Естир :: СЪНИЩАТА, ОБЯСНЕНИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.11.2010 19:09 - СЪНИЩАТА, ОБЯСНЕНИ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:

Автор Златина Иванова

петък, 01 октомври 2010

Здравейте, Църквата се отнася към сънищата трезво и призовава хората, които й вярват, да се отнасят към тях по същия начин. В Библията има много места, където се говори за съня, за природата на сънищата, за различните видове сънища и т.н. От тях става ясно, първо, че Църквата от най-древни времена познава естествените причини за появата на съня и никога не е споделяла примитивните езически представи за сънищата, които се съдържат дори в творенията на известните антични философи, които считали сънищата за еманации на предметите, техни финни образи, носещи се като мъгла из въздуха, които влизат в душата чрез дихателните органи. Както Библията, така и ранните св. Отци говорят за естествените причини за появата на сънищата, които се коренят в разумната способност на душата, в паметта и човешкото въображение, отчитат здравословното състояние на човека и т.н. Едновременно с това Църквата има ясно съзнание за естеството на човешката душа, която се родее с духовния свят и е изложена на неговото влияние, както в будно състояние, така и в по-силна степен по време на сън. По време на сън душата може да бъде изложена на влияние от демоните и в по-редки случаи да получи откровение от Бога.
В същото време св. отци говорят и за способността на душата по естествен начин, чрез заложената й от Бога предвидливост и чрез способността й да общува с духовния свят, понякога да получава информация за случили се или престоящи събития, което обаче не се дължи на пред-знание на цялото бъдещо, каквото притежава единствено Бог, а само частично, на базата на заключения. Един съвременен старец казва, че тъй като Бог е създал човека цялостна личност, способна за пълноценно общуване с Него и с духовния свят, отломки от харизмите, качествата на тази личност живеят у нас и след грехопадението. Но без да сме очистили сърцето си в покаяние и без да сме причастни на Божията благодат, тази духовна чувствителност (която у някои хора е по-силна, а у други по-слаба) ни прави по-уязвими за действието на тъмните духове на злобата, отколкото за действието на ангелите, Божиите светии и Самия Бог. Затова през всички векове Църквата призовава за трезво отношение към виденията, в частност съновиденията, тъй като не разполагаме с критерии да различим естественото, демоничното и Божието действие. Предлагаме ви откъс от статията на Юрий Максимов "Православното отношение към сънищата", с мнения на различни свети отци по този въпрос:

За съня се говори на много места в Библията като за нещо естествено за човека. За първи път това състояние се споменава в разказа за сътворението на човека, когато Господ изпраща на Адам сън, преди да създаде от него Ева (Бит. 2:21). Ето какво казва Св. Писание за добрия сън: „Бог прати на царя здрав сън, този хубав дар, от века изпращан от Него и през нощта, и през деня на всички, на които Той иска” (3 Мак. 5:6). За влиянието на съня върху човешкия живот говори също и мъдрият Еклесиаст: „Сладък е сънят на работещия, малко ли, много ли изяде, но пресищането на богатия не му дава да заспи” (Екл. 5:11). А също и на друго място се казва: „Здрав сън има при умереност на стомаха” (Сир. 32:22). Когато св. Григорий Богослов обяснява как Христос изцяло се е уподобил на нас, включително и в телесните ни немощи, той казва, че по време на земния си живот Христос също е спал, въпреки че е истински Бог: „Господ понякога е вкусвал и сън, за да благослови и съня, понякога се уморявал от труд, за да освети и труда, а понякога плаче, за да благослови и сълзите”.

Естествен произход на сънищата

Що се отнася до сънищата (съновиденията), за тях в Библията е казано, че „сънищата се появяват при много грижи” (Екл. 5:2) и че „в многото сънища, както и в многото думи има много суета” (Екл. 5:6). Това се отнася до обикновените сънища на човека. В една от най-авторитетните книги на Православието: „Точно изложение на православната вяра” от св. Йоан Дамаскин (написано през VIII век), се казва: „Сънят е естествено свойство на природата, образ на смъртта, бездействие на чувствата. Сънят сам по себе си е един и същ, но той, както и похотта, има различни причини: той може да произтича от естеството, от храната, от бесовете, а също и от продължителен пост, когато изнемогващата плът иска да подкрепи себе си със сън.”

