Недостигът на любов ни кара да убиваме децата си
06.08.10 | Боряна Веселинова

"Ако се съгласим с това, че майката може да убие своето дете, как да обясним на хората да не се убиват един друг?!"
Майка Тереза
 
Аборт - цена, аборт - видео, аборт с вакуум, аборт с хапчета, аборт с инжекции, аборт на живо – това са част от вариантите, които изникват, ако решим да пуснем на интернет-търсачка думата „аборт”. Това е и житейският път на „непланираното” (или в най-добрия случай – увредено) дете. С психоложката Ана Стефанова и свещеник Теодор Попминчев разговаряме за двете лица на аборта – психологическото и духовното.
 
Какво представлява абортът: жертвоприношение пред собствените планове за живот или пред шаблона на масовата култура на комфорта?
 
Отец Теодор: Не мога да кажа, зависи от гледната точка. Обаче не е в полза на човека, нито в духовно-нравствен аспект, нито в глобален. Веднага възникват въпросите: каква е ползата от смъртта, какво донася детеубийството… ако е престъпление да отнемеш живота на равнопоставена на теб личност, колко по-голямо ще е да убиеш някой, който е лишен от защита… И още по-лошо - този, който трябва да защитава и пази тази невръстна личност, става неин убиец.
 
 
Ана Стефанова: Още в началото искам да обърна внимание върху изключителната сложност на темата. Не само трудно, но и мъчително е да се говори за аборта, независимо от гледната точка, независимо от професионалния опит, независимо от стряскащите данни на статистиката. Защото винаги е имало и ще има аргументи „ЗА” и „ПРОТИВ”, които еднакво убедително тежат на мястото си.
 
Дали някога ще стане ясно защо и кога в развитието на човешката цивилизация великото тайнство на живота се оказва така ужасно плашещо?! Какво е карало и кара майката – тази, на която е поверено изконното право и уникалната възможност да  пази живота, всъщност да предпочете да го унищожи?! Докато чакаме отговорите да се родят и наместят в нашето съзнание, неволно ще си спомним, със сигурност, за нещо – прочетено, чуто, видяно за аборта. Като например такива новини от медиите: „Абортите по желание са повече от ражданията”, „Приблизително 37 000 регистрирани аборта се правят у нас на година (б.а. в това число не влизат криминалните аборти и такива, направени в частни клиники), „Тринадесетгодишни вече правят аборт”, „България е на едно от първите места в Европа по аборти”...
 
Ако приемем, че абортът е жертвоприношение пред собствените планове за живот, то не е ли тази жертва твърде непосилно скъпа? Принудителното прекъсване на бремеността в който и да е период на нейното развитие, оставя тежък отпечатък.   Възможностите от фатални усложнения, инфекции, стерилитет, съпътстват всеки аборт. Не по-малко застрашителен се оказва обаче т.нар. постабортивен синдром, на който медицинската общност, за съжаление, не отдава голямо значение. Той може да започне веднага или години по-късно. Симптомите варират от лека депресия до мисли за самоубийство и може да бъде свързан с други емоционални поведения, като нарушения в храненето, наркотици или злоупотреба с алкохол и самонаказание. Постабортният синдром може да повлияе и на мъжете, както и на жените. Точно така – мъжете също могат да изпитват симптоми от него години след аборта. Психиатрите говорят и за често наблюдавани поведенчески проблеми на деца в семейства, чиито родители са им отредили да живеят, а на другите техни братчета или сестричета - не! За нещастие шаблонът на масовата култура, както го наричате, също се бори на страната на аборта с аргументите за спокоен, сигурен и модерен статут на семейство с едно дете, максимум две, на които нищо не липсва от момента на раждането до преклонни старини. Някак се опитваме да предопределим бъдещето в светлината на благополучието и безметежността, да планираме кога да имаме и кога да нямаме дете, или кога просто да го лишим от живот... Статистиката, която става все по-черна, но не и отрезвяваща, сочи – българските жени забременяват, износват и раждат нормално децата си много по-трудно; голям е броят на деца с увреждания, родени въпреки някаква предизвикваща аборт намеса; близо 100 000 (според други източници, цифрата е 300 000 – бел. ред.) е числото на безплодните двойки; все повече ин витро манипулации се правят в помощ на дълго чакащите деца...
 
