Естир :: Богородица два пъти не пуснала Путин на Атон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02.2011 13:49 - Богородица два пъти не пуснала Путин на Атон

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1181 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.02.2011 13:52

Богородица два пъти не пуснала Путин на Атон

Автор в. "24 часа"

неделя, 06 февруари 2011

Ако светът още съществува, то е заради молитвите на Атон, въздъхва отец Исак от българския манастир "Св. Георги Зограф".
Той е братът, който е навсякъде. Сутринта разтоварва стари софийски павета на пристана, пратени от премиера Бойко Борисов. Скача във фадромата и бърза, защото само след час фериботът ще дойде обратно.
После препуска с джипа към манастира горе на хълма по тесния път над стометровата пропаст. Там го чакат работниците от България, които продължават да обновяват рушащите се сгради, в които е живял самият Паисий Хилендарски.
"Как издържа този отец, не знам. Спи само по 3 часа на ден, от молитвите веднага идва на строежа", чуди се Наско от Бургас, който трета година работи в манастира.
"Мислехме, че като падне комунизмът, тук ще тръгнат поклонници от България. Нищо такова не се случи. Идват някои с пържолите и ракията като на излет", добавя отец Исак.
Той с гордост показва белналите се стени на "Зограф", които са били доскоро черни като сажди. Премълчава обаче, че гърците са намерили европари и с тях ще възстановят старата монашеска болница и старопиталището на метри пред тежката порта. Защото "Зограф" с пристана, на който още стои граничната кула на цар Иван Асен II, и всичко нагоре по хълма е наша територия, макар че земята е на гръцката държава. Поне там ще направим стаи за поклонници, да не влизат в манастира, добавя отец Исак. В библиотеката на "Зограф" се пазят свитъците на Патриарх Евтимий, историята на Паисий, тук в манастирската църква "Св. Успение Богородично" са 4-те чудотворни икони.
Едната е "Богородица Заклана" - икона, която била посечена от турчин, след което от образа бликнала истинска кръв. Другите 3 са на св. Георги (тези икони всъщност са в централната църква "Св. Георги" - б. р.). Първата е от времето на братята на цар Самуил, които донесли на мястото на манастира дъска и се чудили как да го кръстят. На сутринта св. Георги сам се изписал на нея като икона.
Другата е дошла от Египет и не давала да я занесат никъде. Чак когато дошъл монах от "Зограф", тя го допуснала. След като я качили на муле, то отнесло иконата на хълм край манастира и умряло. Там сега се намира малката църква "Св. Георги". Третата икона на Победоносеца е донесена от молдовския владетел Стефан Велики, който победил турците. Самата икона участвала в боя и громила враговете. Владетелят е издигнал и красивата кула на пристана до кулата на Иван Асен Втори.
"Щом Богородица ви е пуснала тук, това вече е много. Путин два пъти не успя. Първия имаше вълнение на морето и чака 2 дни да се качи на ферибота в Уранополи. След това дойде с военен хеликоптер, но трябваше да се върне заради кризата в Чечня. Като пристигна с военен крайцер, чак тогава Божията майка му разреши да влезе в нейната обител", казва монахът, който държи стаята за гости - архондарика.

Първата му работа е да предложи най-хубавото кафе на света и любимия на монасите билков чай с мед от България.
"Манастирът е създаден през X век от нашенци. Даже наскоро кметът на Уранополи призна, че е намерил документ, който показва, че градът също е основан от българи", казва отецът, който наближава 60-те.

Той е единственият, който разказва личната си история. Направил катастрофа, при която загинали двете му дъщери. Дълго не намирал покой, лутал се, но накрая потърсил спасението в манастира, след като завършил богословие.
"Като слезем по работа в Солун и видим всичките тези жени, не можем с дни да се очистим от греховните погледи. Не искаме и много да се връщаме в България, защото навсякъде цари грехопадение", казва монахът.
После се сеща за вселенската сила на разпятието и си прекръства сърцето. Когато ме заболи, така го лекувам, добавя той. И дава 2 примера, които описва в книга руски монах. Деца видели НЛО как насочва лъч към тях и нямало какво да правят.
Първо се прекръстили, после прекръстили летящата чиния и тя изчезнала. В друг случай пък НЛО направо променило траекторията си, пак заради силата на кръстния знак.
Сред 30-те монаси, които пресичат двора или се молят на балкона до килията си, се завръща техен събрат от Солун. Неочакваната тук снежна буря спасила автобуса му по стръмните планини към Атон, но той знае, че няма как да бъде другояче, щом Бог е с него.
Бях художник, но вече съм само монах, казва неочаквано той. Друг пък е зарязал бизнес за 21 млн. лв. в България и също е избрал манастирския живот.
"Съдбата ми е такава", казва един от поклонниците, който пакетира восък и ламинира икони, за да помогне на братята. Думите му предизвикват спокойния царствен гняв на монаха, който обяснява, че няма съдба и няма карма, и че православният Бог е най-великият. Защото дава право на всеки да направи своя избор, за разлика от всякакви ереси.
Всъщност Зографският манастир е най-тягостното свидетелство за войната на папите срещу православието. В двора е белокаменният паметник на мястото, където латинските рицари посичат 62 византийски (български! - б. р.) духовници, защото отказват да приемат съглашение с папата. Надписът върху него започва с факта, че всичко се е случило по времето на цар Калоян, който разбил рицарите.
Когато в 3 ч. среднощ дървеното клепало започне да издава своя монотонен звук, в църквата на манастира просветват свещи. Средиземноморската нощ е тиха, в двора светят само 2-3 крушки, захранвани от генератора. Тук токът не е необходим, няма радио, нито телевизия.
Преди време обаче е имало интернет. Махнахме го, когато един монах от съседен гръцки манастир се запозна с жена по интернет и дори се ожени за нея, казва отец Назарий.
Точно в 3 ч. започва молитвата в духа на старите византийски традиции. В почти тъмната църква идва скромна светлина, силуетите на черните монаси трудно се открояват между колоните и иконите. Голямо черно петно се е проснало върху мраморния под и изведнъж се разбира, че това е монах, който два часа се е молил, захлупен в одеждата си. Двама монаси от двата края на храма припяват молитвите, които повтарят почти един и същ ритуал на себеотказването и вътрешното извисяване.
И в един миг черните раса започват тайнствен танц на поклонение пред иконите. Снимките в храма са абсолютно забранени и когато светкавицата просветва, разгневен монах предупреждава, че тук не е дискотека.
Дали братята се блазнят от безсмъртието, до което би трябвало да са най-близо, или просто докосват покоя? В този момент обаче времето не съществува, нощ след нощ душата все повече се впива в една вечност.
След 4 часа молитви сутринта човек може да види между високите кипариси как се подава звездата на материалния свят, през който монасите минават като сенки. Първите апостоли са били толкова силни във вярата, че когато говорели, от устите им е излизал огън, доверява монах, който изчезва между колоните.

