Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2010 20:57 - СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СИЛАТА НА БОГА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
0



Разказът на Пламена

Казвам се Пламена и съм на 20 години. През април 2001г. взех решение да следвам Господ Исус Христос и Му изповядах греховете си. За тези няколко месеца оттогава, настъпи голяма промяна в живота ми. Човек не може да добие ясна представа, за това колко голяма е промяната, ако не е запознат с начина ми на живот от преди това, който за мое голямо съжаление беше белязан от греховете, които вършех.

Бях едно момиче, което приличаше на повечето от останалите – исках да бъда харесвана и обичана, исках да съм уникална и интересна. Всеки желае това. Но аз търсех всичко на погрешно място. Имах гаджета, които определено не ме обичаха, но тогава аз си мислех, че съм обичана. Всъщност бях само желана; и то само сексуално желана. Направо бях използвана, бях роб на блудството. Това беше един от големите ми грехове. Подхранвах самочувствието си и гордостта си. Правех това, което родителите ми казваха да не правя, а в последствие непрестанно ги лъжех, пък и не само тях. Чувствах се свободна, интригуваща, завладяваща и въобще върхът. Пушех цигари, интересувах се само от собствените си страсти и още много, много неща. Е, все не успявах да намеря истинското щастие.

 

Още от малка знаех за Бога. Повечето хора са чували все някъде за Него. Аз бях добре информирана. Имах познати и роднини християни. Никога не се бях замисляла сериозно за Бога. Случвало се е в критични ситуации даже да се моля, но никога не се бях покайвала за греховете си. Понякога само съжалявах, но после отново си ги вършех. Преди около 2 години се запознах с момче, с което имах доста дълготрайна връзка. С него общо взето добре се разбирахме, но живеехме в грях, като спяхме заедно. Моите приятели християни не спираха да ми припомнят, че живея в грях, а и аз сама си го знаех. Също така знаех, че ще дойде време, когато ще ми се иска да съм на чисто с Бога и да знам, че Той не ме мрази поради греховете ми, но все отлагах и отлагах. По този начин аз приспивах и умъртвявах съвестта си, а сърцето ми се вкаменяваше все повече. Мислех си, че така съм си добре и че съм щастлива и най-после обичана от този мой приятел. Моите приятели християни сигурно са ме мислили за безнадежден случай, но Бог никога не се отказа от мен.

След няколко разговора ми стана ясно, че ако продължавам да отлагам решението си да се покая, след време може толкова да закоравя сърцето си, че в последствие да не искам даже да чуя за покаяние. Осъзнах, че с Бог не може да се правят разни сметки и уговорки. Трябваше да взема решение скоро.

Разбирах, че щастието, което имам, или си мислех, че имам, ще угасне много скоро. Повечето хора, когато се женят се обичат, а после... студенина, разводи и т.н. Нима това е любов? Това което имах, бе една празна надежда, че ще получа истинско щастие и ще бъда истински обичана. Тази надежда се превърна в реалност, когато осъзнах, че Господ Исус Христос ме обича даже повече от колкото можех да си представя.

Разбрах също, че животът е толкова кратък, че няма да усетя кога ще мине и рано или късно ще умра. Ужасявах се от смъртта. Един ден, когато бях на практика (уча в Медицински Колеж) казаха, че имало аутопсия, а аз много исках да гледам аутопсия. И така отидохме, но процедурата беше свършила. Това, което видях обаче ми подейства много силно. На масата за аутопсии лежеше възрастна жена, абсолютно гола, с огромен шев през корема и гърдите. Санитарката я миеше с маркуч, а лекаря си пушеше цигара, докато разговаряха. Осъзнах, че с мен ще се случи същото някой ден. Неизбежно! Направо се идентифицирах с трупа. И аз щях да остарея и аз щях да умра. А после? Знаех какво идва после – съд и ад, защото аз съм грешен човек. Библията казва, че ада е място, където Бог Го няма, следователно няма нищо добро; няма справедливост, няма любов, няма милост, няма надежда, а само “плач и скърцане със зъби.” (Матей 8:12)


Няколко дена след тази случка ходих на гости на едно християнско семейство, които са ми приятели (казват се Светла и Орлин). Заговорихме за жертвата на Исус Христос на кръста, за греховете на хората и за това че Той е умрял без да го заслужава, за да изкупи вината на всеки един от нас и всеки, който предаде живота си на Него, да бъде спасен за вечността. Аз им казах, че всичко това го знам. Те естествено ме попитаха защо не се покайвам за греховете си пред Господ. Наистина нямаше защо и го направих. Помолих се с една простичка молитва, наподобяваща тази, която е на края на филма “Исус”, като поисках прошка за греховете си и поканих Исус Христос в моя живот.

Първото нещо, което стана беше, че се разделих с моя приятел и спрях да живея в блудство. Раздялата не стана лесно, после си пишехме писма известно време (той учи в друг град), но вече и това не правим. С него много си говорихме за Бог, но той не желаеше да слуша. След дълги години на живот в грях, Господ ме промени за няколко месеца. Сега се стремя да живея угодно на Бога. При Него имам всичко, Той ме обича, помага ми и аз искам да съм Му послушна. Отношения между Баща и дъщеря, които мога да имам благодарение на Господ Исус Христос. Знам, че след смъртта ми ще отида при Бога (това разбира се не значи, че искам да умра). Живея в сигурност, утеха и надежда, защото Бог е с мен. Не разполагам с думите, които могат да опишат този живот, просто той трябва да се изживее. Определено си струва! Ако трябва да сравня живота си преди и след като срещнах Исус Христос, мога да кажа само, че разликата е една безкрайна бездна, която ме делеше от любовта и грижата на Бог. Какво ви пречи и на вас да поискате прошка за греховете си от Господ, да поканите Исус Христос в живота ви и да се насладите на живота, на който аз и много други приятели християни се радват? Струва ли си?



Тагове:   свидетелство,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11334144
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9225
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031