Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2010 15:01 - ИСТАМБУЛ - ЛЕГЕНДА ЗА ГРАДА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
0



Истанбул: легенди за Града
11.07.10 | Ксения Климова

 


На 29 май 1453 г. Константинопол пада и Византийската империя е завоювана от турците. Мечтата, че някога турският Истанбул ще стане отново гръцки, е за много гърци все така актуална, както и преди пет века. Руската историчка Ксения Климова разказва за легендите, свързани с живота на “Града”, както го наричат просто в Гърция.

Ксения, вярно ли е, че сегашното име на Константинопол – Истанбул се е родило в деня на падането на Града?

За самия ден, разбира се, е трудно да се говори, но общо взето то действително е възникнало по времето на обсадата на Константинопол. Да си спомним, че Константинопол – столицата на Византия, е изпъквал рязко от останалите градове на империята, и затова бил наричан често просто “и поли” (Η Πόλις), тоест “Градът”.

Според най-разпространена версия, когато турците обсаждали града, гърците, отстъпвайки, викали ”ис тин полин” (εις την Πόλιν), тоест “към града!” Турските войници решили, че византийците викат името на града и затова го нарекли Истанбул.

Градът заемал ли е особено място в съзнанието на византийците?

Разбира се. Описания на Константинопол се срещат в официалните хроники. Например в известния си трактат ”За постройките” историкът Прокопий Кесарийски разказва за различните сгради, построени по времето на император Юстиниан Велики, в това число и за храма “Св. София”. Но аз като фолклорист се интересувам повече от народните предания и легенди.
Главната константинополска постройка е била винаги храмът “Св. София” – герой на много легенди. Най-ранните са още от времето на издигането на храма. Смятало се е, че планът на храма не е измислен от архитект, а даден на император Юстиниан от ангели по време на сън. И когато възниквали спорове относно постройката, ангелите пак се явявали в съня му и казвали какво трябва да се направи.

В цяла Гърция ще ви разкажат, че строителите дълго време не могли да измислят плана на храма. Главният архитект предлагал на императора различни варианти, но той не харесал нито един от тях. И един ден се случило чудо.

На литургия императорът отишъл да вземе просфора, но едно парченце паднало на пода и пчела го отнесла. Недопустимо било просфората да остане при пчелите. И императорът заповядал всички да проверят кошерите си. Главният архитект също отворил своя кошер и видял, че пчелите са построили вътре от восък чудесен храм. Той бил направен много майсторски: отвън украсен с релефи, а вътре всичко било като в истинска църква. Вратите на храма били отворени и се виждало, че на восъчния престол лежи парченцето просфора. Архитектът поканил императора и на него така му харесал восъчният храм, че той заповядал да построят “Св. София” по този восъчен модел.

Впоследствие, когато “Св. София” била вече построена, възникнали и други легенди – като например за плачещата колона в долната част на храма вдясно от входа. Тя се нарича така, защото там има отвор, от който изтича влага. Ако поставиш там палеца си и завъртиш ръката си на 180 градуса, твоето желание ще се сбъдне. Смята се, че колоната има лечебна сила – ако имаш главоболие и допреш глава до нея, то изчезва...

Отразено ли е падането на Контантинопол в легендите?

Да. При това те са свързани отново със “Св. София”. Например, в храма на височина 4 м над пода се вижда отпечатък на човешка длан. С него са свързани две легенди – една гръцка и една турска.

Според гръцката легенда, по време на последната литургия над богомолците се появила Богородица, простряла Своя покров над християните и докоснала една от стените с ръката Си.

Турците смятат, че това е отпечатък на ръката на султана Мехмед ІІ, който превзема Константинопол. По време на обсадата в “Св. София” се е служела литургия. Накрая турците се втурнали в храма и изклали всички молещи се.

Ето защо султанът влязъл вътре по труповете, тоест на определена височина. Конят му се изплашил от толкова много трупове и се изправил на задните си крака. Мехмед, за да не падне, опрял ръка до стената. Ръката му била окървавена и останал този отпечатък.

Казват също, че не всички са били изклани от турците...

Да, такова предание съществува. Свещеникът, който служил тогава литургия, не успял да я довърши и заедно с Чашата влязъл в стената на храма. Ако допреш до нея ухото си, можеш по всяко време на денонощието да чуеш шум, напомнящ шепот – това е свещеникът, който продължава да чете молитви. И той ще ги чете дотогава, докато Константинопол не се върне обратно при християните. Тогава той ще излезе от стената и ще довърши литургията.
Сега, през есента на тази година в храма “Св. София” искат да отслужат литургия и някои казват, че свещеникът ще излезе от стената.

За престола на “Св. София” също има много легенди. Казват, че когато турците наближавали града, гърците го изнесли, за да го откарат в балканска Гърция. Но по пътя корабът потънал. И въпреки че на това място в морето винаги е имало бури, сега там е спокойно. Казват също, че когато Константинопол се върне обратно при гърците, престолът ще бъде изваден от морското дъно и ще се върне в “Св. София”.

Дали някой се е опитвал да го извади?