В живота на манастира трудът изглежда толкова ненатрапчив, че сякаш го движи свръхестествена сила. Някаква ръка е изчистила умивалнята за гости, човек в расо слиза и мълчаливо измива чашките за кафе в архондарика, сякаш е безплътен. Но нали точно това е смисълът на живота му тук. Братята се трудят на маслиновите гори, чиито скатове сега се укрепват с каменни зидове.
Монасите никога няма да направят и най-малкия намек към своите гости да помагат. Но ако някой пожелае, му дават работа, която се върши с лекота. Независимо дали ще копаеш, или ще пакетираш тамян, разбираш, че трудът може и да не е принудата, с която го приема светският човек.
Монахът, който приготвя храната, вади от килията си книга за Антихриста. През полуоткрехнатата врата се вижда, че цялото пространство е заето от дърводелска маса. Когато съм свободен, правя разни неща за манастира, казва той.
За жалост сега манастирските лозя са запустели и трябва наново да се възстановяват. Това принуждава игумена дядо Амвросий, който е от Асеновградско, да прави вино с купено грозде. Но той притежава вълшебна рецепта, в която съчетава 4 сорта грозде от България за червеното вино. Като амброзия е и бялото. Двата вида обаче се поднасят на братята само по чашка в определени случаи. И, разбира се, виното може да се пие, само ако е благословено.
По време на трапезата един от братята чете жития на светци, а звънец прекъсва мълчанието и всички стават, за да благодарят отново. Йеромонахът, който ръководи това свещенодействие, не докосва сервираната му храна, защото е дал обет. След края на скромното пиршество пръв излиза игуменът Амвросий, накрая е ред на поклонниците, пред които двама монаси на входа застиват в дълбок поклон.
На празник се палят всички свещи
Огромният, широк колкото купола на църквата полилей изведнъж се задвижва в кръг. Няколко братя с непозната за светския човек радост залюляват всички полилеи като деца. Гръцкият полицай, който обикаля с джип манастирската територия цял ден, изведнъж започва да чете Символа на вярата на своя език. Оказва се, че е традиция да се канят гости за участие в службата.
"Когато дойдох преди години, трябваше да работя сам в кухнята. Беше доста тежко, бях още послушник. Мислех си дали ще издържа. Сега сме трима", казва един от монасите, които приготвят храната.
По време на пости приготвя супа от леща, задушени картофи с патладжан, боб или ориз с риба. За десерт обикновено има плодове и мед, а понякога - макарони със сироп. Ако човек ще се изповядва и причестява, монасите му приготвят задължително ястия без олио или зехтин.
Майсторът на благословените гозби винаги използва дафинов лист. Видял да го слагат в лещата, боба и ориза в гръцките манастири. За съжаление няма старинни рецепти, които да се пазят в манастира. Всеки, който приготвя храната, налага своя стил. Менюто обаче е колкото скромно, толкова и пребогато и вкусно. На масата винаги освен постната храна има черен и бял хляб.
Лук и чесън, консервирани чушки от България, лютеница и купичка със зелени маслини от градините на манастира могат да задоволят глада.
Йеромонах Серафим идва чак до пристанището, за да изпрати поклонниците. Докато чакаме ферибота, той разказва за дните си като игумен на Соколския манастир. Дори се шегува като истински габровец, макар че в последния ден наложи строго наказание на един от братята, като го лиши от причастие, нафора и вино до Пасха.
Отец Серафим показва двете лодки в постройките на пристана. "Подари ни ги пловдивски бизнесмен, но нямаме човек с капитанско право. Пък имаше случай, в който двама гръцки монаси се удавиха, докато ловят риба за манастира си. В нашите води идват да хвърлят мрежи дори рибари от Уранополи, защото ние не ги използваме", казва той.
Отец Исак продължава да се тревожи за 2-етажните сгради на пристана, които също биха могли да приемат поклонници. Само малка част от стаите са обновени. Дали ще стане и след 30 г., пита се той.
На ферибота разбираме, че монасите са ни сложили дар в багажа за из път. Дар, който е по-ценен и от мраморните камъчета с образи на светци от брега на "Зограф". Три благословени хляба от последното българско кътче на Еге

Източник: ДвериБГ

Нагоре