Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2010 22:26 - ИСТИНСКИ КРАСИВА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 929 Коментари: 0 Гласове:
4




                       ИСТИНСКИ    КРАСИВА

            Успешен фотомодел споделя за своя живот, фокусиран върху красотата. От Лаура Каленберг.

           ДА БЪДА на кориците на най-известните европейски модни списания за мен не беше вече мечта, а реалност. Не можех да го повярвам! Всичко, което исках, е да бъда в списанията, да изкарвам много пари и да пътувам из целия свят. Борбата да постигна всичко това най-сетне приключи. Сега вече можех да пия от най-доброто вино и да вечерям в най-изисканите ресторанти в Париж /моят нов дом/, празнувайки славата и късмета си.
           ФОКУС ВЪРХУ ВЪНШНИЯ ВИД.
           Каква е твоята представа за красота? Какво би променил в себе си, ако можеше? Когато на 19 -годишна възраст започнах кариерата си с Кристиян Диор в Париж, моята представа за красота беше това, което другите мислят за мен. Щом като хората ме харесваха и ми предлагаха работа като модел, би трябвало да съм красива. Това, обаче, беше опасен начина на мислене, защото поставях самоуважението си в ръцете на другите и тяхната преценка.
            Друг начин, по който определях красотата, беше чрез асоциации. Работех с някои от най-красивите жени в света, които се появяваха на страниците на най-известните списания. След като те ми бяха приятелки и колежки, би трябвало и аз да съм също толкова красива.
            Още един начин, по който се уверявах в това, беше чрез мъжете, които привличах. Фактът, че мнозина красиви, интелигентни и успели мъже тичаха след мен, ме навеждаше на мисълта, че имам красива външност. Бях популярна и имах много приятели. И с нарастване на успеха и известността ми, ставаше все по-лесно да бъда канена на най-различни партита и да ходя, където си пожелая. Така че, възможността да посещавам всички тези места и да имам толкова приятели, означаваше, че съм наистина красива.
            В резултат на това се превърнах в една егоистична личност, като отделях за себе си и нещата, които ме засягаха, почти цялото си време. "Мен", "себе си" и "аз" бяха трите ми любими думи. Целият ми живот бе съсредоточен върху външния ми вид - върху теглото ми, косата ми, дрехите и всичко останало...
           Спомням си, когато веднъж бях за два месеца в Япония по работа. За всеки ден имаше назначени хора, които трябваше да правят всичко за мен, дори да ми завързват обувките! Когато се обличах, до мен стоеше някой, който да ми държи роклята и палтото. Назначаваха трима души да вършат работата на един. Всичко това подхранваше егоизма и самочувствието ми.

              КЛОПКИТЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА КРАСОТА   Освен това станах и работохолик.  Работех седем дни в седмицата, понеже знаех, че нямаше гаранция за нищо - по всяко време можеха да престанат да публикуват снимките ми, така, че трябваше да приемам всяка работа, която ми предложеха. Стана така, че започнах да работя в Германия през деня, а вечерта вземах полет за Париж, за да се снимам и там, и на сутринта отново се връщах в Германия. Страхувах се да не изгубя позицията си в модния бизнес и трябваше да правя всичко, за да не се случи това. Така че приемах всяка работа, която ми предлагаха.
             Изтощението и преумората се отразиха трагично на здравето ми. Един ден, точно по време на снимките, припаднах и жестоко си нараних коляното. За пръв път, откакто бях почнала кариерата си, бях на легло. Неспособността ми да работя беше най-ужасяващото преживяване, което можеше да ми се случи, защото дори и само за две седмици, пропусках всичките модни изяви, за които току-що бях поканена. Трябваше да отменя 14 ревюта. Бях съсипана.
             Но един ден, докато бях прикована към леглото, неспособна да работя, започнах да се замислям върху живота си и да поставям под въпрос стойността и същността на красотата. Замислих се и за това, в което се бях превърнала.
             Осъзнах, че представите ми за красота бяха неадекватни. Знаех например, че външността ми щеше да се промени. Кориците и "откъснатите страници" /страниците с мои снимки , които си откъсвах от списанията/, които пазех , много бързо излизаха от актуалност. Толкова много се трудих за тези снимки в списанията, а агенцията, за която работех, искаше да ги махне от портфолиото ми след шест месеца, понеже стилът се променял! Постоянно се стараех да не изоставам.
             Също така, открих, че да правиш много пари на млади години беше страхотно, но отговорността да ги управляваш  -  поразително голяма. Освен това, започнах да се питам, защо в действителност хората ме харесваха. Ако изглеждах по-различно , ако се занимавах с нещо друго или ако изкарвах по-малко пари, щеше ли приятелят ми  все още да ме обича, заради това, което съм?
             Всички тези въпроси и съмнения ме измъчваха, докато бях още на върха на кариерата си. Осъзнах пустотата на всичко това и започнах да се чувствам някак си празна отвътре. Мислех си, че имам всичко, което бях искала, но осъзнах, че нещо ми липсваше. Целият успех и вниманието, което получавах, не успяха да запълнят празнотата, която чувствах дълбоко в себе си.
            Какво се беше случило? За кого и за какво живеех? 

