Постинг
29.11.2010 13:58 -
СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ - "ПО СЛУЧАЙ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ"
ПО СЛУЧАЙ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ Пороците на богатите навличат наказание; добродетелите на бедните спасяват града. Макар че болестта ми пречи да участвам заедно с вас на духовното тържество, но не виждам тежестта на пътуването да е повредила с нещо вашето празненство. Макар че вие сте дошли тук с труд, уморени и потънали в пот, но моето словесно учение обърна в здраве болестта ми, и вашия труд облекчи с песнопения. Затова и аз, както съм болен, не бих могъл да задържа езика си, да мълча, и вие уморени, не бихте се отказали да ме слушате; но щом се появи словото, трудът се отстранява, и щом се откри учението, умората побягва. Болестта и трудът принадлежат на тялото, а учението е дело и лекарство на душата; но колкото душата стои по-високо от тялото, толкова и делата є са за предпочитане. Поради това не само тогава, когато болестта пречи, но и когато се срещат още много други пречки, аз не съм преставал да бъда в единение с вашата любов, не се отказах и днес да бъда на това прекрасно празненство. Досега аз бях прикован на легло от болест, но Бог не допусна да бъда съвсем измъчен от глад. И наистина, както е за вас глад, когато не слушате проповед, така и за мене е глад, когато не говоря. Тъй и майка, често болна, съгласява се по-добре да допусне детето си да суче от нейните гърди, отколкото да гледа, че се измъчва от глад; нека да бъде приведено в напрежение и моето болно тяло. Кой не би пролял с готовност и кръвта си заради вас, мъже, горящи от такова благочестие, от такава любов към слушане, и проявяващи такова едно разкаяние за едно толкова късо време? Вие не знаете ден и нощ, но едното и другото превръщате в ден, не за да променяте въздуха, а чрез всенощните бдения да просвещавате нощта; защото вие имате нощи без сън и защото властта на съня се е вече прекратила: ето на - любовта към Христа побеждава слабостта на естеството. Вие се освободихте от условията на телесното човешко битие, подражавайки на безплътните сили, проявихте непрекъснато бодърстване, постоянен пост, толкова тежък труд при пътуването и случаен отдих. Такъв е плодът на страха, такава е печалбата от земетресението, печалба, която никога няма да се изгуби, печалба, която и бедните прави богати, и богатите - още по-богати; тя не знае бедност, не знае богатство. Случи се земетресение и се отстрани неравенството в живота. Де са сега онези, които се обличат в копринени дрехи? Де е златото? Всичко това изчезна, пръсна се по-лесно от паяжина, и се видя, че е по-мимолетно и от пролетните цветове. Но понеже аз виждам, че вашата душа е подготвена, искам да ви предложа твърде изобилна трапеза. Аз виждам, че телата ви са уморени, но душата ви разцъфтява в младост. Изобилни са потоците на вашата пот, но те изчистват съвестта. Ако ли борците проливат даже кръвта си за лаврови листа, които днес се дават, а утре увяхват, много повече вие, които сте излезли на попрището на подвизите, не трябва да се отклонявате от трудовете на добродетелта и да отслабвате. Вашето събрание е венец за мен и един слушател от вас за мен е равносилен на цял град. Някои пълнеха чаши догоре, други уреждаха сатанински пиршества, трети приготвяха изобилни трапези; а вие извършихте това всенощно бдение и очистихте целия град със стъпките на светите ваши нозе, като измерихте площада с тях и направихте самия въздух свят. И въздухът става свят от песнопенията, както чухте днес от Бога, казал на Моисея: "...мястото, на което стоиш, е земя света" (Изх. 3:5). Вие осветихте земята и площада, и направихте града за нас храм. Както бурен поток, който тече бързо и се носи с голяма стремителност, като изхвърля настрани всичко, също тъй и духовният поток, речните потоци, които веселят Божия град (Пс. 45:5), напълни се с вода и изчисти калта от нечестието. Няма ни един развратен или - по-добре - ако има някой развратник, той се поправя. Той чува гласа и душата му се преобразува, страстите на користолюбието обръщат на бяг, или - ако не обърнат на бяг, то както дивите зайци, които зимно време се скриват в своите пещери, така и невъздържаната им душа се скрива навътре, и подобно на това, както змиите от студа, който сковава телата им, отиват в най-дълбоките убежища, също така и тези страсти, неблагородни и робски, се скриват като че в подобни дълбочини. Няма съмнение, че онези, които носят в себе си тези страсти, се срамуват от тях: макар те и да ги носят, но страстите са вече мъртви. Вместо зима за тях служи нашето песнопение. Достига този глас до слуха на любостежателния човек и той макар и да не изтребва страстта, то я умъртвява; достига до слуха на гордия и развратен човек, и той, ако не умъртвява сладострастието и гордостта, скрива това сладострастие и тази гордост. А не е малко нещо и това, че порокът не изявява себе си явно. Говорих ви и вчера, че са велики плодовете на земетресението. Виждате ли човеколюбието на