Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 887178
Постинги: 142
Коментари: 313
Гласове: 413
Постинг
05.01.2011 03:18 - Да празнуваме ли имените дни?
Автор: pentecost Категория: Други   
Прочетен: 22418 Коментари: 25 Гласове:
5

Последна промяна: 04.01.2016 12:18


Този постинг е предназначен за вярващи християни.

С настъпването на новата календарна година, започнаха и празнуванията на имените дни още от първия ден на януари. За мен обаче като вярващ християнин да се честити и празнува имен ден е себично възвеличаване името на човека (или светеца). Поради това, реших от тази година да спра да честитя и празнувам имени дни. Вече уведомих  приятелите си за това, вярващи и невярващи, за да не би да се обидят когато не им се обадя за ИД, но няма да направя компромис дори за най-близките.

За мен, а би трябвало и за всички останали християни да е така, Господ Бог е на първо място в живота ми и има само едно име над всички имена - Божието име. Аз се покланям само на него и му въздавам цялата слава, почит и хвала. Да се покланям на всяко друго име би било грях. Да не говорим, че в Библията никъде не се споменава нищо за празнуване на имената на хората.

Този странен обичай навлиза в християнството през гръко-римските езически култове, в които името на човека е свещено, използва се при окултни ритуали и т.н. Изрази от типа: "Да ти е живо и здраво името" или "Да се изговаря името ти с гордост" или "Да се почита името ти сред хората" и т.н., е по скоро народно-езическо отколкото християнско. Какво означава да ти е "живо и здраво" името, да не би да се разболее или да умре? Не е ли малко странно това? Нека не забравяме, че има един друг по-голям източник на здраве и живот за нас - живият Бог.
 
Има и едно име, което живее във вечността, това на Господ Исус, а всички други човешки имена рано или късно ще отпаднат от употреба. В миналото във всички култури е имало имена, които вече не се използват. Така ще бъде и занапред.

Според мен, да зареждаш едно човешко име с пожелание за "живо и здраво" намирисва на окултна практика. Но ние българите сме си езичници и обичаме народните обреди и традиции, няма лошо, но не и когато претендираш, че си вярващ християнин. Защото за един християнин е важно да се отърсва и очиства постепенно от всякакви практики, които го привързват към света, за да бъде свободен в Духа. Това включва и отказ от празнуване на светски, езически, народни, окултни празници, обичаи и традиции. Иначе никога няма да можем да ходим в Духа, тъй като всички тези неща ще висят на врата ни като воденични камъни, дърпащи ни към пропастта на падналия свят. Мисля, че това е достатъчно като разяснения, който има уши да слуша, да слуша.

Не очаквам повечето хора в България да разберат и проумеят едно такова решение, особено тези, които се кланят на кого/какво ли не, почитат мъртвите и величаят имената на простосмъртните, търсейки си повод да се напият с приятели. Затова, нека не се сърдят за тези мои тежки слова...

Ще се помоля с любов за всички онези, които имат нужда да приемат Святия Дух, който ще отвори очите на сърцата им за истината. Амин.



