Какво се случва в мюсюлманското изповедание у нас    

 Автор Венелина Попова, в. "Новинар"   
вторник, 15 февруари 2011

ДПС си избра делегати на този своеобразен народен събор от средите на имамите и джамийските настоятелства, назначавани с благословията на Доган и неговата партийна клика.

Какво се случва в мюсюлманското изповедание? Какви процеси текат в религиозната общност и кой ги провокира - открито и задкулисно? Кой свика Извънредната мюсюлманска конференция и на какво основание? Законен ли е изборът на главен мюфтия и промените в устава на изповеданието, приети на този форум? Кой го финансира и с какви цели? Каква е ролята на ДПС в този сюжет? И на американския посланик Джеймс Уорлик? И ще реагират ли прокуратурата и ДАНС, сезирани два дни преди датата на форума?

Проведената извънредна Национална мюсюлманска конференция е незаконна, а изборът на главен мюфтия в лицето на Мустафа Алиш Хаджи е нелегитимен. Тази теза застъпиха мнозина публично, сред тях юристи и правозащитници от средите на мюсюлманите в България като Мендерес Кунгюн - председател на нерегистрираното Национално турско обединение. По негов сигнал в един от последните си доклади за България ЕК препоръча правителството да не се намесва в религиозния живот на мюсюлманите.

Какво показват фактите?

Според устава на Мюсюлманското изповедание Главното мюфтийство се избира от Висшия духовен мюсюлмански съвет, а той - от Върховната мюсюлманска шура, форум, съответен на Църковно-народния събор в традиционното за България Източно-православно изповедание. Извънредният мюсюлмански форум, проведен в луксозен столичен хотел, е свикан с решение на обявения за нелегитимен Висш мюсюлмански съвет с председател Басри Пехливан, което го прави нищожен от гледна точка на устава и закона.

А 200-та хиляди подписа, с които я легитимираха пред обществото и чуждите посолства, са събирани в джамии и с помощта на кметове на ДПС срещу назначаването на Недим Генджев за главен мюфтия заради принадлежността му към ДС и участието му в т. нар. възродителен процес.

За пореден път партията на Ахмед Доган, обявяваща се нагло за защитник на права и свободи, извърши грубо вмешателство в религиозния живот на мюсюлманите в България. Освен че излъга за съдържанието на подписката, на която „наивно” се възхити посланик Уорлик, ДПС си избра делегати на този своеобразен народен събор на мюсюлманите от средите на имамите и джамийските настоятелства, назначавани с благословията на Доган и неговата партийна клика.

От действията на Софийския градски съд, който може да впише във фирменото си отделение или да откаже да го направи промените в устава на Мюсюлманското изповедание и избора на главен мюфтия, както и от позицията на Дирекцията по вероизповеданията, ще стане недвусмислено ясно дали държавата и нейните институции са се отказали от намеса в религиозния живот на отделните изповедания у нас.

Сега към още важни факти, които осветляват случилото се:

Кой е Мустафа Алиш Хаджи, известен и като агент на ДС с агентурното име Андрей и унищожено досие?

Той никога не е бил областен мюфтия, следователно няма как да застане начело на Главното мюфтийство, твърдят наблюдатели от средите на мюсюлманите. Другото е все едно Светият синод на БПЦ да избере утре за патриарх човек, който не е бил митрополит и един ден дори?

Още една важна подробност от биографията на Мустафа Хаджи - заедно с Али Хайредин той е официален представител на организацията „Мюсюлмански братя”, известен още като световния интернационал на мюсюлманите. Организацията е обявена за терористична в много арабски страни, но е извадена от списъка на тези организации в САЩ?! В този контекст може да бъде разчетено и едно от публичните изявления на Мустафа Хаджи, че ислямът върви ръка за ръка с политиката, т.е. открито прокламира идеите на политическия ислям?

Което открито препраща към събитията в Северна Африка и желанието за политически реванш на „Мюсюлмански братя”, подкрепяни от техния клон в Турция и от Хамас.

Алтернативният главен мюфтия Али Байрактаров не е протеже на Недим Генджев, както твърдят негови опоненти. Той е имам на Севлиево, а преди това е бил районен мюфтия на Плевен пет години. Има светско и религиозно образование и не е участвал в политически боричкания.

Толкова за биографиите на двамата мюфтии и за проведените паралелни форуми на мюсюлманското изповедание у нас. От които не идват никакви сигнали за обединение на общността, каквито вижда посланик Уорлик. Напротив - всичко говори за обратните тенденции на задълбочаване на конфликтите и за разделението на мюсюлманите в България. За директно вмешателство на политически партии в религиозния живот на мюсюлманите Мендерес Кунгюн за пореден път ще сезира Томас Хамарберг - комисар по правата на човека към Съвета на Европа.

Две думи за гостите на конференцията. Сред тримата посланици - на САЩ, Сирия и Иран, само Джеймс Уорлик със своето поведение и изявления легитимира пред международната общност избора на Мустафа Алиш Хаджи. Като знакови в същата посока могат да бъдат разчетени и приветствията на президента Първанов и на премиера Борисов, както и на агента на ДС Юнал Лютфи.