Господа, Който разклаща града и утвърждава душата, Който разлюлява основите и заздравява помислите, Който показва непорочността на града и прави силна волята? Обърни внимание на Неговото човеколюбие: Той заключава малко - и утвърждава завинаги; земетресението свърши за два дни, а благочестието трябва да си остане завинаги: опечалихте се за кратко време, но завинаги се затвърдихте. Аз знам добре, че от страха Божи вашето благочестие получи корен; макар и да получи успокоение в бедата, плодът ще си остане. Вече няма да има много трънаци, които да го заглушават, и силен дъжд няма да го потопи; добре поработи върху вас страхът, като послужи и на мен за съюзник на словото. Аз ще замлъкна, но основанията ще говорят, аз ще замлъкна, но земетресението по-силно от тръба ще въздига глас и ще казва: "Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив" (Пс. 102:8) - аз дойдох не за да ви погреба под развалините, но за да ви укрепя. Тъй говори земетресението и възкликва: аз ви уплаших, но не за да се огорчите, а за да станете по-внимателни към себе си. Слушайте с внимание тези думи: понеже проповедта ставаше безсилна, чу се гласът на страха. Аз дойдох при вас, за да ви кажа накъсо, и да извърша своето дело: когато ви доведа до съкрушение, тогава ще ви предам учение, за да не бъде това учение безсилно; като намирам камъни и израсли тръне, аз изчиствам нивата и сетне хвърлям семената на учението с щедра ръка. Понесохте ли вие някаква вреда, като се опечалихте за кратко време? Вие станахте от хора ангели, преселихте се на небето, не променихте мястото, но променихте нравите. А че аз не ви лаская, като казвам това, свидетелстват делата. Какво не ви стига за покаянието? Вие отхвърлихте омразата, отстранихте низките страсти, посадихте добродетели, имахте сила да прекарате цяла нощ в свещено бдение с велика любов и с възвишено настроение на душата. Никой не си спомни за печалби, никой не говори за богатства, и не само че ръцете ви са вече чисти от грехове, но и езикът ви е свободен от беззакония и злословия; никой не оскърбява ближния си, никой не отива на сатанински пиршества; домовете ви са чисти, площадите измити от нечистотии, настъпва вечер, нито на едно място не можете да срещнете групи младежи, които да пеят театрални песни. Събират се групи, но не за разврат, а за добри дела; и на площадите може да се чуят песнопения, и в домовете си други пеят песни, трети - свещени химни; настъпва, обаче, нощта и всички отиват в църква, това безгрижно пристанище, свободно от вълни. Аз мислех, че след първия и втория ден безсъница ще се изнурят вашите тела; но сега, колкото повече продължава бдението без сън, толкова повече се усилва усърдието. Пеещите от вас се умориха, а вие показвате младежка бодрост; пеещите се лишиха от сили, а вие се укрепихте още повече. Къде са сега, кажете ми, богатите? Нека те узнаят мъдростта на бедните. Те спят, а бедните на земята не спят, но коленичат, подражавайки на Павел и Сила (Деян. 16). С песните си те раздвижиха тъмницата, а вие пеете и с песните си докарахте до неподвижно състояние раздвижения град. Свършекът на действията е противоположен, но и едното, и другото е за слава Божия. Той (Павел) разлюлява тъмниците, за да стресне душите на неверните, за да възвести словото Божие; вие пък докарахте града в неподвижно състояние и прекратихте гнева Божи; и едното, и другото се урежда по различни начини, но аз се радвам не на това, че градът е дошъл в неподвижно състояние, а на това, че той придобива тази своя неподвижност чрез помощта на вашите молитви, че вашите песнопения са му послужили като основания. Отгоре идва гняв, а отдолу - вашия глас; гневът, който идва отгоре, се задържа от гласа, който се вдига отдолу нагоре. Отварят се небесата и се произнася присъда като остър меч - градът трябва да бъде изтрит от лицето на земята от неизбежния гняв. И от вас не се поиска нищо, освен покаяние, освен сълзи и стенания, и всичко се прекрати. Бог изрече присъда, а ние прекратихме Неговия гняв. Не би направил грешка онзи, който би ви нарекъл защитници и спасители на града. Де са началниците? Де са пазачите? Истината е, че вие сте и укрепление, и стена, и охрана на града! Те със своето нечестие раздвижиха града, а вие със своята добродетел го укрепихте. Ако ли някой би запитал от какво се раздвижи градът, то - макар и да не се получи на този въпрос отговор - вие да знаете, че е за грехове, за користолюбие, за несправедливост, за беззаконие, за гордост, за похот, за лъжа. На кого? - На богатите. Също така, ако ли някой запита, защо пак градът получи своята неподвижност, то да знаете, че това е от песнопенията, молитвите и всенощните бдения. На кого? - На бедните. Раздвижването на града е тяхно дело, а възвръщането му в неподвижност е ваше, така че вие станахте негови спасители и защитници. Но тук ние ще привършим словото си, за да продължим всенощните бдения и песнопенията, и за изпратим слава на Отца и Сина и Св. Дух, сега, завинаги и през всички векове. Амин.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