Гласувай:
6



1. maranatha - Именните дни
06.01.2011 19:03
Този въпрос засяга не само именните дни, които са въведени от държавната църква, но и всички църковни "празници". Много жалко е протестанти да спазват празници, учредени от една отстъпила религиозна система, в която вече не е останало почти нищо християнство. Винаги гледам с искрено съжаление към християните, които спазват, например, Коледа и празнуват в България на 25 декември, а техните братя по вяра от същата деноминация в Русия или в Сърбия, празнуват същия празник на 6 януари. По този начин ясно показват, че спазват човешки традиции и църковни предания, а не библейски заповеди и наредби.
цитирай
2. ivan2603 - Съществува разлика
06.01.2011 19:52
Поздрави! Аз също съм вярващ и то pentecostal със сигурност. Поздравявам те за твърдото решение, основано на личните ти убеждения. Съществува разлика обаче между почитта към човека и неговото име и поклонението към изброените. Употребяваш термина "идолоплоклонство" и го отнасяш към почитта към имената, което не е коректно от гледна точка на значението на двете отношения. Не забравяй и Римл.14:5. Не знам дали си забелязал, че често вместо да се различаваме поради утвърдена праведност и възвишен стил на живот (и нямайки какво да предложим толкова на тези, които не споделят вярата ни),ние предпочитаме да се отделим(осветим) чрез нещата, които отказваме да правим и които смятаме за скверни(именни дни, мартеници, Нова Година и пр.) Преди всичко духът на евангелието е не толкова какво да не вършим, а по-скоро какво да правим, водени от убежденията и изворите в утробата ни. Вместо да хвърляме мостове към невярващите, ние постепенно и неотклонно ги рушим, в идеалистичния си стремеж не толкова да Му угодим, а да си създадем наша собствена интелектуално и емоционално структурирана праведност. Отделянето ни от духът на този свят е подчинено единствено на покорството ни към Този, Който ни е спасил. Библейското освещение е отделяне "към"(Спасителя) и последващо отделяне"от"(греха и производните му), а мъртвата религиозна себеправедности и показност обръща реда-отделяме се първо "от"(привидно и явно грешни неща)и по този начен смятаме, че сме се обърнали към Него. В една лодка сме и те моля да не приемаш думите ми като нападка, просто съм за 20 год. съм минал и през това и от личен опит знам, че това отблъсква невярващите вместо да ги привлече към евангелието. И не забравяй, че Господ почиташе еврейските празници, ходеше по сватби и погребения и бе толкова близък до обикновения човек, че си спечели прозвището" приятел на грешниците".Пожелавам ти здрав разум и благочестиво и милостиво сърце, които да ти спечелят същото прозвище!
цитирай
3. pentecost - Благодаря
06.01.2011 21:58
Благодаря ви за коментарите, много са ми полезни.
Може би наистина начина, по който съм написал постинга да е малко по-радикален и е възможно да отблъсне както невярващи така и вярващи от традиционното православие и така да увеличи пропастта между нас, осъзнавам това. За неправилната употреба на думата "идолопоклонство" в контекста на имените дни и други братя коментираха, ще видя как би могло да се редактира. В крайна сметка на никого не го налагам това, по-скоро споделям собственото си решение да не празнувам имени дни. А обидени винаги ще има, не може да се угоди на човеци, за мен е важно да се угоди на Бога.
цитирай
4. estirbg - "Господ почиташе еврейските празници" - Иван 2603
09.01.2011 10:18
Но те бяха предписани от Самият Повелител, стриктно се спазваха от евреите и нямаха нищо общо с езическите празници на съседните на Израил народи, Иване!
Те не бяха празници на народните традиции, а празници дадени от Бога - има огромна разлика! Поради неспазване повеленията на Господ, езичеството масово навлезе в още в ранното християнство именно поради опасенията "да не се отблъснат хората". Така чистото християнство се омърси, критериите на христовата църква се снижиха и масово новоприетото и непокаяно езическо население навлезе с идолите си и обичаите си...
Днес Бог призовава в "Откровение на Йоана" истинските християни да излязат от отстъпилите официални църкви: " Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;
защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди."
Така че отделяне от този свят и неприемане "виното на Вавилон" трябва да има, за да има спасение...
цитирай
5. pentecost - Господ и празниците
09.01.2011 22:08
Напълно споделям казаното от теб, estirbg, за празниците, които са били дадени на евреите от Господ Йеова на евреите за разлика от днешните уж християнски, за повечето от които няма библейско основание, каквито са например и имените дни, Нова година и много други.
цитирай
6. maranatha - За Иван
09.01.2011 22:32
Казваш, че с празниците можем да хвърляме мостове към невярващите. Това вече е ставало. Църквата след 4 век хвърля такива мостове, че на практика християните стават езичници, вместо езичниците да станат християни. Отначало иконите са били правени не за да им се покланят, а да показват нагледно някакви изображения или сцени от евангелията. Резултатът е ИДОЛОПОКЛОНСТВО. Целта на похристиянчването на езическите празници е била да има плавен преход между езичество и християнство, но резултатът отново е ИДОЛОПОКЛОНСТВО. Всеки път, когато църквата се е опитвала да хвърли "мостове", резултатите са повече от плачевни. В края на краищата, трябва да свикнем с мисълта, че проповядваме една вест, която е крайно непопулярна и дори отблъскваща за плътския човек - покаяние от греховете, спасение по благодат чрез вяра в Христос, Библията единствено мерило за истина и учение. Щом се опитаме да направим тази вест "смилаема", неизбежно стигаме до падение на църквата, а не до издигане на света.
цитирай
7. pentecost - За мостовете
11.01.2011 03:27
maranatha, точно така си е, затова сега християнството е в такова окаяно положение (визирам католицизма най-вече). Добре, че е била Реформацията в Западна Европа, та да се поочисти малко от езическо-окултното си наследство, натрупано с векове, плод на което е протестантството. Жалко, че православието, поради историческите условия по онова време, не е успяло да претърпи своята реформация, иначе днес може би щяхме да се радваме на друг вид християнство по нашите земи.
цитирай
8. maranatha - Християнството
11.01.2011 19:29
Да, истина е, че християнството в западния свят е в голяма криза, но не е верно, че католицизмът е в окаяно положение. Напротив, почти няма църква или държава, която да не се е поклонила на Ватикана. Държавните глави се надпреварват да целуват ръка на папата, протестантски ръководители от всички деноминации отиват при него на аудиенции и му се покланят, Европейският съюз променя законодателство в зависимост от волята на католическата църква, а целият протестантизъм се отказва от основни доктрини, които са били в центъра на Реформацията. Ако не вярваш, просто прегледай темите в този линк и ще откриеш шокиращи факти.

