Постинг
24.04.2010 16:29 -
СПАСЕНИЕ
СПАСЕНИЕ
Бе лято. Сред пустиня от бетон
и каменни сърца загивах.
Душата ми - един разблуден дом -
изгаряше от жажда дива.
Небесна жупел - адска мараня -
жигосваше със смърт земята.
Връз мене рухна огнена стена
и ме забрули пламнал вятър.
Но...чудо!
От две протегнати над мен ръце
аз пих като от извор воден.
И милвайки тъй моето лице
видях, че са Прободени...
Иван Николов
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
