обаче, ние сме запазили нашата самобитност и националност. 500 години ние сме били без правителство и държава. Светата ни Църква е била всичко. Тя е запазила вярата, книжовността, традициите, обичаите, езика, името българско. В църквите и манастирите народът ни е търсел опора, защита, училище, приятели. В църкви и манастири се е поддържал огънят на непокорния български дух. От църквите и манастирите впоследствие са изхвръкнали орлетата на свободата и независимостта. Няма въстание без свещеник или монах, няма недоволство срещу турчина, в което да няма пръст българският духовник. Защищавайки вярата си, те са защитавали и българската чест. Предавайки вярата си, те са се считали вече мъртви. Всички знаете "Даваш ли даваш, балканджи Йово"!

Из недрата на българската вяра и Църква са израснали всички титани на духа, които са спомогнали за църковната независимост, донесла впоследствие и политическата. Църковниците са поддържали идеята за ценността на православната вяра, те са търсили съдействие в едноверците, те са насаждали вярата у народа, че на север имаме по-голям брат със същата кръв, вяра и език, който ще ни помогне да се освободим. Там са пращани нашите таксидиоти за просия, там са провождали децата ни на училище, оттам са се надявали на помощ.

От манастир е излязъл и светецът, който турил началото на новото ни житие. Така че от този ден надире народът ни история да има и бъде народ. Пак църковници я разнасят и разпространяват. Църковници подбуждат цялостното ни Възраждане, та да се стигне до Българския Великден, когато възкръсва Българската Екзархия – олицетворение на целокупния български народ в Тракия, Мизия и Македония.

Българската екзархия упълномощава Драган Цанков и Марко Балабанов да посетят столиците на Великите сили с цел да запознаят правителствата със зверствата при потушаването на Априлското въстание. И когато на Запад ги попитали: "Къде са акредитивните ви писма?" – те отговорили: "Нашите акредитивни писма са опожарените селища, невинната кръв на жертвите и сълзите на българския народ!" И накрая, на сърцераздирателната просба на Българския Екзарх Антим І за помощ и избавление на българския народ, император Александър ІІ собственоръчно резолирал: "Болгарию освободить!"

Че как няма да празнуваме Трети март!

Че той е и наш църковен празник, празнуван от Българската православна църква и във времена на забрава. Най-хубавите проповеди са на този ден, най-тържествените молебени са записани на този празник. Народът тогаз е бил църковен. Търсел е Божието благословение. Вярвал е в силата на кръста. Вождове и войници гръмогласно са пеели: "Христос воскресе!", "С нами Бог!". Царското и владишкото благословение на изпроводяк е било: "И да хранит вас Господ!" На устата на освободителите са били църковните слова: "За братий! За светлое дело! За веру Христову! За свободу славян!" А кишиневският епископ Павел като благославя Българското опълчение, изрича: "Доброволци, българи!... Да ви помогне Господ да поразите врага, а вашите родни братя да спасите от робство, мъка и гибел… Силният в битките Господ да ви даде сила!" И на Самарското знаме стоят думите: "Да воскреснет Бог и разточатся врази Его!"

Тъй както праведният Лазар чакал в гроба да чуе гласа на Спасителя, така и българите чакали Трети март. И камбаната, която потънала през 1393 г., отново забила на Трети март. Но не като на погребение, а като на Великден.

"България възкръсна! Камъкът, който няколко века покриваше… приживе заровения български народ… се отвали!" – пише Българският Екзарх Йосиф І в благодарствения си адрес до Царя Освободител.

Какво е Трети март за нас българите в разсеяние?

Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да се помолим за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Ден, в който да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово "Свобода" прибавя и клетвеното "или смърт". Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.

Така че, Трети март е светъл ден за нас вярващите. Ден, който трябва да се помни с ежегодно отбелязване и тържества. Ден, в който да изпеем "Вечная память!" за всички руски воини, български опълченци, български поборници, будители и строители на Отечество България.

                                           Източник: Православие Бг



Тагове:   Трети март,


Гласувай:
11
0



1. anian - Благодарим ти, bogolubie!
03.03.2011 17:53
"Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:13) Така е!
цитирай
2. kasnaprolet9999 - В разказа "Добричковата к...
03.03.2012 15:56
В разказа "Добричковата кукувица" от Константин Канев е описано как един монах още през 1813 г. е обикалял селата в Родопите и е сеел семената на свободата, повдигал е народния дух както Левски и като него е намерил смъртта си на бесилката. Показал е още, че неговото свято дело не е отишло нахалос и как хората от този родопски край са вярвали в думите му и възванието на епископ Софроний Врачански, години наред очаквайки с нетърпение руските войски, както и вълнението с което са ги посрещнали. Ние днес можем да си говорим много неща за този исторически ден, причини, следствия, политически игри, изгоди...., давайки противоречиви оценки, но не трябва да забравяме, че изхода от тази война си е бил животоспасяващ за обикновените хора. Поместила съм го днес в моя блог за да се потопим за малко в ония времена и да почувстваме мъката и родостите на нашите предци.
цитирай
3. lambo - Ето го Сан Стефанския договор
06.03.2012 22:59
http://lambo.blog.bg/politika/2009/03/02/san-stefanskiiat-dogovor-i-sydbata-na-bylgariia.298454
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 8413641
Постинги: 14632
Коментари: 2284
Гласове: 8611
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930