Постинг
27.12.2010 14:25 -
ЕДНО ИНТЕРВЮ ПОСЛУЧАЙ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
| Автор Фокус |
| неделя, 26 декември 2010 |
|
Отец Ангелов, какво означават Бъдни вечер и Коледа за християните? - Коледа е един от най-светлите празници за християните. Голямото чудо, когато божието слово става плът, както казва евангелистът. За християнина има два големи празника – първият, разбира се, това е Възкресението на нашия Господ Исус Христос. Той стои в центъра на всичко в живота на християнина. Той започва да брои времето от Пасха и свършва до Пасха. Там стои и този празник, който разделя времето на две - до Христа и преди него – именно с неговото рождение. Нямаше да го има Възкресението, ако словото не беше приело човешката природа и той не бе един от нас - съвършеният човек и съвършеният Бог или най-ясно казано богочовекът. Идването на богочовека тук на земята – това е Коледа, това е Рождество. В навечерието на този празник какви мисли трябва да владеят християните? - Аз винаги съм мислил, че Рождество е мистичен празник. В него има интимност, защото самото раждане носи тази интимност. Може би това е най-събраният и най-интимен християнски празник, затова повечето хора го разбират като семеен празник. Малката църква се събира, за да посрещне младенеца и да бъде в синхрон с ангелския хор. Да се радва за това, че ето от днес ни се даде Спасителят и че имаме надеждата и вярата, че този Спасител ще ни направи синове божии. Това е най-важното и това са мислите на християнина в очакването на рождествената нощ. Спасението като дар на цялата земя и върху цялото човечество. Спазват ли се днес православните традиции? - Вярата е нещо интимно и аз не мога да кажа. Бог е онзи, който гледа на сърце. Аз не мога да кажа този е „активен” християнин, пък онзи е „по-пасивен”. За мен християнството винаги е динамика. То е живеене в случващото се. Знаете, че нашият Господ Иисус Христос не е написал нито една книга и по този начин да каже – ето това е моят труд, оттук нататък това правете. Всичко онова, което е предал като послание го е предал чрез случващото се. Мисля, че това е най-важното – динамиката на случващото се. Животът на християнина така е подреден. Хората, които идват в църквата и са част от енорията, носят тази динамика. Аз познавам тези хора и затова съм спокоен, че оттук нататък тя няма да престане в тях. Вярата ще ги води, за да търсят Христос, за да бъдат с Христос. Мисля, че това е най-важното за християнина. - Повечето хора вече не постят, разкажете повече за църковните обреди. Какво се готви и консумира преди и след постите и какъв е смисълът на храната? - Това изобщо не ме интересува. Искам да кажа, че обредите нямат нищо общо с Евангелието. Аз съм православен свещеник и онова, което ме води, е Евангелието, което са оставили евангелистите, за да знаем за Христос и да знаем, как трябва да живеем по Христовия закон. Що се отнася до това, колко ястия трябва да има на трапезата, не ме вълнува толкова много. Да, това е нещо много хубаво, но може би фолклористите ще ви отговорят. Важното е друго - в тази божествена нощ, рождественска – да не забравяме, да празнуваме един рожден ден, който е напълно необикновен. Той е другият, различният. Свети Йоан Дамаскин казва, че единственото нещо ново под слънцето е нашият Господ Иисус Христос. И ние празнуваме рождения ден на единственото ново под слънцето. Не мислите ли, че се обръща прекалено внимание на храната преди и след празника? - Обръщат внимание, да. Превърнаха Коледа в някакво пазаруване. Дори, аз не обичам самото наименование Коледа, защото това, което извежда, не е типично християнско, но е прието. Страхувам се за това, че хората вече се страхуват за такъв празник, защото едва ли не идването на такъв празник изисква средства. И сега, когато българинът е затруднен, можете да си представите как изживява своя празник. А храната никога не е била важна. Християнинът трябва да е човек, който се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. Българите търсят ли упование в църквата повече през последните 20 години? - Винаги е имало хора, които търсят упование в Господа и винаги е имало християни. Независимо в каква подредба сме живели, независимо какъв строй е вилнял, е имало хора, които са обичали Христа, и са го следвали, те са верните. Стремежът на църквата е само един – да изгради този народ божи. Обръщат ли се младите хора към църквата? - Да. Има повече млади хора и това носи успокоение. Аз съм роден през 1962 г. и съм част от поколението, което беше напълно загубено за църквата - 60-те, 70-те и дори по-късните са поколения, които по всякакъв начин бяхме ограничавани от истината за Христос по обяснимите тогава причини. Но сега всички млади хора, които имат възможността и се запознават с това нещо, виждам каква искрена и чиста вяра носят. Това е надеждата и радостта. Какво мислите за въвеждането на вероучение в училищата? - Не мога да отговоря едностранчиво. Да, но при изграждането на една много добра смислена концепция. Според мен този предмет не трябва да бъде задължителен. Трябва да бъде редовен предмет, а не да се говори за задължително обучение. В повечето случаи този предмет трябва да бъде изнесен извън училището. Теоретичната част може да бъде в училище, която ще носи догматичните истини, а практиката не може да бъде провеждана там. Как трябва да се реагира според християнството на агресията и липсата на ценности? - Винаги християнинът реагира по един и същи начин – чрез любов. И това е най-верният подход. Страшното е, че ние забравихме да обичаме. В тези наши суматохи, в този стремеж да придобием туй-онуй, което в никой случай не е духовно, забравихме най-важното и най-божественото, и най-човешкото качество – да се обичаме. Какво ще пожелаете на християните в навечерието на Коледа? - Да живеят във всекидневието на чудото на рождественската нощ. |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