Какво е съновидението? Св. Григорий Ниски пише, че сънищата са „някакви призраци на умствена дейност”, които „се образуват случайно в онази душа, която е неразумна”. Това проличава от факта, че „мечтаещият насън често си представя неуместното и невъзможното, което не би се случило, ако душата и тогава се управляваше от разсъдъка и мисълта. Но ... някакви подобия на случилото се наяве и отзвук на произведеното от чувството и мисълта, някакви отпечатени от паметливата сила на душата, отново се изписват”.

По-подробно това е описано от св. Игнатий Брянчанинов: „По време на сън човешкото състояние на спящия човек е устроено от Бога така, че целият човек премивава в пълен отдих. Този отдих е така пълен, че по това време човек губи съзнание за своето съществуване, изпада в самозабрава. По време на сън всяка дейност, свързана с труд и произведена произволно под управлението на разума и волята, се преустановява: остава онази дейност, която е необходима за съществуването и не може да бъде отделена от него. В тялото кръвта продължава своето движение, стомахът преработва храната, дробовете дишат, кожата пропуска изпаренията, в душата продължават да се плодят мислите, мечтанията и чувствата, но не в зависимост от разума и волята, а по безсъзнателното действие на естеството. От такива мечтания е съставено съновидението... Понякога то носи несвързания отпечатък на волевите размишления и мечтания, а понякога е последица от нравствената настройка (на човека)”.

Св. Григорий пише също, че влияние върху характера на сънищата оказва и състоянието на тялото: „Така на жадния му се струва, че е при извора, на нуждаещия се от храна – че е на пиршество, на юношата в разцвета на силите мечтанията са съобразно неговите страсти и възраст”, - както и влиянието на болестите: „Едни сънища имат страдащите от разстройство на стомаха, други – при хората с повредена мозъчна кора, други – у имащите треска”. Влияние оказва и нравствеността на спящия: „Едни мечтания има мъжественият човек, други – страхливият, едни са сънищата на невъздържания, други – на целомъдрения... За което е свикнала душата да размишлва наяве, такива образи тя поражда и в съновиденията”.

Видове сънища според техния произход

Св. Григорий Двоеслов подробно обснява какви са различните видове източници на сънищата: „Понякога сънищата се раждат от препълнен стомах, понякога от празен, понякога от дяволски нападения, понякога от размишления и нападения едновременно, понякога от откровения, понякога от размишления и откровения едновременно. Съновиденията от първите два вида знаем от опит: а примери за сънищата от останалите четири вида намираме в книгите на Св. Писание. Ако не се случваха често сънищата, плод на нападенията на тайния враг, то премъдрият мъж никога нямаше да каже: „Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение и надяващите се на тях са претърпели падение” (Сир. 35:7) А също: „Не врачувайте и не гадайте” (Лев. 19:26) Тези думи ясно показват, че трябва да избягваме съновидения, свързани с гадания. И още, ако сънищата не произхождаха понякога от размишления и нападения едновременно, то премъдрият мъж не би казал: „Както сънища идват при множество грижи” (Εкл. 5:2). А ако сънищата не се раждаха понякога от тайни откровения, то ... ангелът не би внушил на сън на годеника на Мария да бяга в Египет, като вземат Младенеца (Мат. 2). Също така, когато пророк Даниил разсъждавал за сънищата на Навуходоносор (Дан. 2:29), с благоговение разглежда съня и неговото значение и обяснява от какви размисли се е появил той – което ясно показва, че сънищата често са от размишление и откровение заедно. Ако сънищата се отличават с такава разнородност, то очевидно е, че ние трябва толкова по-малко да им вярваме, колкото по-трудно е да разберем, какъв е техният източник. Впрочем, при дяволските нападения или Божии откровения светите мъже различавали чрез някакво вътрешно чувство гласа и образа на видението, така че разбирали какво възприемат от добрия дух и какво им се случва поради дяволско нападение. Ако умът ни не бъде внимателен по отношение на сънищата, то чрез измамния дух ще попадне в плен на много мечтания: този дух има способността да предсказва много истинни неща, за да оплете след това душата в някоя лъжа”.

Пророческите сънища

Интересно е как светите отци обясняват т.нар. „пророчески сънища”, които се сбъдват. Преп. Йоан Дамаскин говори за това твърде лаконично: „Към мисловната способност спадат съждението, одобрението, стремежът към действие, а също и отвращението и избягването му... Тази способност действа и при сънищата, предвещавайки ни бъдещето”.