http://thelastnews.net/index.php?option=com_phocadownload&view=category&id=51&Itemid=60&lang=bg
цитирай
9. анонимен - Към мараната и не само
12.01.2011 00:54
Ще се опитам да бъда максимално внимателен при отговора си на твоя коментар, но ще ми е малко трудно, тъй като, когато някой чете "по диагонала" мненията на околните, сам се поставя в неудобна ситуация. Ако беше прочел(а) внимателно мнението ми и съответно да вникнал в идеологическия фундамент на който се облягам, щеше да разбереш най-малкото, че смятам излишната показност и преднамереното публично отрицание за "динамита" който руши мостовете.Не съм и намеквал, че трябва да се клатушкам в една лодка с невярващите, за да ги спечеля, а най-вече(и единствено), че поставянета на "демаркационна линия" не трябва задължително да е по оста на яростното и догматично противопоставяне, а по-скоро по правата на реалната ни (предполагаема) "различност" и то осъзната и възприета(или не) по собствен избор от невярващия и погиващия.Втълпяването и пробутването на наша си имагинерна праведност не е най-необходимото на свят, който десетилетия и столетия е станал свръхчуствителен на тема противопоставяне-на политически и икономически, идеологически, етнически, езикови, религиозни и пр платформи.И тъй като съм убеден, че и този мой кратък коментар не ще бъде напълно разбран, то ще се опитам да предложа друг ракурс към повдигнатата тема и то такъв, който засяга самия фундамент на общата ни вяра, за да дойдем до осъзнаване на скритите различия относно себевъзприемането си.Въпросът, който ще задам тук е "Между кого и кого беше сключен Новият Завет?".(А заветът е основата на нашите взаимоотношения с Бога или по-скоро на Неговите с творението.) Тъй като съм 100% убеден, че отговорите ви ще бъдът погрешни, то след това се надявам да стигнем до осъзнаване и на различните фундаменти, които моделират по силата на вътрешната си логика начините ни на мислене. А че ще бъде погрешен отговорът не се и съмнявам, тъй като родени и отгледани (без алтернатива, признавам) в котилото на организираната протестантска общност(от която и аз съм част), сме оставени на влиянието на смес от два завета.
цитирай
10. pentecost - За Новия завет
12.01.2011 01:42
Виждам, че дискусията вече доста се отдалечава от оригиналната тема за имените дни, но пък се изясняват други неща.