Не знам. Но ми се струва, че престолът в действителност не е изнесен. Тези разкази нямат историческа обосновка. И по какъв начин свещеникът би могъл да служи литургия без престол?

Друго предание, което често се разказва, е това за “недопържената риба”. В някои варианти императорът, в други някакъв монах или старец, пържил на тиган риба в деня на падането на Константинопол. Когато му казали, че градът е паднал, той не повярвал и казал: “По-скоро рибата ще оживее и скочи от тигана, отколкото градът ще падне”. И рибата оживяла, скочила от тигана и отплувала в морето. Оттогава в морето плуват три риби, изпържени само от една страна. И когато Контантинопол се върне при християните, те ще скочат обратно на тигана и ще ги се изпържат докрай, и всичко ще се върне на мястото си.

Какво казват легендите за съдбата на последния византийски император Константин ІХ?

Да, това са някои от най-известните константинополски легенди. Никой не знае точно какво се е случило с императора. Самият султан обещал голямо възнаграждение на онзи, който му донесе главата на Константин. Турците измили от кръвта много глави и трупове, но императорът не бил намерен. Според една версия той бил видян убит пред портите на Константинопол, според друга главата му била намерена и занесена при султана, който я набучил на кол и я изпратил в дворовете на другите мюсюлмански владетели, за да се похвали с победата.

Казват още, че тялото на императора била разпознато по чорапите, на които имало бродирани златни кръстове. В същото време се знае, че приближените на императора не са видяли нито тялото, нито главата му. Затова възниква въпросът, дали наистина са го занесли при султана или пък са го погребали някъде.

По-рано на туристите показваха едно място в едно изоставено кътче на Истанбул, на площада Вефа, където уж е бил гробът на последния византийски император. Там винаги гореше кандило и поклонниците донасяха и палеха свещи. Сега почти никой не посещава това място.

Според една друга легенда император Константин е бил погребан в бившия храм “Св. Теодора”, днес Гюл джамия. В превод от турски “Гюл джамия” значи “Джамията на розите”. През май 1453 г. в навечерието на падането на Константинопол на празника на св. Теодора императорът заповядал да украси храма с рози и заедно с патриарха се молел там цяла вечер. Според легендата, когато турците превзели града, храмът останал украсен с множество рози. Красотата на храма толкова впечатлила султана, че той го нарекъл Гюл джамия.

А каква е тази известна легенда за мраморния цар?

Това е най-известната легенда за съдбата на последния византийски император. Според нея, когато турският войник вече прострял ръката си, за да отсече главата на Константин ІХ, се появили ангели и отнесли императора в неизвестна посока. Християните вярват, че те са го занесли при Златните порти, тържествения вход на Константинопол, и са го укрили там в подземна пещера. Императорът заспал и се превърнал в мрамор. Мраморният цар ще спи дотогава, докато Константинопол не се освободи от турското владичество. Тогава той ще се събуди, ангелите ще му дадат меч, той ще се изправи и и ще гони вражеските войски до Червената ябълка.

Защо до Червената ябълка?

Каква е тази Червена ябълка, е много сложно да се каже. Това е някакъв митологичен топоним. Според една версия в турския език е имало дума, която може да се преведе като “червено ябълково дърво” и нейното значение е било “голям град”. Може да се предположи, че "червената ябълка" е метафора, означаваща или далечния град, от който са дошли турците, или изобщо краят на света. Във всеки случай много далечно от Константинопол място.

А как турците са се отнасяли към всички тези легенди?

Легендата за мраморния цар те възприели буквално и започнали да търсят пещерата, но не могли да я намерят. Тъй като според легендата императорът ще встъпи с триумф в Константинопол през Царските порти, те ги зазидали, като оставили в началото само една малка вратичка. След това зазидали и нея. Отпред построили крепост със седем кули, където се разположил градският затвор. Това е била най-укрепената постройка в Истанбул. Впоследствие там се е пазела градската хазна. Така че през Златните порти вече е невъзможно да се мине. Нещо повече – наоколо турците насадили зеленчукови градини, за да няма там никакъв път. По такъв начин те решили да се защитят от мраморния цар!

А вярно ли е, че турските султани са потомци на византийските императори?

Има една известна легенда, според която след завоюването на Константинопол султан Мехмед ІІ се оженил за вдовицата на Константин ІХ, а тя била бременна в шестия месец. Султанът заминал на война, а императрицата родила син, кръстила го и го нарекла Панагис. Въпреки че майката возпитавала сина си в гръцката вяра и му е дала гръцко образование, той намразил гърците и започнал да тачи Корана повече от Евангелието. По-късно, когато пораснал, започнал да посещава само джамията и цялата си злоба насочил срещу християните. Според легендата по кръв турските султани са потомците на византийските владетели.

В много легенди присъства мисълта, че един ден Константинопол ще се върне при гърците...