Шаблонът на масовата култура налага и използването на методи за предпазване от нежелана бременост. С употребата  на противозачатъчни медикаменти и вътрематочни спирали всъщност не се предоставя възможност за развитието на оплодената яйцеклетка, поради което тя се изхвърля. Рискът от странични ефекти е в доста широк спектър.
 
След всичко казано до тук - какво всъщност представлява абортът? Отговора оставям на вас! Защото всеки от нас има такъв отговор и той е свързан най-напред и най-силно със субективното отношение и  разбиране на  темата. Не на последно място е и личната отговорност.
 
Защо се стига до аборт при съвременните жени, според вашите наблюдения?
 
Отец Теодор: Съвременните жени достигат до аборт поради недостатъчна зрялост – не са готови да стават майки, поради финансова недостатъчност, поради срам, че имат вече големи деца, и най–вече – поради незнание, че извършват убийство на личност, която също като тях чувства.  Учението на Православната църква е, че още при сливането на двете полови клетки, се изпраща от Бога безсмъртна човешка душа.
 
Ана Стефанова: Темата за етическата страна на изкуствено предизвикания аборт по желание на майката, е непрекъснато дебатирана. Спори се за това – до кога е позволено да се прави, по-точно до кога изглежда по-морално. В медицинските среди се приема до 12-тата седмица от бремеността. За мен е необяснимо, въпреки аргументите. Аз и до сега не мога да си обясня какво прави един ембрион до 12-тата седмица от вътреутробното му развитие по-малко човешки от такъв след този период.  Но, на въпроса – защо съвремените жени правят аборти. Ако застанете пред един акушеро-гинекологичен кабинет, пред който чакат жени решени да направят аборт, и зададете този въпрос, ще чуете толкова различни отговори и всички насочени някак неловко да прикрият вината, страха, неувереността и предчувствието за болка от раздялата с нещо, което е вътре в утробата, несъмнено живо и готово да живее. Винаги има някаква лична драма, толкова дълбока и силна, че заслужава съчувствието ни, а не осъждането с лека ръка. Причини от икономически, битов или какъвто и да било характер, натежават на везната в полза на избора „ЗА” аборт, защото в противовес, на другата везна, в полза на живота, няма достатъчно убедителни аргументи, подкрепа, а най-вече - любов и разбиране. Ето, тук е мястото да кажем, че тежкият избор, предоставен в ръцете на жената, е не само неин, никога не е само неин. Съпругът, приятелят, семейството на непълнолетната девойка, гузно стоят в сянката и чакат „проблемът” да се реши набързо. Тъжно е, защото зачатието като факт, е невъзможно без участието на двамата, а жената, правеща аборт, е обвита в усещането за самота и изоставеност.
 
Не без значение е, че сила на направлението „За избора” – правото на майката да се разпорежда с тялото си, идва от взимащите сила феминистични движения. Според тяхната концепция, плодът в утробата на майката няма самостоятелно съществуване и значение вън от тялото на майката, следователно, отношението към него е изцяло според нейната воля.  Не, не очаквайте коментар. Той ще представя лична позиция. Това е по-скоро повод за размисъл.
 
Има ли случаи, когато абортът е оправдан? Например евгеническият аборт?
 
Ана Стефанова: Няма еднозначен и кратък отговор, който да бъде даден на този въпрос. Не се надявайте на такъв в близко бъдеще, а може би изобщо. Чували сте за аборт поради ранно диагностициране на аномалии в развитието на плода. Да, но заради грешката от медицинското изследване всъщност е възможно да се абортира съвсем здраво дете.  Абсолютна гаранция няма! Тогава, да родим ли, когато детето е увредено? Уместно ми се струва да преразкажа историята на едно дете, Давид, което въпреки препоръките на лекарите, бива родено, а не абортирано. Давид се ражда с аномалии, непозволяващи живота му, от една много тежка бременост, но с огромната любов и разбиране на майката и бащата. Престоява в кислородна палатка 8 часа, необходими за изследването му. След диагностицирането му като безнадежден случай го дават на майката, за полагащите му се порции любов и нежност, преди да настъп неизбежната и близка смърт. И какво се случва – сърцето на детето изведнъж спира, след малко връща нормалния си ритъм, после пак затихва и това многократно се повтаря. През целия ден близки и роднини се стичат от всички краища на Америка при бебето, да го подържат в ръцете си, да покажат съпричастност... Били толкова много, че болничната стая не можела да ги побере. И всеки, имащ възможността да подържи Давид в ръцете си, говорел за „взрив от любов”, който това малко и безпомощно същество предизвикало у него. Да, детето умира, но се оказва, че то дарява много повече любов  на близките си, отколкото много други деца през целия си живот. Родителите преживяват тежко загубата му, продължават да говорят с болка за страданията и смъртта му, но получават урок по любов, невероятно силен и истински. След това стават родители на съвършено здраво и нормално дете.
 