анонимен, признавам, че не можах да разбера по-голямата част от коментара ти - за какво точно иде реч, но на въпроса ти "Между кого и кого беше сключен Новият Завет?" веднага ще ти отговоря: между Господ Исус Христос и повярвалите в него (и тогава, и сега и в бъдеще). Чрез този договор (завет), двете страни се договарят за следното: вярващите в Божия Син ще спазват заповедите, които той ни даде - да се обичаме един друг и да пребъдваме в Христовата любов като пазим учението му, а той пък ще бъде наш Господ и Спасител, застъпник пред Бога, учител и първосвещеник и ще спаси душите ни от втората смърт като ни дари с вечен живот. Няма "смес" от два завета, има просто два отделни завета, всеки със своето значение и смисъл. Старият завет е бил за това, хората да повярват в единия, истинен Бог (и да се отрекат от другите езичеки божества) и да спазват поредица от правила за водене на добър и морален живот както подобава за деца на Бога. Вторият завет, новият, е за да повярват хората в изпратения от Татко Бог негов Божи Син, който е въплъщение на Божията Любов. Нуждата от спазване на закона отпада, защото ако имаш Божията любов на Исус в сърцето си и действаш, воден от нея, то тогава си изпълнил закона. Така че всеки, който сключва Новия завет със Сина, е ясно, че вярва в Бог Отец и не е нужно да сключва Стария завет чрез обрязване и т.н. Самият Исус казва на едно място в Ев. Йн мисля, перифразирам, "Вие вече вярвате в Бог, сега повярвайте и в Мен."

