Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2010 19:14 - ТАКА СЪМ РОДЕН...
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове:
0



Автор Фредерика Матюс-Грийн   
понеделник, 25 октомври 2010
Въпросът дали хората „се раждат със сексуалната си ориентация” често е представян като основен проблем за хомосексуалните права. Ако „това е начинът, по който ме е създал Господ”, казват защитниците, то това не е ничия друга работа. Консерваторите обикновено отговарят, че сексуалното предпочитание не е вродено, а е избор, и затова не заслужава специална защита.

Но вижте по колко много начини може да се развие въпросът. На първо място, налице е проблемът с NAMBLA, който кара дори гей активистите да чувстват, че трябва да има някакви граници в това как се изразява сексуалността. Мъже, които правят секс с момчета тийнейджъри – това е достатъчно тревожно само по себе си; ами ако някой заяви, че е роден с ненаситно влечение към петгодишни момиченца? Или може да задоволи сексуалния си апетит, само ако партньорът е малтретиран? Гладът на тялото може да тръгне по много пътища и във всякакви посоки; ако контекстът е гняв, а не секс, това ще доведе до малтретиране или убийство. Ако приемем принципа, че „телесните импулси не бива да се отхвърлят”, ще си навлечем огромни неприятности.

Подобна нелогичност мори и консервативната страна. Откога вярваме, че понеже едно поведение е следствие на избор, не трябва да се защитава от закона? Християните искат да им се позволи да си държат Библията върху бюрата си на работата, или да обучават децата си у дома. Но ако това е просто избор, а не генетична принуда, не заслужават ли защита? Това е друга предпоставка, която подлежи на дискусия.
Ето и усложнение от съвсем различно естество. Някои лесбийки настояват, че не са родени „така”. Старото феминистко мото „биологията не е съдба” означава, че жените не са биологично призвани да са домакини и майки; могат също да са космонавти и пожарникари. По същата логика, тези активисти могат да кажат, че биологията не определя сексуалността ни. Можем да избираме кого да обичаме; ние сме за правото на свободен избор.

„Познавам много жени, които стават хомосексуални, за да направят политическо изявление”, каза ми приятел гей. „Не познавам мъж, който да го е направил.” Изглежда, че женската хомосексуалност просто има различен характер, и много по-малко характер на нещо необхоимо, отколкото мъжката. За някои мъже сексуалната ориентация е даденост – необратима и за цял живот. Жените, изглежда, могат да си я променят. Всеки познава жена, зарязала хетеросексуален брак и станала лесбийка. Не ни изненадва, когато жена обърне резбата. Когато хората мислят за това, колко са неизкореними хомосексуалните предпочитания, те обикновено мислят за мъжете, не за жените. И някои лесбийки настояват на тази свобода спрямо „биологическата съдба”.

В края на краищата въпросът „вродено или избрано” не е изяснен. Ако тези неща не са записани в гените ни, то поне са толкова укрепнали, че вече може и да са. Бисексуалните трябва да допуснат, че и ние също имаме предпочитания; от юношеството постоянно клоним към високи или ниски, руси или кестеняви, слаби или мускулести. Може да се чудим защо харесваме това, което правим. Но ако се наложи да се променим – ако кажем „отвратително е да се харесват хора с рижа коса, трябва да ви привличат само хора с кестенява коса”, ще се озовем в затруднено положение. Дори и да искаме да се променим, няма да знаем как да започнем. Тези наши предпочитания все едно са в заключен шкаф с папки и ние не можем да го отворим и да разместим съдържанието му.

Веднъж говорих с приятелка след края на някакво събрание и бях изненадана, когато тя изкоментира, че един от говорителите бил красив. Изобщо не го бях забелязала.

Ето какво по-специално бе спечелило възхитата ѝ: „Беше висок, истински Саул, една глава над всички в залата.” Зяпнах я, чудех се защо за някого изобщо височината може да е плюс. Някои високи хора са много мили, разбира се, но лицата им са прекалено високо. Поглеждаш нагоре и виждаш Страната на ноздрите. Всеки път, когато искат да прегърнат някого или да разговарят, се налага непохватно да се навеждат. На мен ми изглежда като недостатък, въпреки че много добре се справят с него.

Не, докъдето стигат спомените ми, моят тип винаги е бил нисък, тъмен и умен. Мъжът мечта от тийнейджърските ми години бе Пол Саймън – не по-висок от метър и шейсет, с достатъчно мозък, за да накара всяко момиче да припадне. През годините, когато излизах на срещи, харесвах само ниските момчета и можех да прегърна изцяло твърдението на „Гейстрийм”: такава съм, откакто се помня. Не е нещо, което съм избрала. Може би съм родена така. Не мога да си представя какви усилия ще са ми нужни, за да се променя.

Но ето в това се състои проблемът. Тези предпочитания не ми дават правото да държа харем с ниски, умни мъже. Независимо дали желанието извира от избор или принуда, все още притежаваме самоконтрол. Силното ни желание в никакъв случай не е равно на разрешително „избягай от правилата”. То говори със заповеден глас, но не и с гласа на Господ.

Само заради спора, нека да допуснем, че за някои хора хомосексуалността е вродена. По подобен начин историята предполага, че много хетеросексуални мъже са „родени с” импулса да флиртуват. Но все пак здравите общества са искали от тях да се ограничават, заради всеобщото благо, за защита на жените им и запазване на семействата. Огънят е полезен, когато е в камината; сексът в брака задълбочава връзките на любовта и отвежда човешката раса към още едно поколение. Огънят извън камината може да е също толкова топъл, но е опасен.

Тези, които се борят с подобна страст, заслужават молитвите ни. Наивно и лошо е да се отрича силата на сексуалното желание. Изисква се нещо като героизъм, за да се преодолеят тези желания и да се практикува сексуално въздържание. На никого не помагаме, ако се отнасяме към гейовете с отвращение. Но съществува реална възможност насърчението и милостта да помогнат, тъй като виждаме, че и ние имаме грехове. За борещия се гей, както и за лакомника, жадуващ за шоколад, има едно-едничко правило: ако се провалиш, вдигни се и продължавай.

За някои хомосексуалисти постоянството и молитвата може да са благословени с изцеление и промяна на вътрешната нагласа. За други – ще са доживотна обреченост на безбрачие. Звучи ли самотно? Пътят, всъщност, е претъпкан с хора; гейовете са малко в сравнение с всички хетеросексуални, които никога няма да открият партньор, които поемат монашески обети, които са разведени или овдовели, или живеят с болни или инвалиди или отхвърлящи ги съпрузи. Повече хора, отколкото предполагаме, водят ергенски живот и го правят с тихо благородство. Членовете на религиозни общности, които не носят такова бреме, трябва да са нащрек за онези, които го носят, и редовно да предлагат възможности за другарство. „Свята целувка” или прегръдка също е добра идея. Може би никой не ги е докосвал добронамерено цяла седмица.

Преди 1600 години св. Йоан Златоуст е писал: „Дори и похотта да има повелителни изисквания, ако завладеете земите ѝ със страх Божий, сте устояли на безумието ѝ.” Истинският проблем не е вроденото желание, а поведението. Може да не избираме страстите си, но избираме действията си.



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707294
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031