Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2010 14:02
ДОБРИЯТ ПАСТИР Е КАТО ДОБРИЯ АРТИСТ -
ЗАЛАТА МУ Е ПЪЛНА
Интервю с негово Високопреосвещенство
+митрополит Неофит
Автор Ася Пенчева, в. "24 часа"
петък, 22 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, защо според вас родителите не водят децата си на църква всяка неделя, а само на празник?
- Все по-често децата са с родителите си в храма и се стремим да запазим интереса им към това. Доколко успяваме, не мога да кажа. При всички случаи зависи от възрастта. Колкото родителите са по-привързани към храма, толкова и децата не се чувстват в него на чуждо място.
- Кой и как трябва да говори на децата за религията?
- Новата техника дава възможност за още по-богато следене на църковните теми и вече има много български и чуждестранни сайтове с интересни статии.
- Признайте обаче, че има духовници, които с изказа си по-скоро отблъскват хората, отколкото да ги привличат.
- Различни са дарбите. Не всеки от свещенослужителите е на такова ниво, че да се хареса от повечето хора. Достатъчно е да личи у него вярата и убедеността, че трябва да е полезен. Ако говорът и познанието му не са на толкова високо ниво, не можем да го укорим.
В богословските факултети се обръща повече внимание на богословието като наука, а не като общуване. Смята се, че трябва да се набляга повече на познанието. Ако свещеникът има тази дарба и богатство на словото и духа за вникване в проблемите на хората, е добре, но не винаги е възможно.
Същото е, както търсим добрия артист, на чиито представления залата се пълни. Добрият пастир познава своите, те го познават, търсят го и той ги извиква по име - щастливи са, че имат такава опора.
- Вие бяхте на шествието за въвеждане на религия в училищата на 24 септември. Какво ще се прави в онези селища, където е преобладаващо мюсюлманското население?
- В българското училище може да се учи предимно православие, а там, където има група мюсюлмани, ще се учи ислям, но от подготвени учители-българи с педагогическа правоспособност.
Както преподава българин по английски, френски, немски, така ще бъде и по ислям. Това ще помогне на мюсюлманчетата да се ориентират в религията си и да запазят семейните си ценности. Както православните се пазят от секти, така и мюсюлманите ще бъдат опазени от тях.
Представителите на другите религии не са толкова много, но може да се предвиди изучаване на юдаизъм, католицизъм и протестантство. Най-важното е, че всичко това ще става със съгласието на родителите и на децата. Няма да е задължително както математика, български, история и други. Който не желае да учи религия, може да се отдаде на компютри, спорт и езици. На мене обаче ми прави впечатление, че има добра промяна у малките, които получават религиозно познание. Знанието за вярата е знание и за морала.
- Все пак винаги е имало убийства, лъжи, изневери, макар религията да е била и задължителен предмет.
- Така е - имало е, има и пак ще има, тъй като дяволът нито оре, нито копае, а търси кого да привлече към каузата си на злото. Това обаче не ни освобождава от стремежа да победим злото в нашето общество.
- Защо сред ромското население намериха почва протестантските църкви?
- Често едно от привлекателните неща са даренията от чужбина. Който отиде на църква, получава дрехи или храна. Православни свещеници са питали тези роми, защо ходят в протестантската църква, а не отидат при тях. Отговорът почти винаги е бил един и същ: “Отче, нямаш проблем. Дай ми това, което ми дава той, и ще идвам.” Не казвам, че не става дума за духовност, но интересът надделява. Самите богослужения в протестантските църкви са по-леки - с песнички, с редуване на слово и музика, достъпни и привлекателни.
- Това ли е модерната църква?
- Но такъв модернизъм в светото православие не би се възприел, защото ние ценим духовността, скромността, а не атрактивността. Православието се старае човек да вникне в неговите истини, да бъде скромен в своя живот, но богат в духовните си преживявания.
- Как изглежда животът от камбанарията на храма?