Ние трябва да обичаме ближния и да служим на хората, но това също включва да им показваме и изобличаваме грешните им пътища, като например занимания с езически и окултни практики, каквито несъмнено са някои изкуствено насадени празници като имените дни, Нова Година, Коледа и др., които нямат нищо общо с нашия Бог Отец и неговия Син, Исус Помазаника. Дано съм ти бил полезен поне малко.
цитирай
11. ivan2603 - Пропуснал съм да се регистрирам в ...
12.01.2011 18:52
Пропуснал съм да се регистрирам в предишния си (неразбран) коментар към Мараната и затова системата ме е отчела като анонимен.По отношение на отговора ти за двете страни по договора (завета) си в неосъзната заблуда.Съжалявам, че ще те изненадам, но Новият Завет е завет между Отца и Сина.Това е фундаменталната грешка на съвременното протестанство, което проповядва завет между Сина и човешкия род.Какъв е смисълът Бог да прави нов завет с хората при положение, че в първият те тотално са се провалили(каквато е била и целта - Гал.3:24).Господ дойде като Човешкия Син и като Последния Адам и като такъв се отъждестви с човешката раса(Евр.2:17), изпълни всички праведни изисквания на закона и вмени на всички повярвали собствената си съвършена праведност.Като представител на човешкия род пред Отца, Христос чрез собствената си кръв (кръвта на завета спомената на Тайната вечеря) подпечата нов завет с Бога Отца.Аз и ти не сме пълноправна страна по този договор, освен чрез дара на вярата, който ме поставя "в Христос" и по този начин ме прави участник в тези взаимоотношения.Обръщал ли си внимание на буквално стотиците пъти в които апостолите в посланията си употребяват "в Христос".Огромната грешка на протестантството е че прави вярващите слуги на Бога чрез доктрината за завет между Христос и хората, а доктрината за завет между Отец и Сина прави от вярващите Синове чрез Духът на осиновението. Ако заветът е между мен и Христос аз не мога да възприема себе си като Син на Бога, тъй като Господ по небесен протокол и статус е мой брат, а аз не мога да бъда син на брат си.Мога само да се възприема като слуга.Основната цел на Христос беше да се идентифицира с мен чрез отнемане на греха ми и съответно аз да се идентифицирам с Него посредством вярата си и нищо повече.По този начин "в Христос" аз съм представен на Отец и съм въведен в божествени взаимоотношения с Него.В един смисъл заветът ми е завет с Отец, но в него аз съм представен от упълномощеният и Изпратен представител-Христос.
цитирай
12. ivan2603 - Огромна част от вярващите схващат ...
12.01.2011 18:52
Огромна част от вярващите схващат себе си като слуги преди всичко, а тази идентичност (дълбоко неосъзната) предполага вършенето на много дейности, които да угодят на Този на Когото слугуваш."В Христос" аз съм станал ПРАВЕДНОСТ(прочети си обозначеното със звездичка-това е гръцкият оригинал) по същият начин по който Христос е станал ГРЯХ(пак оригиналният гръцки).Нямам нужда от друга добавена праведност.Има огромна разлика във това да вършиш дела ЗА праведност и да вършиш дела ОТ праведност.(Силно си надявам отрицанието ти на имените дни да е плод на утвърдена праведност, но като познавам нашироко и надълбоко ситуацията в родната ни църква много се съмнявам това да е основата на действията ти).Целта на Христос беше да възстанови общението на Отца със човешката раса-" и никой не дохожда при Отца освен чрез Мене". След възкресението Си първите Му думи бяха "Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог."Със смърта си и възкресението Си Господ промени статуса ни на свои братя и синове на Отца си ("привеждайки много синове в слава"-Евр 2:10).Вече не сме на първо място слуги, а членове на Божието семейство и съграждани на светиите.Притчата за блудния син е най -ярката картина на съвременното християнство.Двама синове-единият въпреки греха си, схващащ себе си като син и другият възприемащ се като слуга,който никога не влезе в притежание на наследството си.Проблемът ни като вярващи не е празнуването или непразнуването на някакви си дни, а неуспехът ни да влезем в наследството си именно поради сбъркана идентичност.Родени и отгледани в организираната протестантска общност(а не в живият организъм на Тялото) сме учени че трябва да служим и служим и това произтича именно от сбърканата доктрина за завета.Бог ни е предопределил на първо място "да бъдем" съобразени в образа на СИНА( не на слугата) и след това да "вършим" угодното на Отца.Това е правилният ред. С показността си пред невярващите относно именните дни правиш точно тази грешка-смяташ, че чрез действия (като слуга)на отрицанието ще Му угодиш!Той няма нужда от твоят принос или жертва, още по-малко пък невярващият да му навираш под носа неразбираеми декларации.
цитирай
13. maranatha - Да
12.01.2011 19:16
Към горното мнение мога само да добавя какво не е Новият завет. Новият завет не е някакъв временен завет, който бива прекратен веднага след като евреите се осъзнаят и възстановят, както ни се втълпява от някои съвременни течения в християнското богословие. Спасението не е по гени, а чрез вяра в Христос. Който твърди, че за да си спасе, трябва да принадлежиш към определен народ, просто губи от поглед същността на Новия завет.
цитирай
14. pentecost - До Иван - 1
13.01.2011 03:42
Иване, благодаря за коментарите, има и интересни неща, които споделяш, с други съм абсолютно несъгласен. Но нека преди да продължа, само да доуточня нещо конкретно за този постинг за имените дни, защото усещам лека обида и гняв в теб като че ли за това. Първо, този постинг е за вярващи християни, а не за невярващи, чети внимателно, първото изречение започва с "Този постинг е предназначен за вярващи християни." Аз винаги се старая да уточнявам към кого е адресирано. Има укор в думите ти, че аз едва ли не се опитвам да налагам неща на невярващите, няма такова нещо. Второ, никъде не съм казвал, че неспазването на имените дни те прави праведен и съответно че аз видиш ли съм праведен, защото съм избрал да не ги спазвам и ги отричам. Нито правя това, за да "се харесам" на Бога или нещо подобно. Съображенията ми са съвсем други. Трето, на никого никъде не налагам това мое мнение, просто споделям за моето решение и мотивите ми за това. Имаш право да не го харесваш, но не ме съди, което ти правиш в коментарите си и внушаваш, че имам скрити мотиви за това. Нека друг отсъди дали постъпвам правилно или не. Всеки има право да прави с живота както пожелае в крайна сметка, да вярва или не и т.н. Това, предполагам, отдавна си го разбрал. Приключвам с уточненията за това.

