Темата за задължителното изучаване на религия в българските училища стана в последно време широко дискутирана. За това допринесе особено и литийното шествие в София в подкрепа на тази идея, организирано на 24 септември тази година от Светия Синод на Българската православна църква, на което се събраха повече от 12 000 души от цялата страна. Професори и политици заявиха в отговор, че въвеждането на задължителен предмет „Религия“ противоречи на светския характер на нашата държава и че е работа на Църквата и на семействата да възпитават децата в християнските ценности.

Истината е, че в Европа повечето държави са светски и въпреки това децата там изучават задължително религията, характерна за дадената страна, без този факт да превръща държавите в не-светски. Като най-подходящ пример може да бъде посочена Германия.

Германия е една от най-големите европейски страни и икономически най-добре развитата страна в Европа, като най-големите християнски общности там са римокатолиците и протестантите (по около 30% от всички германци). В Конституцията на страната е залегнало, че Германия е светска държава, т.е. в държавата не трябва да съществуват институции, които да са в същото време и държавни и църковни. С тази точка от Конституцията Германия се определя като светска държава и тя визира основно времето, когато Римокатолическата църква е участвала в управлението на страната. В същото време изучаването на религия в немските училища е задължителен предмет и се изучава още от първи клас. Нещо повече – предметът „Религия“ е единственият предмет, който е упоменат като задължителен в Конституцията на Германия. Тъй като в тази страна има различни религиозни общности (католици и протестанти), профилът на предмета „Религия“ се определя от религиозната общност, в която се намира даденото учлище. Например в район, населен предимно с римокатолици се преподава католицизъм по предмета „Религия“ и т.н. В райони на Германия, където има малки религиозни общности, различни от традиционните за Германия римокатолицизъм и простестантство, се преподава религията на тези общности, стига да се намерят преподаватели по нея и стига тази религия на не противоречи на Конституцията и законите на страната. Такива малки религиозни общности са юдеите – напр. в Берлин, православните –  в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Долна Саксония. По-специфичен е проблемът с преподаването на ислям като профил в часовете по религия, тъй като тази религия е доста различна в зависимост от това, от коя религиозна ислямска общност произлиза (напр. шиити, сунити и т.н.) и също така проблемът, че някои видове ислям са в противоречие с Конституцията на Германия. Поради това профил "Ислям" не се преподава в немските учлища, а може да се изучава към съответните джамии или като извънучилищен предмет. В законите на Германия също е посочено, че никой не може да бъде задължен да участва в часовете по религия, тъй като това участие има връзка със самоопределянето на учениците към дадена религиозна група или като атеисти. За това във всяко училище, наред с традиционната за религиозната общност религия, се предлага и предмет „Етика“ или „Психология“. До 14-годишна възраст родителите на немските деца решават какъв профил децата да изучават. След тази възраст децата имат право да се самоопределят религионзно и могат да сменят профила на часа по религия. В провинциите Бавария и Заарланд възрастта за религиозно самоопределяне е дори 18 години. Ако децата или техните родители решат, че не пренадлежат към никоя религия, то изучават задължително етика или психология. Тези профили са изучавани и от деца, чиято религия не може да бъде преподавана в училище по организационни или други причини.

Както се вижда, моментната ситуация в Германия с изучаването на религия в учлищата доста наподобява концепцията за изучаване на религия в българските учлища, предложена от Светия Синод на БПЦ. А тя е всички деца да изучават собствената си религия, а тези, които не искат, да изучават етика. Германия, въпреки задължителното изучаване на религия, е светска и демократична страна и това не се оспорва от никого в Европа. Право на всяка страна е сама да определя дали да преподава задължително традиционната за страната религия и тъй като религията е една от големите културни и исторически цености на една страна, то е редно тя да бъде изучавана заедно със останалите предмети в училище.

Българските деца не знаят кой е Иисус Христос, защо се ходи в храма в неделя, какво се празнува на Великден и на Коледа; не знаят как да се прекръстят. В нашата страна царуваше повече от 40 години комунистическият режим, който успя да затрие напълно от съзнанието на народа християнските ценостти, съхранили нашата нация през османското владичество. Тези цености не могат да бъдат предадени на децата от техните родители, защото и те самите не ги знаят, а тъй като повечето деца и родители и не посещават църквата, не могат да ги получат и от там. Часът по религия е този, който да запознае българчетата с християнството, с християнските празници, с традиционите ритуали и тайнства. Какъв би бил недостатъкът, ако те са запознати с тези факти? Дали един човек вярва в Бога или не остава винаги негов личен избор, който не оспорва нито държавата, нито Църквата. Но защо държавата държи да остави българските деца в информационна изолация за факта, че животът има и духовна страна? Нека вземем пример от Германия, да отстояваме нашите български ценности и да научим нашите деца на християнство. Все пак то е, което ни е съхранило като нация през османското владичество.

Призовавам българските управляващи и най-вече министър председателя на България г-н Бойко Борисов и министъра на младежта и науката г-н Сергей Игнатов, както и всички български кметове и директори на училища да въведат възможно най-скоро задължителен предмет „Религия“ в българските училища.

Надежда Аврамова е родена съм  през 1985 в Шумен. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди езици „Никола Вапцаров“ в родния си град. От 2004 г. е студентка по информатика в Университета в Есен, Германия. В Германия посещава храма „Св. архидякон Стефан“ на Сръбската Православна Църква в Есен и пее в църковния хор.