Когато настъпи голям църковен празник, българските медии се сещат за религията и изпращат репортерките си, за да обикалят православните църкви и да вземат интервюта и мнения от вярващите. Интересно е да се узнае за какво се молят повечето обикновени хора (предимно жени). Тъй като у нас липсва християнско възпитание както в семействата, така и в училищата, българите са непросветени.

Те разчитат на информация от роднини и познати, която често е примесена със суеверия и грешки. Почти всички хора, излезли от църквите, се молят на Бога за здраве, благополучие и успех. Само по себе си такова желание е естествено и не е грях. То става грях, когато се превърне в единствена цел на религията. Ясно е, че както сме се родили голи на този свят, така и ще умрем голи, като оставим всичко натрупано зад себе си (1 Тим. 6:7). Във време на лично нещастие или обществена криза подобна суетна „вяра” често се изпарява и човек изпада в пълно отчаяние и богохулство.

По-тревожен е фактът, че немалко вярващи влизат в църквите, за да се молят за получаване на „късмет”. Думата „късмет” не е българска, а турска. Тя е навлязла в българския речник през османското иго и е свързана с ислямския фатализъм, т.е. с друга религия и друг светоглед. Произхожда от арабското qisma, което се превежда като ‘съдба’, ‘участ’, и означава предопределение, съдба или щастие на човека, което съпровожда някои хора без значение на това дали са го заслужили или не.

Ние, християните, не вярваме в измислен „късмет”, а в Божията благодат. Какво представлява тя? Това е невидима, но осезателна сила или енергия, която се дава от Бога на Неговите избраници. Благодатта очиства, освещава и оживотворява душата на човека, който върви по пътя на спасението. Но тя е свързана и с материалното благополучие, както подчертава апостол Павел: „Бог е силен да умножи във вас всякаква благодат, та като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело” (2 Кор. 9:8).

Кой може да получи благодат? Тя се дава според вярата и решителността да се живее по Божиите заповеди. Този, който я иска, трябва да осъзнава своята греховност и нищожество пред Бога и да се стреми да живее праведно. „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”, пише ап. Яков (4:6). Как се проявява благодатта? Тя се вижда в многобройните дарове на Светия Дух, които са както вътрешни, нравствени добродетели, така и външни – прозорливост, ясновидство, чудотворство, нетление на тялото след смъртта и пр.

Напоследък нашумя един английски термин – приоритет. Ние като християни трябва да помислим над нашите приоритети и на първо място трябва да поставим не здравето, което постоянно рушим, и не материалните придобивки, които са преходни, а спасението и пребъдването с Бога във вечността. Това е висшето благо и щастие за всеки човек.