цитирай
15. pentecost - До Иван - 2
13.01.2011 03:54
Продължавам вече с повдигнатия от теб въпрос за новия завет, който несъмнено е от първостепенна важност за християните. Ще използвам когато сметна за уместно цитати от твоя коментар, за да отговарям доколкото мога според собственото си разбиране на всеки поотделно.

1. "Какъв е смисълът Бог да прави нов завет с хората при положение, че в първият те тотално са се провалили(каквато е била и целта - Гал.3:24)" Няма такова нещо! Ти бъркаш завета със закона, които са отделни едно от друго. До появата на Мойсей не е имало закон към завета, т.е. бая време от Авраам изтича. Заветът е в сила и без закона, той просто обозначава, че човек приема съществуването на живия Бог като свой Господ, нищо друго. Старият завет с Авраам не се е провалил, защото и до ден днешен има хора, които продължават да вярват в Бог и да го приемат, погледни евреите, те даже си сключват този завет чрез обрязването и т.н. А за християните, както вече обясних преди, няма нужда от повторно сключване на стария Авраамов завет след като са приели Христос като Божи Син и Спасител, който е наследник на Авраам и съответно носи в себе си стария завет. А цитатът от Гал. 3:24 се отнася до закона, а не до завета, не ги бъркай.

2. "Съжалявам, че ще те изненадам, но Новият Завет е завет между Отца и Сина.Това е фундаменталната грешка на съвременното протестанство, което проповядва завет между Сина и човешкия род". Абсолютно несъгласен съм с това твърдение. За какво му е на Исус да слючва завет с Отца, нали му е Син? Виж Еремия 31:31 "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет"
И, да ние сме Божии слуги и това е нашето предназначение, да служим на живия Бог. Спомни си какво казва, Христос, "Аз дойдох , за да служа, а не да ми служат". Освен Божи Син, Исус е и най-големият слуга на Бог Отец. Със служенето не можеш да се разминеш, но има разлика дали служиш на Бог или на Църквата. В днешно време, при почти всички християнски клонове, служенето се разбира като такова само ако е вътре в Църквата, което според мен се схваща погрешно, но в крайна сметка от служенето на Бог отърване няма. Всички ангели му служат, ние също.
цитирай
16. pentecost - До Иван -3
13.01.2011 04:08
Факт, е че сме осиновени, но това далеч не значи, че като синове ние сме освободени от служенето и можем да мързелуваме, точно обратното, от нас ще се изисква още повече.

3. "Ако заветът е между мен и Христос аз не мога да възприема себе си като Син на Бога, тъй като Господ по небесен протокол и статус е мой брат, а аз не мога да бъда син на брат си" И да, и не. Исус ни е брат , но и Господ дамек господар, т.е. над нас, ние не сме равни с него все пак. Освен това, той казва, в Ев.Йн, че понеже той е в Отца и Отца в него, ако и ние сме в Христос, то ние също сме в Отца. Така че не виждам проблем да се чувстваш син на Отца.


4. "Като представител на човешкия род пред Отца, Христос чрез собствената си кръв (кръвта на завета спомената на Тайната вечеря) подпечата нов завет с Бога Отца" Тук най-много грешиш, Иване! Ние не сме направили Исус наш представител пред Бога, за да ни представлява и да сключи завет с него от наше име, моля те. Това не е ООН да пращаме делегация да подписва договори :) Тъкмо обратното - Бог е упълномощил Исус да дойде на земята, за да сключи нов завет с нас от негово име (на Отца). В крайна сметка завета е между нас и Бог Отец, който иска да ни примири със себе си, но фактическото "подписване" на договора е между нас и Исус, и неговата кръв е подписът му за това. Нашият подпис е приемането на Господнята вечеря, т.е това че пием Исусовата кръв, за да скрепим договора.