Св. Григорий Ниски описва по-подробно този „механизъм”, като прокарва разлика между тези сънища и Божиите откровения: „Непоследователната памет и предвидливостта, дремеща под различни насложили се покривала, представят на спящия човек подобия на онова, което го е притеснявало наяве и нерядко показват нещо от сбъдналото се. Тъй като поради финността на естеството си, душата притежава нещо повече от телесната уплътненост и може да вижда нещо от действително случилото се... Така виночерпецът изтисквал гроздето в чашката на фараона, така хлебарят си представял, че носи кошници - това, с което всеки се занимава наяве, почитал и в сънищата си. По този начин, подобията на обикновените им занятия, отпечатали се в душевната способност за предвидливост, създават случаи чрез пророчество на ума да предугадае това, което с времето се сбъдва... Макар че всички имат естествени сънища, то само някои, а не всички, са причастни на Божествените откровения. А всички останали сънища, ако носят някакво предзнание за нещо, то това се случва по описания по-горе начин”.

Свети Николай Сръбски съобщава за знаците, които Господ праща на хората: „Нерядко Бог дава на сън сигнали на хората да не правят онова, което са замислили.. Някои благочестиви жени, страдащи от безплодие, които усърдно са се молили на Бога да им дарува дете, са получавали насън знаци, че молитвата им е чута.. Нередки са и случаите, когато някому се дава знак, че смъртта е близка... Примери за сънища-сигнали има много и в наши дни”.

Аскетическо отношение към сънищата

При това св. отци осъждат стремежа да се гадае по сънищата. Основоположна истина е, че бесовете често използват сънищата като оръжие срещу вярващите. Св. Игнатий Брянчанинов пише: „Демоните, които имат достъп до душите ни по време, когато сме будни, го имат и по време на сън. И когато спим, те ни изкушават с грх, смесвайки нашето мечтание със своето мечтание. Също така, като забележат от наша страна внимание към сънищата, те се стараят да направят сънищата ни интересни, а нас да ни накарат да обръщаме повече внимание на тези нелепици и лека-полека да ни накарат да им се доверяваме”. Същото казва и св. Исаак Сириец: „Понякога врагът, под вид на Божие откровение, показва нещо на човека... и прави всичко възможно, за да убеди лека-полека човека и поне донякъде да го доведе до съгласие със себе си, за да бъде предаден човек в ръцете му”.

Оттук става ясно, че дори обикновените впечатляващи сънища, ярките сънища, които привличат вниманието, може да бъдат опасни, ако се отнасяме към тях с нездрав интерес. Затова св. Йоан Лествичник съветва как да се държим след подобен сън, така че да не претърпим от съня си някаква вреда: „Никой не бива през деня да си представя случилите се насън мечтания, защото точно това е намерението на бесовете – чрез съновиденията да осквернят нас, будните”. Но преп. Йоан указва и на някои особени видове бесовски изкушени, изпращани на монасите чрез сънища: „Когато ние, заради Господа сме оставили домовете си и роднините си, предаваме себе си на отшелнически живот от любов към Бога, тогава бесовете се стремят да ни смутят чрез сънища, като ни показват нашите близки страдащи, или хвърлени в затвора, или страдащи от други беди. Затова, който вярва на сънища, той е подобен на човек, който бяга след своята сянка и се стреми да я хване”.

„Бесовете на тщеславието са пророци насън. Бидейки разсъдливи, те правят изводи за бъдещето от обстоятелствата и ни възвестяват неща, така че след изпълняването на видението на съня, да се удивим и да се издигнем с мислите си, все едно сме вече близко до дара на прозрението. Който вярва на беса, за него бесът често става пророк. А който го презира, пред него бесът винаги се оказва лъжец. Като дух, той вижда случващото се във въздушното пространство и, виждайки например, че някой умира, той предсказва това на лековерните чрез сън. Бесовете знаят бъдещето не поради пред-знание. Известно е, че и лекарите може да ни предскажат смъртта”.

А преп. Петър Дамаскин казва, че бесовете имитират „духовните” сънища: „Като виждат, че Христос по голямата си благост слиза при св. мъченици и преподобни отци, явява им се или Сам, или чрез ангели, или по друг неизяснен начин, както Той е казал (вж. Йоан 14:21), дяволът също започнал да представя на мнозина множество измами за погибел. Затова и разсъдливите отци са написали, че нищо такова не бива да приемаме: нито някакви изображения, нито светлина, нито огън, нито каквато и да е друга измама. Защото дяволът се стреми да ни измами в сънища или чувствено”.