Стефановден
27.12.10 | Митрополит Йосиф

Неземна радост ни споходи през коледните дни. Христос се роди! Христос слезе от небесата! Христос е вече на земята! Сърцата ни са пълни с възторг. Възвисяваме се! Пеем с ангелите: „Слава на Бога във висините”, молим се с Църквата на земята да има мир и правим всичко възможно да обединим силите си и добрата воля да пребъде между човеците в Родината, в обединена Европа и в света.

Новороденият Богомладенец донесе радост, надежда, мир и много любов на земята. Св. апостол Павел ни уверява, че Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговият живот стана идеал, към който трябва да се стреми всеки човек.

Вярно, труден е този стремеж и трънлив е пътят му. Колко мъки и тормоз изпитват неговите последователи! Дори до кръв страдат мнозина от тези, които следват Христа. Претърпели всички мъчения в името Христово обаче, Христовите подражатели се удостояват с венеца на славата, с който ги награждава Господ както на небето, така и на земята.

Между тях с особена яркост блести днес празнуваният св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан – един от седемдесетте Иисусови ученици, старшият от седемте дякони в най-древната апостолска Църква, прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил.

Изпълнен с Божествена благодат, с вяра, сила и дар слово, св. Стефан, както четем от апостолското четиво, вършил големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Славата му се пръснала из цял Йерусалим.

Макар че прякото му задължение било друго, той доста се потрудил за Словото Божие. Проповядвал неуморно, с ентусиазъм разпространявал светлината на евангелското учение. По неговото благовестие мнозина повярвали в Бога. Имало, разбира се, и противници, които не могли да противостоят на мъдростта му, на духа, с който говорел, което ги ожесточавало. Всеки спор бил тържество за св. Стефан. Те виждали, че насреща им стои Божи човек, прекрасно владеещ юдейското учение и умело използващ прийомите на ораторското изкуство. Нравственото им безсилие дори ги накарало да използват лъжливи свидетели като обвинители. Отнесли въпроса до съда. Наклеветили го, че говори хулни думи против Бога и закона и нарушава обичаите, останали от прадедите им (Деян. 6:14).

Като ангел бил св. Стефан сред съдиите в Синедриона. Лицето му светело от сиянието на Божествената благодат. В обясненията си той ги уверил, че вярва съгласно Закона и пророците и не той хули Бога, а те, които, подражавайки на отците си, гонят и убиват Божиите люде. Убили дори Самия Господ.

Говорил смело св. Стефан. Речта му, всеизвестна в църковната история, била дръзновена, подобна на Иисус-Христовата (Мат. 23 гл.). Ученикът говорил съвършено, в духа на Учителя си. Словата му възбудили неописуема ярост у противниците му. Сърцата им се късали от яд. Скърцали със зъби срещу него.
Озарен от Дух Свети обаче, св. Стефан погледнал към небето, видял Славата Божия, небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56).

Това още повече озверило противниците му. Отвсякъде притискан, той бил изведен вън от града, при потока Кедрон, където претърпял мъченическа смърт. По предание, в същото време, когато убивали св. Стефан с камъни, отдалеч св. Богородица и св. Йоан Богослов се молели Господ да укрепи силите му и да приеме мъченическата му душа.

Кое обаче е най-характерното тук? Опръскан в кръв, с големи болки, с рани по главата и лицето, зашеметен от ударите с камъните, св. Стефан намерил сили в себе си и превивайки колена, преди да издъхне, възкликнал: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60).

Така, повтаряйки Голготската молитва на Христа, св. Стефан предал Господу духа си на тридесетгодишна възраст, на 27 декември в 34-а година след Рождество Христово.

Предсмъртните му думи чули всички, включително и тарският юноша Савел, впоследствие великият апостол Павел.

Ето така завършил земния си живот св. архидякон Стефан. Неговата смърт представлява едно от най-светлите явления в историята на светата Христова Църква. Чрез нея светият първомъченик възлязъл към Седящия отдясно на Отца. Светите отци го наричат начатък на мъченията, учител на страданията за Христа, основа на доброто изповедничество, врата на мъченичеството, вожд на борещите се за Христовата правда.

Св. Стефан за пръв път изразил идеята за вселенското християнство, проповедник на което впоследствие станал св. апостол Павел. Духовната връзка между двамата е очевидна. Блаженият Августин казва, че „ако Стефан не бе се молил, то Църквата нямаше да има Павел”.

Убийството на св. Стефан дало повод за голямо гонение срещу Църквата. По предание, в деня на смъртта на първомъченика били избити две хиляди последователи на Христа, в това число още един дякон от седмината – Никанор.

Каква е поуката от Стефановден?

Да смирим сърцата си и да преклоним глава пред новородилия се Христос. Да помним, че вечният задгробен живот започва от земния с укрепването в нас на вярата и любовта към Бога и човеците. Да отстраним злобата с молитва и добро. Да се молим за тези, които ни ненавиждат. Да гледаме към небето, като се извисяваме нагоре, и да изпросваме от Бога небесните блага. Амин.