5. "По този начин "в Христос" аз съм представен на Отец и съм въведен в божествени взаимоотношения с Него.В един смисъл заветът ми е завет с Отец, но в него аз съм представен от упълномощеният и Изпратен представител-Христос." Тук си го разбрал и си абсолютно прав, точно така е! Целта на Исус е именоо това: чрез кръвта си да ни помири с Отца заради падението на Адам, което ни отдели от Отца, след това да бъдем осиновени и представени пред Него, но вече облечени в светостта, чистотта и праведността на Христос, и в крайна сметка да можем да имаме отново общение с Отца чрез Сина, който е нашият посредник. Не разбирам защо тогава заветът да не е между Исус и нас? Исус просто има пълномощно да сключи този завет от името на Отца, но ние сме страна по договора според мен, иначе Исус изобщо нямаше да бъде пращан при нас на земята.
цитирай
17. pentecost - До мараната
13.01.2011 04:26
Да, за евреите и принадлежността си е точно така, не знам кой още пропагандира такива неща. Няма евреин, грък, роб или совободен, всички сме едно в Христа, нали така казва ап. Павел.

Иначе, що се отнася до католическата църква, от по-предния ти коментар, за мен нещата не изглеждат много добре. Папството се е превърнало в обект на идолопоклонство за 1/3 от света, включително политици, религиозни лидери и т.н., както казваш. И именно това го отдалечава от истинската Христова вяра. Папата е обявен за глава на църквата на земята, и спасението идва чрез него. Това е богохулство. Христос е глава на църквата, и на небето и на земята, а вярващите сме тялото Христово. Спасението идва от Господ Бог и Агнето, а не от човешка личност, дори това да е папата. Това имах предвид когато използвах израза "окаяно положение" визирайки католическата църква. А че тя е много богата, финансово просперираща и популярна сред хората никой не отрича, но това е показател именно, че върши нещата по земному, най-вероятно с лъжа и измама и задни мисли с цел манипулация и контрол на вярващите. Някои изследователи на Писанията казват, че Папството е всъщност Антихриста, за който се говори в Откровение. Може и да има нещо вярно. Дано не съм те засегнал, не е била това целта ми. Сред обикновените католици-миряни има много чисти, силно вярващи, отдадени на Исус християни. Думата ми е за Папството като институция.
цитирай
18. razkazvachka - Аз не съм достатъчно вярваща, но
22.01.2011 03:25
от гледна точка на логиката на християнството, си прав.
А увеличаването на празниците отвлича вниманието на хората от истинските промени и създава едно фалшиво успокоение чрез усещането за празник там, където иначе би имало страх за слабите съзнания и предвидливосст и дисциплина на разума - за другите. Защото преди срива в човека, внезапно следва обръщането към онова, в което сме декларирали, че не вярваме.
цитирай
19. pentecost - Доре си го усетила
22.01.2011 04:43
Да, razkazvachka, ако правилно съм те разбрал, хората, които са твърдели, че не вярват в Бог, след срива, стават вярващи, това е класически случай на обръщане към Бога.

