Постинг
21.01.2010 20:03 -
НАЧАЛНИК НА ЖИВОТА
НАЧАЛНИК НА ЖИВОТА
от Ваня Стойкова, Стара Загора
"Господи, Боже мой, Ти Си направил много чудеса; и Твоите мисли заради нас не е възможно да ги изложи някой пред Теб; ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване."
Псалом 40 : 5
Библията нарича Бог "Началникът на живота". Само Той, в своето всемогъщество е способен да инициира живот, да го дари и поддържа. Уверена съм, и че Той е този, Който го пази - от мига, когато животът възниква, през всичките му земни дни до края и за вечността. За себе си лично ясно съм осъзнала милостта да бъдеш опазен от един любящ Бог, когато смъртта се опитва да те изтръгне преждевременно от Неговия план. Бих искала да ви разкажа това.
Чудото започва още в началото на моето съществуване, когато съм се появила като "непланувано бебе". Поради неподходящият момент е било почти сигурно, че ще бъде направен "аборт". Това, че бебето било запазено задължително се случило поради настояването на баба ми, която единствена се противопоставила на решението на родителите ми. Каква "случайност", че са я послушали...
По-късно, когато съм била на около 2 годинки се случило нещо доста стряскащо. Докато съм си играла с някакъв строител, съм глътнала едно топче, кото било достатъчно голямо, за да ме задуши. Баща ми разказва как "съвсем случайно" като минавал покрай мен забелязал как в последния момент топчето потъва в гърлото ми. И отново "съвсем случайно" през предните 2-3 дни чел в някакво списание какво се прави точно в такава ситуация с бебета - обърнал ме с главата надолу и ме ударил силно с длан в гърба, така, че топчето излетяло преди да стане късно.
Следващата случка е най яркият спомен в съзнанието ми и най-силното свидетелство за това, че Бог иска да живея. Била съм може би на 13-14 годишна възраст, когато със семейството ми отидохме на хижа през зимата. На една от ледените пързалки паднах и ударих главата си близо до лявото слепоочие. Сега знам какво значи да видиш "звездички посред бял ден", защото тогава ги видях. Това е сполучлива шега, но съдържа голяма доза истина - има звездички, но не са точно посред "бял ден", защото на човек му причернява като в "черна нощ".
След удара съм загубила съзнание. Спомням си само как за малко дойдох на себе си и имах ясното усещане, че съм се докоснала до смъртта. Чувствах се странно отделена от целия свят, от всичко познато, от всичко, което обичам. В мен имаше някакъв неистов копнеж да се върна. Баща ми ме държеше в ръцете си, когато казах: Татко, не искам да умирам! Представяте ли си как се е чувствал горкичкият татко?! Той ме целуна по носа и отговори: "Няма да умираш!" По-късно ми разказваше, че бил толкова уплашен, че сам не вярвал на думите си. Баща ми мислел, че наистина умирем, но в онзи ден друг Баща, по-силен и могъщ от земния наистина е казал: " Не, няма да умреш!"
Прекарах 11 дни в болницата на витамини и се чудех защо ме държат там, при положение, че на следващия ден след падането бях в състояние да тичам из болницата, да постригвам болни и да гримирам дамите преди визитация. Едва преди 2 години разбрах, колко е била сериозна ситуацията всъщност. Диагнозата, която бяха съобщили, е че имам някакво малко частично мозъчно сътресение, от тези, които хората често получават при удар и дори не знаят за тях. Всъщност обаче, съм имала малък тромб /съсирек от кръв/, който се е движел из главата ми с риск да засегне център или да ме убие. В продължение на 3 решаващи дни лекарите очаквали да разберат дали ще се случи нещо непоправимо...и по някаква "случайност" съсирекът се разсеял и изчезнал в небитието, без никакви последици за мен. Всъщност имах приятел от детството, който почина на 15 г. точно от такъв тромб...това ме кара да недоумявам - колко е милостив Бог към мен, решавайки да запази точно моя живот.
Последният случай, когато Бог ме запази е съвсем пресен. Може би, преди година, една кола почти прегази обувките ми, като мина пред мен с бясна скорост. Спомням си ужасният звук от спирачките, ужасените очи на шофьора и това, че в главата ми нямаше никаква мисъл. По-интересно е, обаче, че на същият ден, в същия следобед, на съседното кръстовище, само на някакви метри от мястото, където се случи това, беше убита млада жена, вървяща по улицата от автомобил, който дори не се е движел бързо, а просто напускал паркинг. не мога да опиша как се чувствах и какво мислех през следващите 2-3 дни.
Задавам си въпроси като: "Защо другите умират, а мен ме пазиш?", знам, че с нищо не съм заслужила това и единственият ми отговор е, че Бог е Този, Който има отговорите. Той е суверенен и съществуването ми наистина зависи от Него. Всеки ден, всеки дъх дължим на Него; всяка малка възможност да се порадваме на това чудо, наречено "живот", заради което самият Бог вкуси смъртта.
Моля се, Бог да ни научи правилно да оценяваме тази привилегия, да сме живи, правилно да употребяваме времето, което Той ни е дал на този свят и да разбираме и прогласяваме незаслужената Му любов към нас.
жжжжжжжжжжжжжж
За пореден път ще напомня, че жените, майките, бабите са тези, които трябва да изпращат навън близките си с пожелание Господ да ги пази. Е, ако баща или дядо го прави, също е много важно. Словото е Бог! Това всеки трябва да запомни! Много молитви за близките ни са нужни от тези, които най-много чувстват Божието присъствие и най-много вярват в Бога. Трябва по-често да споменаваме Божието име пред близките ни, така, че те да свикнат с присъствието на Бог в ежедневния ни живот. Разбира се, не трябва да го споменаваме напразно или лъжливо, защото има хора, които се кълнат в Божие име или правят зло, като смятат, че щом призовават Бог, Той ще ги пази. Бог е свят и ние трябва да бъдем святи, за да са опазени близките ни, децата ни, внуците ни...и ние, разбира се!
С обич в Христа: ЕСТИР!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
