Постинг
19.12.2009 20:43 -
ЖАБЧЕТАТА И ЗМИЯТА - арх. Серафим Алексиев
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 1193 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2016 17:55
Прочетен: 1193 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 07.12.2016 17:55
ЖАБЧЕТАТА И ЗМИЯТА
от архим. Серафим /Алексиев/
Из китен дол под шУбраки зелени
шуртеше ручей в камъни студени
и спрял за кратък отдих в малък вир,
той следваше си пътя пак подир...
Във вирчето играеха на хлад
рой жабчета, видели Божи свят
за пръв път тук, сред тая тишина,
сред сенки, сред лъчи, зеленина.
Далече от гъмжилото на злото,
под песента на тоя ручей кротък
сред росните цветя на месец май
тук бе красиво също като в рай.
Но жабчетата бяха недоволни.
Тъй скучно бе им в тая самота!
Те искаха игри, забави волни
и нови запознанства във света.
- Ах, ще умрем във тоз досаден кът! -
въздъхна тежко не за първи път
едно от жабчетата. - Искам аз
да дойде някой нов другар при нас!
- И ний скучаем като тебе, братко!
Омръзна ни да вършим все това -
да се покажем на брега за кратко,
да полежим на мократа трева
и после пак да влезем във водата...
Омръзна ни, омръзна самотата!
И вкупом жабчетата възроптаха -
от жребия си недоволни бяха.
Кога тоз разговор се бе подел,
в тревата скрита бе змията водна.
Подслушвайки, тя сметна, че е сгодна
минутата за тъмната й цел.
Тя жълтопъстрия си лик показа,
усмихна се и рече с мазен глас:
- Приятелчета мили, идвам аз
да се сближа във вирчето със вас!
Аз толкоз весели забави зная,
че часове с вас мога да играя
и утре пак със нова веселба
цял ден да ви развличам бих могла.
Приемате ли? Дайте ми ответ!
- Ела, ела! - завикаха отвред.
Змията гмурна се и почна бавно
да плува, да се вие леко, плавно,
да прави фокуси, да се увива
и малките глупаци да разсмива.
Играла цял ден с тях, тя вечерта
им рече: "Сбогом ви до сутринта!"
Но всъщност скри се в камъни и тиня,
и щом наблизо малко жабче мина,
тя го нагълта. Никой не видя
каква се беше случила беда.
На следващия ден тя с нови сили
разсмиваше приятелите мили.
Но надвечер тя ново жабче хвана
и пак незабелязана остана...
На жабчетата весело бе: смях,
забави от зори до тъмнини!
Но всяка вечер по едно от тях
изчезваше. Така след много дни
това прекрасно вирче запустя.
Змията...всичките изгълта тя!
Така се случва и със нас в живота.
От скука често демона на злото
ний пускаме във нашата среда,
не виждайки в туй никаква беда.
Той весели ни, той ни прави смях,
въвлича ни най-неусетно в грях,,
но в края...всичко светло той руши
и умъртвява нашите души.
жжжжжжжжжжжжжж
Тайпан - най-смъртоносната змия на Земят...
Леопард срещу кралска кобра
Спънах се в погледа му... а Планинския ...
Леопард срещу кралска кобра
Спънах се в погледа му... а Планинския ...
Следващ постинг
Предишен постинг
много хубаво:)
цитирайса храна за душеспасяващите се. С делата си и с вярата си той дава пример за истинско християнство. Вечна да е паметта му!
цитирай
3.
silencemurmur -
Животните
19.12.2009 20:56
19.12.2009 20:56
нямат никакво отношение към нас, а ние какво правиме от тях? За съжаление нямат все още защитник-адвокат.
Разбира се какво иска да се каже, но е неприятно да се делигират човешки качества на същества, които в действителност само бягат от човека - самият той най-големия хищник сред живите същества.
А колкото да скуката: тя се ражда с чакане да мине време, за да дойде друго време да ме весели. Писачът казва как се вижда. Честен е!
поздрав
цитирайРазбира се какво иска да се каже, но е неприятно да се делигират човешки качества на същества, които в действителност само бягат от човека - самият той най-големия хищник сред живите същества.
А колкото да скуката: тя се ражда с чакане да мине време, за да дойде друго време да ме весели. Писачът казва как се вижда. Честен е!
поздрав
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