А за това дето казваш, че не си достатъчно вярваща, нека те успокоя, че никой не се ражда с вяра. Тя се култивира през целия ни живот чрез слушане и четене на Божието слово и най-вече чрез директно общение с Татко Бог чрез неговия Син, така че Бог от абстрактен става реален и осезаем и неговото присъствие докосва цялото ни същество, буквално, а не образно. Пожелавам ти да го изпиташ :) "Не бой се, само вярвай" казва Исус. Дерзай!
цитирай
20. анонимен - Да няма Нова година? Да няма праз...
08.02.2011 11:46
Да няма Нова година? Да няма празници? Не бих искала да ви съдя, но може би и великият инквизитор е започнал да разсъждава отначало по този начин...
цитирай
21. pentecost - До анонимен
09.02.2011 21:02
Ти явно отгоре-отгоре си прочела моите постинги. Ако си православна или пък някаква друга езичница, което подозирам, че си, тогава си празнувай каквото си искаш. Моите постинги са насочени към истински вярващи християни, които поради непросветеността си, без да осъзнават празнуват езически празници и си навличат гнева на Отца. Но дори и тях не мога да накарам какво да не празнуват, аз само им давам информация, пък всеки има глава на раменете си, сам да прецени. Аз моя избор съм го направил, ти вероятно също.
цитирай
22. anonimen65 - za praznitsite i viarata
01.01.2012 07:15
kazal li e Nashia Tatko da ne se veselim.triabva li bukvalno da viarvame na tova,koeto chetem ,che tochno v takuv variant e bilo kazano i napisano za purvi put?dali puk tezi zaveti naistina sa bili takiva kakvito ni gi predstavia v dneshno vreme bibliiata ?vsichko e mugla samo Nashiat Bashta i Samojertvata na Negovia sin"da bude voliata ti" za izmivane na nashite grehove e istinskoto.da pojelaesh da ti e jivo i zdravo imeto ne e pojelanie samo kum noseshtia imeto .toi s imeto si napomnia za hristiianskata si prinadlejnost i za svetia Boji slujitel. s tova pojelanie se pojelava vechnost na hristiianstvoto s manifistiraneto na negovite nai revnostni slujiteli stanali svetii da stanem vsichki sveti i revnosti slugi na boga kato tiah ,chiito imena nosim./pravoslavna sum a ne razbrahtovae=na ezichnitsa?/zashto da ne praznuvame praznitsite za koleda priznata za rojden den na Isus Hristos?nikude v bibliata ne e posochena rojdenata data na Isus,a se izpolzva imenno tozi spetsialen den za sluntseto,kogato to se vijda v nebesen krust kak umira i kak posle se vuzkresiava.Kakvo ako Sluntseto e Sinut Boji i niakoga se e rodilo na zemiata po voliata na Bashta si nashia Otets?/ne otsujdaite ,che tova sa eretichni misli.nie sme da si pomagame a ne da se sudim .da ni sudi ima pravo zamo nashia Bashta./
цитирай
23. pentecost - Не се сърди,
01.01.2012 08:12
анонимен65, но вие православните миряни нямате почти никакво разбиране на Божието слово, защото се осланяте на човешката мъдрост на светотческото предание, което на моменти противоречи на Божието слово. Поне от това, което съм наблюдавал. Ти не си изключение доколкото виждам. Имаш дълъг път да извървиш докато осъзнаеш езическите практики във вашата религия. Щом искаш да се кланяш на човеци и техните имена, твоя воля, не те съдя. Има Един, който ще ви съди за идолопоклонството ви. Само, моля ви, недейте да забравяте, че има само едно име под небесата, което може да ни спаси. Нито Николай, нито Георги, нито Мария могат да ви спасят. Както и да е, на блога ми има достатъчно материали по тези въпроси, четете и се просвещавайте.
цитирай
24. maranatha - За празниците
01.01.2012 13:40
Ако именните дни са езически, то как да наречем баниците с късметчета? Никъде в Библията няма нищо подобно. Самата дума късмет показва, че някакви невидими и непознати сили решават на кого да дадат добри неща и кого да накажат.

Не мога да говоря от името на всички християни, но аз не празнувам езически празници. Празнувам обаче всички празници, които са посочени в Библията - 52 съботи в годината от залез до залез слънце. Всяка седмица имам по 24 часа на специално посвещение към Бога и лична духовна и физическа почивка.
цитирай
25. pentecost - Разбира се, мараната,
01.01.2012 21:30
че баницата с късметчета е езически обичай, няма две мнения по този въпрос. Също и сурвакането и много други. Мисля, че не е нужно да пиша статия за всяко поотделно. Докато имените дни се води официално, че е християнско, поне от православвните и там вече нещата загрубяват с това превъзнасяне по нечие име докато за храната например не е чак толкова страшно положението.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене