За годишнината на свети Кирил миналата година никой не се сети. А тази?

“В манастира “Свети Константин и Елена” край Варна се съхранява частица от мощите на свети Валентин – покровител на младежите, които искат да се задомят. Светата обител има пет вековна история. Тя е единствената в страната с аязмо и чудотворна лековита вода, която извира под светия престол в олтара на храма. Никой не помни кога мощите на свети Валентин са пренесени в манастира край Варна, но се съхраняват тук отдавна. Обновяването на светата обител се оказва добър повод светинята да бъде извадена за поклонение. Българската православна църква почита свети Валентин заради живота и вярата му. Светецът е живял в Италия през трети век след Христа. Бил е епископ на Интерамна. Става известен, когато само с молитви изцелява сина на преподавател в университета в Рим.

Свещеник Стойко Стойков, манастир “Св. Константин и Елена” - Варна продължава:

- Разчуло се и така той бил повикан при управителя на града, и след като не се отказал от Христа Бога, е бил посечен.

До месец мощите на свети свещеномъченик Валентин ще бъдат преместени в специално ковчеже. То ще бъде поставено за постоянно на видно място в църквата на манастира. Мощи на светеца се съхраняват още в Рим и Москва.”

Всеки, който е гледал централната емисия на БНТ “По света и у нас” на 14 февруари 2009 г. е чул и видял това. Дали е повярвал обаче? И трябва ли? Дали пък тази година няма да ни покажат ковчежето?

Спомних си, че се потресох се от тази новина и не защото не мога да приема, че младите хора искат да имат свой празник на любовта и това да се тиражира по Националната телевизия. Не! Появи се един свещенослужител на Българската православна църква, когото не познавам, но ме учуди с разказа си за въпросния свети Валентин. Веднага си зададох въпроса откъде този свещеник знае за кой точно свети Валентин става дума, откъде са дошли тези мощи, защо са толкова отдавна в манастира и не щеш ли точно на 14 февруари 2009 г. стана ясно, че ги има. Въпроси, на които едва ли някой може да даде отговор, но все пак ще се опитам. Фактът, че се е появил такъв материал в най-гледаното време говори за безумието на обществото ни. Може би някой свещенослужители от БПЦ са решили да бъдат близо до своите пасоми чрез кича. Но нека си зададем следните въпроси. Има ли светец, с това име в православния календар? – Да, няколко! Защо отец Стойко не каза кога се почитат те? Защо не обясни кой светец славят официално и католическата и православната църква на 14 февруари, защото разминаване в календара няма. Наистина БПЦ трябва и е длъжна да бъде до своите чеда, но не чрез безумни кампании и пригаждане към обществените настроения, а чрез проповед и духовно просвещение. В никакъв случай не бива да се стремим да пригаждаме християнството към своите нужди. Навярно трябва нашия живот да пригодим към него. Когато всички свещенослужители на БПЦ осъзнаят това, няма да е проблем и честването на един ден на влюбените. Но осъзнато.

Нека се спрем на датата 14 февруари. Какво е особеното в тази дата? Огромна част от българския народ след промените се втурна да празнува и денят на влюбените. Друга една част припозна празника като Трифон Зарезан, тъй като след смяната на календара през 1968 г. зарязването на лози, традиционно за българина, продължи да се извършва на този ден, поради "климатични" причини.

Според Католическата Енциклопедия (1908 г.) има поне трима светци, носещи името Валентин и записани под датата 14 февруари. Всички те са мъченици: римски свещеник,  претърпял мъченичество през втората половина на III век, канонизиран около 496 г. от папа Геласий І; епископът на Интерамна (днешния гр. Терни)  който понесъл мъченичество и бил погребан на Виа Фламиния, също от втората половина на III век; мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

Част от мощите на презвитер Валентин се съхраняват в родния му град Терни, а част от тях — в храма „Св. Антоний” в Мадрид. През 19 век мощи на св. Валентин са дарени от папа Григорий XVI на храм в Дъблин, Ирландия, много посещаван на 14 февруари. Няма да правя анализ на езическите асоциации с месец февруари. Нито да търся през вековете кога св. Валентин става патрон на влюбените и да разказвам многобройните легенди за него. Само ще спомена, че през 1969 г. Католическата църква започва да премахва от календара си празниците с чисто легендарен характер и от тогава този светец го няма на 14 февруари. Макар и почитан като светец в Католическата църква, днес той присъства единствено в календара на католиците, които, по разрешение на папа Бенедикт ХVІ от 2007 г., ползват римския календар от 1962 г. (след реформите на Йоан ХХІІІ) или други по-стари версии.

Сега да погледнем в календара, издаван от Българската патриаршия. Отваряме на 6 юли и четем св. свещеномъченик Валентин, на 24 април се отбелязва паметта на св. Валентин Доростолски, а на 10 февруари се почита св. мъченица Валентина. След това отваряме календара на Руската православна църква (РПЦ) и там на 30 юли виждаме свещеномъченик италийски Валентин, епископ Интерамнски. Той пострадал ок. 273 г. при император Луций Домиций Аврелиан, тъй като открито проповядвал Христовото учение и обърнал множество езичници към вярата. Това явно е нашият светец от новините на 14 февруари. Знаем, че на 15 януари 2003 г. в работната резиденция на починалия руския патриарх Алексий епископът на Терни монсеньор Винченцо Палиа дарява на РПЦ частица от мощите на св. Валентин Интерамнски. Предвид тесните връзки на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил с Руската църква, тези мощи на св. Валентин навярно са му дарени ? Защо - това е друг въпрос.

Но да се върнем на датата 14 февруари, когато както католическата, така и православната църква честват Успение на св. Константин–Кирил Философ. Нито дума от страна на представителя на БПЦ в споменатия по-горе репортаж. Нито дума за това в цялата информационна емисия.

На 14 февруари, през 869 г., 50 дни след замонашването си, предава Богу дух св. Константин-Кирил, създател на кирилицата, с която ние, или поне някои от нас, пишем и до днес. Защо този факт е умишлено пренебрегван и масово забравян. Въпреки дори кръглата годишнина. Като се има предвид църковността на българския народ, това е съвсем естествено за обикновените миряни, които влизат в храма, предимно за да запалят свещ “за здраве и берекет”. Но къде е оправданието на свещенослужителите и на медиите? Те, медиите, от заранта до късна доба тръбяха за празника на любовта и виното. Разказваха и писаха истории и легенди, намериха какви ли не чувани и нечувани факти свързани с всички други възможни празници, но не си спомниха за този, с чиято азбука пишат на родния си език. А в тази шизофрения се включи и представител на БПЦ. Това, че ние се опияняваме по евтината комерсиална мода на американците (защото те именно реабилитират позабравения св. Валентин през 19 век) е съвсем естествено предвид психологията на българина. Дали ще се прекланяме пред руското или американското за нас е без значение, важно е да го има Големият брат. Но църквата, която следва да е “стълб и крепило на истината”, къде отиде? Опита да се влее в кича на деня. Жалко! А тази година какво ли ни чака