ОБИДАТА МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА ЯЗВА
НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО ОБИДАТА ДА Е НАЧАЛО ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Има щастливци, които не се обиждат, колкото и да се стараят да ги засегнат. А на други обидата е изписана на лицата им, макар още и дума да не са разменили с никого. Ако знаеха тези хора колко рискуват! Обидата е сгъстена негативна енергия, неизразен гняв, насочен навътре. Попаднала в човешкото тяло, обидата остава дълго в него, докато не намери най-слабия орган или система. И удря точно там, предизвиквайки язва, хипертония, а често и нещо по-лошо. Има ли начини да се предотврати този негавитизъм?
ОТ ОСТРА КЪМ ХРОНИЧНА ФОРМА
Хората, които не са способни да се обиждат, са или непробиваеми егоисти, на които всичко, което им говориш, “минава покрай ушите”, или такива, които се приемат от обществото за безпардонни. Много по-често се случва да се сблъскваме с болезнено раними хора, готови да открият обиден намек във всяка реплика. За радост, голяма част от нас се намираме между двата полюса. И се обиждаме, като правило, в два случая. Първият, това е състоянието на продължителен, тежък стрес. Когато живеем в условията на продължителен конфликт или сме изтощени от дълго боледуване, всяка дреболия, на която не бихме обърнали внимание в нормално състояние, е способна да ни уязви дълбоко. Втората ситуация, често водеща до дълбока обида, са прекалено големите очаквания. Например правите нещо добро на някого и чакате, естествено, благодарност. Ако вместо това чуете, че никой не ви е молил за това или нещо още по-лошо, естествено е да изпитате остро чувство на обида. Това е нормална човешка емоция. Има хора, за които обидата става водеща емоция в живота и често прераства в хронична.
НЕ ТРУПАЙТЕ НЕГАТИВИТЕ ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ!
Често ли ви се случва да сте недоволни от нещо и изпълнени с чувство на самосъжаление? Ако е така, спрете навреме! Тези усещания за обида, злобата и гневът имат лошото свойство да се натрупват. А тъй като те представляват сгъстена отрицателна енергия, увреждат организма, проявяват се като болести, Включително и като рак. Натрупвайки отрицателни емоции, ние обикновено ги потискаме. Казват, че всяка обида е потиснат гняв. Когато човек се гневи, лицето му почервенява, сърцето бие ускорено, съдовете му се разширяват, надбъбречните жлези изхвърлят адреналин в кръвта, тялото се готви за бой. Но ако гневът се потисне, всички приспособителни реакции на организма се оказват напразни. Това е най-прекият път към хипертонията. По същия начин потискането на потребностите предизвиква астма, неизхвърлената злоба и ненавист водят до развитие на язвена болест. Изразяваме ли обидата или я потискаме, няма значение - и в единия, и в другия случай си създаваме заболяване. Но за предпочитане е да изхвърляме емоциите си навън. Важно е само да знаем как да го правим ефективно.
ПОНЯКОГА САМИ ОБИЖДАМЕ СЕБЕ СИ
Срещаме човек, който говори за себе си такива неща, каквито няма да хрумнат и на най-злия му враг. Но, ако тези неща ги каже някой друг по негов адрес, обидата ще бъде неописуема. По този начин обиждащият сякаш потвърждава ниската самооценка на нашия герой. Много от нас обиждат самите себе си, без дори да се усетят. “Колко съм стара и дебела!”, казва жената, гледайки се в огледалото. “Каква съм глупачка!”, възмущава се друга. Мъж пък казва, че не може да гледа в огледалото “тази смачкана муцуна”. Струва ни се, че думите, казани от нас за нас самите, не могат да ни обидят. Могат! Даже по-силно, отколкото произнесени от някой друг. Подсъзнанието ни не разбира нито от шеги, нито от кокетство. Дали сте му команда да се чувства “дебела, стара”, “глупава”, “смачкана муцуна” и то ви изпраща резултата във вид на лошо настроение и ниска самооценка. Каво да правим? Следете мислите и думите си, когато става въпрос за вас. И ако почувствате, че изпадате в самообвинение, се спрете. Бъдете доброжелателни към себе си и ще станете по-малко уязвими за другите.
ВИНОВНИ СА БЛИЗКИТЕ...
Често, без да подозираме, създаваме идеален образ: нашият приятел или приятелката ни трябва да предпочитат нашето общество пред всяко друго, съпругът - да бъде любящ, внимателен, да предусеща желанията ни, детето - талантливо, възпитано и да се учи добре. Но животът не знае нищо за нашите представи и често прави всичко точно обратното. Приятелят ни предава, приятелката - сплетничи, съпругът забравя за годишнината от сватбата, жената ненавижда риболова, детето носи двойки и ругае. А вие сте тежко обидени.