Да, дори и в траурните песни за завоювания Констнтинопол, които могат да се чуят във всяко кътче на Гърция, винаги присъства мисълта за това, че Градът отново ще стане гръцки:

Σημαίνει ο Θιός, σημαίνει η γης, σημαίνουν τα επουράνια,
σημαίνει κι η Αγιά Σοφιά, το μέγα μοναστήρι,
με τετρακόσια σήμαντρα κι εξήντα δυό καμπάνες.
Κάθε καμπάνα και παπάς, κάθε παπάς και διάκος.
Ψάλλει ζερβά ο βασιλιάς, δεξιά ο πατριάρχης,
κι απ" την πολλή την ψαλμουδιά εσειόντανε οι κολόνες.
Να μπούνε στο Χειρουβικό και να "βγει ο βασιλέας,
φωνή τους ήρθε εξ ουρανού κι απ" αρχαγγέλου στόμα:
"Πάψατε το Χερουβικό κι ας χαμηλώσουν τ" άγια,
παπάδες πάρτε τα ιερά, και σεις κεριά σβηστήτε,
γιατί είναι θέλημα Θεού η Πόλη να τουρκέψη.
Μόν" στείλτε λόγο στη Φραγκιά, να "ρθούν τρία καράβια,
το "να να πάρει το Σταυρό και τ" άλλο το Βαγγέλιο,
το τρίτο το καλύτερο, την Άγια Τράπεζά μας,
μη μας την πάρουν τα σκυλιά και μας τη μαγαρίσουν".
Η Δέσποινα ταράχτηκε και δάκρυσαν οι εικόνες.
"Σώπασε, κυρά Δέσποινα, και μη πολυδακρύζης,
πάλι με χρόνους, με καιρούς, πάλι δικά μας είναι!"

Ехти земята, ехти небето,
бият камбани и в “Света София”, великия манастир,
четиристотин камбанки и шестдесет и две камбани.
На всяка камбана по един поп, до всеки поп по един дякон.
Отляво пее царят, отдясно – патриархът,
и от псалмите треперят колоните.
Вече пеят Херувимската песен, и излиза царят,
и се чува глас небесен от архангелски уста:
“Спрете Херувимската песен, спрете песнопенията.
Попове, вземете Даровете, а вие загасете свещите,
защото волята Божия е Градът да стане турски.
Само изпратете вестоносец във Венеция, за да дойдат три кораба:
един от тях ще вземе Кръста, друг – Евангелието,
а третият, най-добрият – нашия Свети Престол,
за да не го докоснат кучетата и да не го осквернят”.
Изплаши се Богородица и заплакаха иконите.
“Не плачи, Богородице, не проливай сълзи,.
Ще минат години, ще минат векове
и Градът отново ще бъде наш!”

И тази фраза “някога Градът ще стане наш”, се използва нерядко от националистическите партии по време на предизборните кампании в Гърция. Така че легендите са живи и днес.

Изобщо има един особен пласт на преданията за връщането на Константинопол. Например разказват, че веднъж над “Св. София” се появил сияен кръст, който турците не могли да познаят. Това било знамение, че “Св. София” отново ще стане гръцка.

Още преди падането на Константинопол, по времето на упадъка във Византия, се появили предания, че за възраждането на отминалото величие и свободата на гърците ще помогне русокос народ, който ще се спусне от север, ще мине през Балкана и ще изгони враговете им. А преди това ще има война, в която ще участват шест балкански народи.

Особено популярно е пророчеството, приписвано на император Лъв Мъдри, за което се твърди, че е било начертано на гроба на Константин Велики: “Много народи ще се съберат, ще въвлекат Исмаил във война по море и суша и ще го победят. Потомците му ще не ще царуват дълго. Родът на русокосите заедно с предишните притежатели ще победи Исмаил и ще овладее седмохълмния”.

Друго известно пророчество е това на Методий Патарски, където пряко се споменава “великият княз Московски”.

Тези пророчества били известни на руските царе и когато те започвали поредната война с Турция, тези легенди оживявали в хорската памет. Още повече, че жената на руския цар Иван ІІІ София Палеолог е била племеница на последния византийски император Константин ІХ, което подхранвало стремежа на руските царе да си върнат византийското наследство.

Днес в Гърция има един журналист – Демостенис Лякопулос, който много обича всякакви митични откровения и постоянно говори за това, че руснаците скоро ще дойдат и ще освободят Константинопол.

Паисий Светогорец също предричал, че руснаците скоро ще дойдат от север и ще освободят Константинопол. Това е едно от най-известните му пророчества.

Как гърците отбелязват 29 май – деня на падането на Константинопол?

Това е паметна дата за всеки грък. Обикновено на този ден по телевизията показват филми и предавания за Констанинопол – за историята му, за легендите, свързани с него...

Между другото, денят 29 май 1453 г. е бил вторник. Затова съчетанието на 29-то число и вторник се смята за неблагоприятно. Не точно като 13-то число и петък, но нещо от този род.

Казват ли легендите нещо за годината или деня на освобождаването на Константинопол?

Трудно е да се каже. В различните легенди различно. Но общо взето се говори, че това ще стане 500-600 години след падането му.

Служат ли се в Гърция молебни за освобождаването на Града?

Не знам. Нищо подобно досега не съм срещала. | http://www.taday.ru/7.html

Превод: Андрей Романов



Тагове:   легенда,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11360598
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9229
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031