Кръстоносене
14.01.10 | Петър Марчев

Има такива дни – събуждаш се с чувството за безметежност. После с изненада установяваш, че обичаш всички. Просто целия свят. Дори изпращането на детето на училище – първа смяна – не може да взриви душевния ти комфорт.

В такива случаи знаете ли какво правя? Поглеждам църковния календар.

Днес е света Нина. Ами да – ето къде бил ключът от бараката! Разбира се, нашата мила приятелка – новопредставлената сестра Нина се моли за нас от Небето…

Приживе тя не обичаше да разказва за себе си.

Все пак, запомнил съм, че е родена в някакво дупнишко село. Когато се замомяла, тежка болест я съборила на легло. Охтика ли беше? Не помня. Във всеки случай, баща и я натоварил на самара на магарето. Закарал я до Дупница и я качил на влака за Варна. Там я изпратил докторът да се лекува… Довлякла се как да е до Морската градина. Седнала на една пейка с намерението да се удави в морето. Тогава до нея дотичало едно малко момченце. Сподирила го и баба му. Заприказвали се и добрата жена я приютила в къщата си…

Слава Богу! Кръстеше се отпосле сестра Нина. Щото по-голям грях от самоубийството няма.

Като станала на четирсет, дошла в Казанлъшкия манастир „Въведение Богородично”. В светата обител служила на Бога и на пресветата Дева Мария цели 54 години. Напоследък беше получила инсулт. Дясната и половина беше обездвижена. Беше се усукала като буквичката „s”. Но вместо да си лежи в постелята, всяка сутрин я изправяха да седне. И сестрата цял ден дърпаше броеничката. С Иисусовата молитва. Обичаше всички, молеше се за всички…

Болестта и се проточи цели седем години. Това беше последното изкушение на сестра Нина. Макар че се беше съсухрила до размерите на едно врабче, Бог я крепеше, за да ни покаже как се носи Кръст. Без ах и ох.

И с мъжество, за което могат само да си мечтаят релефните мъжаги от залите за бодибилдинг…