Посланик Уорлик, чието поведение повече напомняше на представител на митрополия в протекторат, отрече пред медии неговата позиция на посланик да се покрива с официалната на Вашингтон. Обаче Негово превъзходителство би трябвало за знае кой финансира Националната мюсюлманска конференция - дали Анкара или изселнически организации като Балгьоч заедно и фондациите на „Мюсюлмански братя”? Като дипломат г-н Уорлик би следвало да съобрази, че в контекста на революциите в Северна Африка трябва да е сдържан в каквито и да е поощрения на религиозно-етнически политики.

Накрая някак логично се налага сравнението между идентичните процеси и събития, които се развиха в институционалните среди на източноправославно и на мюсюлманското изповедание у нас през годините на прехода: два синода, две главни мюфтийства, битки за власт и за църковни и вакъфски имоти за милиони - конфликти, които поставяха разделителни линии в средите на християни и мюсюлмани и разколебаваха, вместо да укрепват вярата им в Бога.

С прякото участие на държавата и с протекцията на великите сили, ръководени от своите геополитически интереси. Които, уви, рядко, много рядко съвпадаха с интересите на гражданското общество у нас. Част от което е конституционното право на всеки да изповядва своята религия и да избира духовните си водачи.

                                   Източник: ДвериБГ

Мюфтията в България трябва да бъде назначен от държавата а не да бъде избран. Също така и главата на Православната църква Бартолеемос който се намира В Турция не трябва да бъде избран от самите християни а трябва да бъде назначен от Турската държава. Как може така извън държавата вярващите в исляма или християнството могат да избират сами своите глави, та там няма ли държава да знае кой е достоен за тоя пост или кой е угоден за тази държава, че да не му създава някакво главоболие вътре в страната или извън страната. Вижте как го прави Гърция. Така трябва да направи и Турция също така и България.
Също така и поповете и владиките и другите духовни лица които живеяти служат в България трябва да бъдат назначени от държавата. Трябва да са държавни служители а не служители на църквата. Колкото позволява и както позволява така трябва да се знаят и научават християнската, еврейската, ислямската и която да е друга вяра. Нима поповете, ходжите или другите духовни лища ще знаят по-вече нещо за духовните неща от държавата?
Не е ли е така?
Ако не е така тогава и мюфтията трябва да бъде избиран от мюсулманите ане от държавата.

От думите ти разбирам, че не си вярващ и затова нямаш представа от вярата. За всички вярващи Бог е най-великият Цар и Господар. Държавниците, особено като не са вярващи, са от "света". Те са хора със земни интереси. Преследват славата, властта, парите, плътските удоволствия. Тоест, техен интерес е само земния живот, защото не вярват, че има живот и възмездие след физическата смърт. А, както виждате човеците имат нещо повече от животните. Те имат дух. След смъртта този дух остава да живее извън плътското тяло. Вярата в Бог е най-голямата наука. Да, държавниците са чели много книги и са с политическо образование. Невярващите хора дори не могат и да си представят каква наука е вярата в Бог. Не ви споменавам за религия, а за вяра. Когато такива светски хора се намесват във вярата според своите земни разбирания, те объркват всичко и настройват хората едни срещу други. Истинските Божии чеда са с двойно гражданство, така да се каже - държавно и небесно. Ние, християните, сме длъжни да живеем покорни на държавната власт, дотолкова, доколкото не ни кара да крадем, убиваме и т.н., тъй като живеем в определени държави. Но, тъй като сме и Божий народ, сме задължени да спазваме всички заповеди на Господ, а когато ни нараняват и тероризират, Той-Невидимия, но Всевластен наказва тези, които ни измъчват. Ако ние не изпълняваме мира, който ни е дал, съответно и ние си получаваме наказанието. Но в Божиите дела, държавниците не могат да отсъдят правилно. Бог казва: "Отделете се от света!". Затова много монаси се отделят, за да не се смесват с чедата на света, а само да се молят за тяхното спасение. Рано или късно, всеки ще преклони коленете си пред Създателя, но това дело е на Бог. Ние не сме толкова съвършени, за да знаем всичко - кога, как, къде, кой...
Държавата би могла да ограничи терора от някои терористични религии, но не може да назначава и уволнява ръководители на религиите, защото това е духовна работа, а не физическа. Ние сме чеда на Божието царство. Бог решава.

упражняваше власт над църквите и джамиите, и над всички вярващи. Но на мен ми е дадено да наблюдавам какво стана с тези ръководители, които се самозабравяха, защото те бяха в служба на тяхната си религия - комунистическата. Не бих искала да съм на тяхно място. Вярващите страдат от такива хора, но ще отидат при Бог, а тези човеци пострадват от небесното възмездие и отиват в ада. Много от тях, в нещастието си,потърсваха Бог, но без вяра. Има ли Го, няма ли Го, но дано да дойде помощ....А така не става. Този свят не е сътворен от човек, а от Бог и Той е безгрешен Съдия и Властимащ. Дали човека вярва в Бога или не, попада под ударите на Неговите закони, така, както този, който не знае правилата на пътното движение и си кара на кеф, рано или късно катастрофира и, не дай Боже, умира. Това е истината.
Правилата при Бог и при човешкото управление все още много се разминават, макар, че стават промени към добро на земята, но е много малко още. Затова държавниците без вяра в Бог и духовни знания не могат да се месят и да назначават свои хора, които на тях да са угодни.