Отец Теодор: Мисля, че е безсмислено да се казва за пореден път: каквото даде Бог, все е хубаво, макар и не според нашето виждане!
 
Каква е цената на аборта в психологически и духовен аспект?
 
Отец Теодор: Ще се постарая вкратце да обясня. От медицинска гледна точка, при зачатието все още няма човек, поради което не се счита, че има убийство. След аборта при голяма част от жените се наблюдава промяна на поведението, поради стрес, понякога с твърде нежелани последици. Още от зачатието, матката се подготвя за износване на плода. Това е мнението на медицината. Какво обаче учи Православната църква? Тя не отхвърля тези научно доказани по-горе неща, но е на мнение, че абортът е убийство на личност, без право на съд. Убийство на човек, който не е навредил на никого, дори и с дума или мисъл. Следователно, какъв съд ще бъде произнесен над тази майка–убийца от страна на Бога? Ще се стигне до силни изобличения на съвестта, депресия, скандали в дома, необщителност, отдръпване от обществото, нетрудоспособност и още множество негативи в личен и обществен план. Това е съдът от Бога, съдът на съвестта, за да принесе виновната покаяние и да избегне адовите мъки. А с тази невинна пред Бога с персонален грях душа какво става? Тъй като още нероденият човек не е имал възможността да изповяда Христос и да Го приеме за свой Бог бива лишен и от вечното блаженство, но не е подложен и на адски мъки. Можете ли да си представите да виждате светлината и да не можете да достигнете до нея. Това е духовното състояние на душите на младенците, убити в утробата на майките. На пръв поглед е жестоко от страна на Бога да допуска такива сериозни последици, но всичко това не е жестокост, то цели да покаже сериозността на извършения грях.
 
Ана Стефанова: Предназначението на жената е да ражда, да бъде майка и в пряк, и в преносен смисъл. Няма значение как се опитват да доминират  върху тази й функция промените, настроенията и състоянията на съвременото общество и развитието на цивилизацията – тя си остава даряващата живот. Затова всяка намеса в разрез с живота,  нанася видими или невидими, но винаги дълбоки следи, и то на всички нас, на цялото общество. Жената и застрашеният от премахване плод, са нашата изкупителна жертва. Пред чий олтар?
 
В уважаващите себе си страни има изградени домове за бъдещи майки, пред които стои трудният избор да оставят или да премахнат детето, което носят. На такива жени се оказва нужната подкрепа и сигурност по време на бремеността. Децата се раждат, някои биват осиновявани, повечето си тръгват, заедно с майките си. Защото е лесно да убиеш ембриона, който не виждаш, но е трудно да не обикнеш детето, което си родил. Връзката майка-дете става най-силна по време на раждането и в първите минути след него.
 
Какъв съвет бихте дали на младите хора, за да не се стига до аборти?
 
Отец Теодор: Какъв съвет бих дал? Ще замълча. Бих казал само, ако някоя жена или семейство застанат пред този кръстопът - да избират дали искат да убият своето дете или да му дадат шанс за живот - да си зададат въпроса: “Как ще се чувствам, ако убия детето, което родих, за което се грижа, за което търпях безсънни нощи и безпокойства, на което се постарах да дам образование и дом???” Да си зададат и другия въпрос: “Дали на това наречено неродено дете да не дам шанс за живот, дали то няма да бъде моята радост и утеха, с какви ли таланти е надарено, макар и намиращо се все още в утробата ми?” Преподобна Антония казвала на жените, които са извършили аборт: „Ти уби владика, ти свещеник уби...”
 
Ана Стефанова: Не знам дали има нужда от съвет към младите хора. Всички те са така влюбени в свободата, независимостта, разкрепостеността, в увереността, че винаги правото е на тяхна страна. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че това е лошо. Може би, ако лекарите и психолозите говореха за последствията от абортите, а обществото оказваше  реална подкрепа на бъдещите самотни или изоставени майки,  много по-малко жени биха направили този избор. Всеки един от нас би могъл да помогне. Със сигурност!
 
Едно двойно интервю на Боряна Веселинова