- Не може да се каже, че камбанарията на храма е много високо и не достига до същността на живота. Много пъти камбанният звън звучи близко до сърцето и той затова е въведен - за да събужда у човека вярата, мисълта за Бога, за храма, за добродетелта, за живота и неговите стойности.
- Какво води политиците в църквите точно по изборно време?
- Според мене не трябва да бъдат критикувани, че не са искрени в действията си. Бог е сърцеведец и той знае, какво е в сърцето на човека. Дверите на храма са отворени за всеки и не можем да кажем, кой има право да влиза и кой не. Щом Иисус Христос е застанал между двама разбойници и единият от тях се спаси, защо да не повярваме, че все някой ще получи прозрение и ще се промени?
- Кой строи днес църквите и така ли изкупваме греховете си?
- Вярващият народ строи. Не можем да кажем, че един дарител изкупва грехове, но това е вид издължаване към храма, който не е бил посещаван редовно.
В Русе възстановяваме съборения храм “Всех Святих”. Години наред сме изпитвали чувство на вина, че сме разрушили едно слънце в своя живот и сме се лишили от него. Не съм привърженик на онази теория, че над Русе тегне прокоба след събарянето на храма през 70-те. Бог е човеколюбив и не трябва у нас да бъде водещ страхът, а стремежът да поправим грешката си.
- Защо православната църква няма приюти за бедни, за сираци, за наркозависими?
- Имаме затруднения. Нашата църква няма този финансов ресурс, който имат другите. Виждате в какво състояние са храмовете в селата. В Русе в “Свето Възнесение” отец Иван Стойчев прави, каквото е по силите му, да поддържа няколко бедни семейства от енорията му. Подреди малка кухня и се опитва веднъж на ден да им осигурява топла храна. Отец Стефан от “Св. Николай Чудотворец” пък неведнъж е помагал на наркозависими младежи.
Хубаво би било в Светия Синод да се изработи концепция по този въпрос, който е част от призванието на Църквата да прави добро и да закриля хората. Така е било преди години, но по времето на социализма тази дейност е била грижа на държавата и малкото възможности на Църквата са били отнети, за да не изглежда като религиозна пропаганда.
Сега, когато така се обърнаха нещата, нямаме финансов потенциал. Виждате какво става с отец Иван от Нови хан - колкото и старание да полага, не може да се каже, че е достатъчно за цяла държава.
- Като българин с какво се гордеете? Преди години на посещение в Рим единствен Вие от цялата делегация изпяхте химна “Върви, народе възродени”.
- Не всеки проявява интерес към тези неща, макар да са учени в училище. Гордостта като християнско поведение не е препоръчително, но можем да се гордеем с достойнствата на нашия народ. Бих казал, че съм богат с любовта към всичко родно. Когато в Истанбул служихме в “Св. Стефан” и министър-председателят каза, че това е един от най-красивите храмове в страната, ми стана много драго на сърцето.
- Вие пред коя икона се молите?
- Пред иконостаса с главните икони, които православната църква поставя там, към иконата на даден празник и към всички, които са пред очите ми.
- Все пак на гърдите си носите образа на св. Богородица.
- Панагията е нагръдният знак за епископите, но аз винаги съм усещал закрилата на Божията майка. Когато майка ми е отивала в родилния дом, е било Покров Богородичен (на 14 октомври по стар стил, а митрополитът е роден на следващия ден, 15 октомври 1945 г. - б. р.). След това всички важни събития са свързани с живота на св. Богородица. Кръстен съм на Успение Богородично в храм “Успение Богородично” в София, после монашество съм приел през успенския пост в Троянския манастир “Успение Богородично”, ръкоположен бях за дякон на Успение Богородично, в архимандритско достойнство - на Въведение Богородично.
Всички степени на йерархията съм ги получил на Богородични празници от ръката на Негово Светейшество патриарх Максим - също национална гордост. (в. 24 часа)
Mистериознo изкуство в сградите! Огромни...
Заявка за място в столичния културен жив...
