Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2009 15:08 - В СВЕТА ИЛИ В ПЕЩЕРА от Десислава Главева
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.12.2010 19:29



 В света или в пещера
23.12.09 | Десислава Главева

Рождество Христово е едно от най-великите събития в човешката история. Събитие, променило световната история, култура, човешки мироглед. След Христовото въплъщение светът вече не е същият. Той сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество, за да облече новата и ефирна дреха на Божествения дух в Христа. Там, където преди това царял непрогледният мрак на богоотдалечеността, блеснала ярката светлина на общението с Бога.
Където преди това омразата била двигател в човешките отношения, се появила любовта като регулатор на същите тези отношения. Призивът „око за око и зъб за зъб” бил пометен от „обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят”. Христовата апостолска проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Тези, които преди това живеели като животни, с поглед забит в земята, вдигнали очи към небето. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в непорочна чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички посоки. Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Боговъплъщението сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
 
Какво обаче се случва сега, в края на времената
 
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново бива изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езическите идоли в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. „Обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят” е пометено от „око за око, зъб за зъб”. Новите Христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново започва да се валя в тинята, от която е станал и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят. Постната и скромна трапеза на въздържанието бива прекатурена от тежките блюда на чревоугодието, над които остава да се носи възкиселият мирис на бълвотина. Милосърдието, благородството, великодушието и добрата воля все повече напускат човешките отношения, прогонени от злобата, отмъстителността, гнева и егоизма. Изкуството, образованието, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, изобщо целият социален климат претърпяват коренна промяна, а християнските ценности отново биват подменени от езическите. Божият закон на свой ред също е сменен от човешкия и новата ера на нашата цивилизация свършва, отбелязвайки началото на последния етап в човешката история – подготовката и идването на Антихриста.
 
Именно това ще отпразнува днешния човек, заблуждавайки се, че празнува Рождеството на Христа, докато всъщност с всяка изминала година усърдно, но неусетно и за него самия, се готви да посрещне Неговия двойник.
 
С идването Си на тази земя Христос ни научи как да се покланяме Богу и да Му служим с дух и истина, в чистота и правда. Даде ни Своята Църква за земно небе, откъдето да поглеждаме нагоре, помнейки че имаме и небесно, освен земно отечество. Даде ни Своята Плът и Кръв за храна, която би ни донесла вечен живот. Научи ни как да празнуваме и Рождението и Възкресението Му. И чрез Своите светии ясно ни показа какви трябва да се опитват да бъдат онези, които Го почитат. Променяйки обаче начина си на живот, човек променя съответно начина си на празнуване и празничните си времена. И макар да се заблуждава, че все така чества Христовото Рождество, всъщност почита празник, който няма нищо общо с него.
 
Как почитат Боговъплъщението православните християни
 
По начините, които ни е дала Църквата – с пост, който е по силите на повечето от нас, с очистване на съвестта от натрупаните грехове, с искането и даването на прошка на тези, с които сме във вражда, с причастяването с Тялото и Кръв Христови. С чест прочит на Свещеното Писание или църковна литература. С целомъдрие и чистота, с умереност в храна, облекло и развлечения. С милосърдие и грижа към по-бедните от нас. Или казано само с три думи: с дух, истина и любов.
 
Как почитат Боговъплъщението останалите хора
 
С дванадесет вида ястия на Бъдни вечер на принципа „колкото повече, толкова по-добре”, и с разточителни трапези, от които после не могат да станат. С идиотски коледни песнички, една от друга по-малоумни и с произход католическия и протестантски Запад, с български идиотски коледни песнички, в които се пеят същите безмислици. С дебели червендалести чичковци, яхнали дузина елени, които имат нездравия навик да влизат през комина, за да носят подаръци, които никога не са такива, каквито ги искаме. С кукери, които призовават, вместо да пъдят злите сили. Със сурвакари, които събират парса, която после изяждат и изпиват сами, забравяйки, че първоначално коледуването е било за събиране на помощ за бедните. (Впрочем Сурва е старо славянско божество и затова често се чудя как е успяло да се намърда в християнски празник!) С обезлесяване на цели хектари млади гори. С изтощителен шопинг, където се изсипват толкова пари, колкото биха стигнали на други да преживеят една година. С модни ревюта, шумни купони и хепънинги, един от друг по-големи панаири на суетата. Да не забравя и телевизията с безвкусните си и ужасно пошли вече предавания, филми и забави. Или казано само с три думи: с плът, лицемерие и себелюбие.
 
Следователно за всички нас остават следните два въпроса. Дори три. Първият е: „Кого празнуваме?”. Онзи, Който тихо се роди в пещера и бе положен в скромни ясли, Когото светът не позна и до ден днешен постоянно отхвърля? Който дойде, за да ни избави от греха, смъртта и дявола и да ни посочи пътя към вечния живот. Или онзи, който е Негов фалшив двойник и който скоро с гръм и трясък ще дойде на земята, комуто вторият начин на празнуване би бил несравнимо по-приятен от първия, (защото е празник на плътта и ще почита него самия) и който ще ни направи свои роби, лишавайки ни именно от вечния живот.
 
И чак когато честно си отговорим на първия въпрос, ще можем да намерим отговора и на втория: „Как да празнуваме?”. Колкото до третия въпрос: „Кога да празнуваме?”, отговорът се превърна в истинско предизвикателство. Някак неизбежно се прокрадва усещането, че на 25-ти декември светът и България ще отпразнуват именно Коледа. С шум, глъч, суета, напълно забравили за Обекта на своя празник. Дори християните, празнуващи на този ден едва ще съумеят да се порадват на празника в тишина, защото отвсякъде ще ги залива световния шум, който постоянно ще измества акцента от Христовия празник във всевъзможни посоки. Докато тези, които празнуват на 7-ми януари ще имат едно много ценно преимущество – ще посрещнат Рождество Христово в тишина. И ще отпразнуват наистина него, а не осветскостения му двойник. Ала това е дилемата на нашето време – с Христа или с подобието Му. В шум или тишина? В света или в пещера?



Тагове:   пещера,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10816943
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930