КАКВО ДА ПРАВИТЕ? ПРЕМИСЛЕТЕ ЖЕЛАНИЯТА СИ. НЕ СА ЛИ ПРЕКАЛЕНО НЕРЕАЛНИ?
Ако съпругът ви никога не ви е подарявал цветя и не е помнил датата на сватбата, трябва ли да му се обиждате за това? Той сигурно притежава други качества, заради които го обичате. А жената, която ревнува съпруга си заради риболова, може да си направи разтоварващ ден във фитнеса или да отиде на пазар с приятелка. С познатите, в които не сте сигурни, може да градите отношенията си на по-повърхностно ниво, без да им доверя вате тайните си. А колкото до детето - опитайте се да откриете у него някакъв талант и го насочете в тази област, вместо да му се карате за двойките.
АКО ОБИДАТА Е ЦЕЛЕНАСОЧЕНА?
Обидата от случаен човек не може да нарани спокойния, уравновесен индивид, но понякога, даже той може да се почувства зле, ако забележката засяга най-узвимото му място. Понякога човек разказва с умиление за детето си, знаейки, че вие страдате заради невъзможността да имате дете. Това е целенасочена обида. Но някой може да постъпи по същия начин, без през главата му дори да мине мисълта за вашата болка. Често ни обиждат хората, които махат с ръка и казват: ”Това са глупости!”, когато им споделяте нещо съкровено, нещо от сърце.
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?
Ако сте почувствали, че ви обиждат преднамерено, признайте го пред себе си. Бъдете честни, кажете си: “Да, това ме обиди”. А после го кажете на този, който ви е обидил. Той ще започне да се защитава, да ви доказва, че не е имал предвид вас. Можете да не продължавате разговора - вие сте защитили позицията си. Ако грубиянинът продължава да ви предизвиква, попитайте се: “ Искам ли да изпитвам чувства по заповед на този човек?”. И се отнесете към думите му като към шума на вятъра в прозореца.
СЛУЧВА СЕ И ДОВОЛНИТЕ ОТ ЖИВОТА ДА ПРОТЕСТИРАТ
Има хора, които постоянно са обидени на съдбата - не са се родили в подходящата държава, в подходящото време и от подходящите родители. Но има случаи, когато обидата от съдбата възниква и у човек, напълно доволен от живота. Това се случва в моменти на изпитание: загуба на любим човек, на хубава работа, на тежка болест. Или когато големи и малки неприятности ви преследват една след друга. Човек се хваща за главата: “За какво е всичко това? Защо ми се случва на мен?” В такава ситуация съберете всичките си сили и си помислете, че в живота ви ще се случват още хубави неща. Имате не малко: самия живот, покрив над главата, свобода, близки хора. И благодарете на съдбата за всичко, което имате. Сега си представете, че е минала година или пет. Всичко е завършило благополучно. За предишните загуби вече не си спомняте. Например намерили сте си по-добра работа. Благодарете на хората, които са ви помогнали. И спрете да проклинате съдбата си.
ПРОШКАТА Е ОТ ДОБРИТЕ ЛЕКАРСТВА
Дори да сте претърпели голяма обида в миналото, не превъртайте в главата си отново и отново ситуацията - така наказвате себе си. Как да се избавите от болезненото си минало? Простете. Прошката е сбогуване с миналото, със ситуацията, предизвикала обидата. Обидата е сериозен проблем за потърпевшия. Тя разрушава организма му, но не засяга здравето на грубияна. Всяка болест изисква лекарството си. Обидата се лекува само с прошка. Прошката е особено важна за човек, у когото започва някакво заболяване. Той трябва да премисли всичките си конфликти, от които е останала горчивина или обида в душата му, на кого и в каква степен е обиден и да прости на всички. Прощавайки на другите, научете се да прощавате и на себе си, защото, ако не простите на себе си, е невъзможно да се обичате.
ПРОСТЕТЕ СИ, КАТО: Използвайте положително утвърждаване:
* “Аз се освобождавам от миналото и прощавам на всеки, който е предизвикал у мен чувство на обида. Прощавам на себе си, ако съм предизвикал подобни чувства у други хора.”
* Вие заслужавате добро. Укрепете вярата в себе си с положителни утвърждения: “Аз съм достоен за доброто, аз съм достоен за всички блага, които са възможни за човек на този свят.”
* Ако са ви обзели съмнения, кажете си: “Аз съм силен, уверен в себе си човек.”
* За хора, страдащи от болести, е характерно да казват авторитетно “не”. Ако сте от тях, казвайте пред огледалото: “Мога да казвам “не”. И болестта ви постепенно ще си отиде. Започнете да се усмихвате на всички хора, без избор. Когато си отива обидата, ненавистта, чувството за вина - обикновено си отива и болестта.