              НЕСИГУРНОСТТА НА ВЪНШНИЯ ВИД.
              Излизаше, че бях градила живота си върху несигурна основа. Тази основа беше общественото мнение и това на приятеля ми и се крепеше на това, колко пари печеля и колко съм известна. Осъзнах, че всъщност съм градила живота си върху пясък.
              Спомних си за времето в Индия, където израстнах и за едно събитие, което остави следа в живота ми. Една съученичка ме покани на концерт в нейната църква. Приех, защото знаех, че половината от младежката им група бяха момчета, а църквата беше огромна, така че щеше да е истинско забавление.
             Тогава вярвах, че нямам нужда от Бог в живота си. Какъв беше смисълът от вяра? Родителите ми бяха пред развод. Изобщо не мислех за християнски работи. Вълнуваха ме много други неща.
             Но в онази вечер, освен музиката, ме докосна и едно послание. В края на концерта музикантите казаха, че искат да споделят нещо. Помислих, че ще ни разказват за първия си албум или нещо от рода. Но всъщност те започнаха да говорят за Божията любов към хората.
             Говореха за истинската вяра в Бога. Обясниха, че човек не може сам да си измисля ритуали и начини, чрез които да заслужи Божията благосклонност, но че Бог сам е начертал единствения начин за спасение на човешките души - чрез вяра в жертвата на Господ Иисус Христос. Всъщност, той е дал шанс на всеки човек тук на земята да направи своя свободен избор - да приеме любовта и прошката на Бога или да ги отхвърли. Нямах никакъв проблем да призная, че съм правила много грешни неща в живота си, че изобщо не съм представлявала това, което Господ иска от мен.
             Онази нощ се помолих на Бог с кратичка молитва да ми прости греховете и да ме промени. Казах Му, че ще живея за Него и ще Му служа с живота си. Разбирах, че това, което правя не е просто моментно решение, нито мимолетно чувство, а нещо много по-дълбоко. То включваше воля за вършене на добро и радост от вярата ми в Иисус.
             И така, години по-късно стоях в стаята си в Париж, чудейки се как така съм успяла да пренебрегна всичко и да стигна до момент, в който животът ми беше изгубил истинската си стойност. Осъзнах, че съм обърнала гръб на Бога и съм поела по собствен път. Нищо чудно, че се чувствах толкова празна. В този момент с цялото си сърце извиках към Бога и Го помолих да ми прости, че съм живяла за себе си и за чуждото одобрение. Казах още: "Моля Те, промени ме и ми покажи истинската красота."
             Първото нещо, което Бог ми показа, беше опустошителната сила на суетата. Дълго време се бях борила с този проблем. В Америка годишно се харчат 20 милиарда долара за козметика, 300 милиона за разкрасителни операции, 33 милиарда за диетични продукти. Това показва колко много време и пари се отделят на външния вид. Суетата не е красота. 
             В тази връзка си бях изградила навик да се сравнявам с други жени. Завистта е друг проблем, с който трябваше да се справя. Трябваше да се науча да се чувствам сигурна, поради това коя съм в Божиите очи, знаейки, че за Него външният вид и аристократичните обноски нямат никакво значение.
             Несигурността пречи да създаваш приятели и да бъдеш приятел. Започваш само да очакваш от другите да ти правят комплименти, за да се чувстваш добре.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ИСТИНСКАТА КРАСОТА 
              Какво е красотата? Тя не е външният вид. Тя е това, което се намира вътре в сърцето ти. Скромността е красота, въпреки, че не й се отдава значение в моя бизнес. Увереността и самоуваженето са красота. Знанието, че Бог ни обича и приема, дори, когато грешим, носи увереност и самоуважение. Това ти дава възможност да приемаш и цениш себе си, заедно с всичките си недостатъци.
             Без Христовата прошка, грехът ни загрозява отвътре. Нямаме мир. Никое козметично средство на света не може да промени това. Бог го вижда, другите също. Истинската красота започва с Бог като център на живота ни и расте отвътре навън.
             Сега мога да кажа, че Иисус Христос промени живота ми и изобщо  не съжалявам за решението, което взех да Го следвам.
             Той е Бог, Създателят, същинската причина всеки от нас да съществува, единственото вечно Същество; Онзи, Който знае всичко и може да бъде на различни места едновременно. Той ни превъзхожда много пъти повече във всяко отношение. И ние не можем да бъдем безразлични към този факт, понеже живеем в света, създаден от Него и утвърден според Неговите наредби. Намираме се в една територия, под юрисдикцията на ЕДИН ВЪРХОВЕН АВТОРИТЕТ, Който /за наше щастие/ ни обича безкрайно. Признаването на ТОЗИ АВТОРИТЕТ и смирението пред Него е мъдрост.
             Но да се покаеш пред Бог е лично решение, което не бива да се отлага. Вероятно ще отговорите: "Имам си своя вяра, своя религия." Може би вие вярвате в Бога, но вероятно в някакъв бог, отговарящ на вашите собствени представи; в един добър бог, който ще рече: снизходителен към вашите слабости и строг към чуждите. Библията казва: "Ти вярваш, че Бог е един; добре правиш - и бесовете вярват и треперят." Вижте в каква компания ще се окажете, ако просто знаете за съществуването на Бога. Изисква се нещо повече от простото съгласие, че това е вярно. Истинската спасителна вяра включва не само знание и съгласие, но и доверие.
             ЕДНА ИЛЮСТРАЦИЯ: когато си болен, знаеш, че някое лекарство може да те излекува. Може и да си съгласен, че то може да излекува хиляди други. Но, докато нямаш достатъчно доверие сам да го изпиеш, то няма да излекува теб. По същия начин, може да знаеш за Иисус Христос, може да си съгласен, че Той е спасил други, но докато ти лично не Му се довериш, няма да бъдеш спасен. Иисус стои пред вратата на твоето сърце и въпросът, който задава, е: "Ти готов ли си сега да ме приемеш за свой Господ и Спасител?"

                          жжжжжжжжжжжжжжжжжж  



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10816943
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930