Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2009 19:22 - ЗА СЪЧУВСТВИЕТО И СЪСТРАДАНИЕТО от Любен Лачански
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 980 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 02.12.2010 19:11



  За съчувствието и състраданието
16.12.09 | Любен Лачански


Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Евангелие от Лука, 10:20)

Откакто се помним, ние, средното поколение българи, живеем все в криза. Не е важно каква е тя. Важното е да те плашат, че кризата - ето я, диша във врата на Отечеството ти.

Или пък, че кризата току що си е отишла, но се задава нещо къде-къде по-страшно от нея, а това е преодоляването на загубите/вредите или каквото там намерите за нужно да добавите като определение на следващото маразматично действие от страна на определените хора, които като че ли за това са родени. Борци срещу кризата.

Наскоро преждевременно олисял холерик дори се опита да създаде индустрия в държавата за борба с кризите, а негова довереница взе, че си направи рекламно лого на локалната си радиостанцийка, което звучеше примерно като: “Будоар за разрешаване на кризи”. Важното е да става рекламата. Не е важно чий е часовникът, който е откраднат. Или дали са продадени компютри или компоти, според старите, брадати вече анекдоти.

В момента според сеизмолозите-гробари, страната ни е в “окото на кризата”. Пари няма, а който има, или ги е задигнал отнякъде, или ще трябва да ги върне на държавата, белким кризата понамалее и намалее до допустимите граници. Но докъде се простират тези граници и кой ги очертава, така и никой не знае. Не знаят и умните глави, кризолозите, ако решим да си направим каламбур по време на криза. Макар в тези предколедни дни мнозина да предпочитат да нагъват сирене Камамбер, нежели да четат каламбури за себе си.

И тук на помощ отново идват най-конвертируемите понятия: Съчувствието и Състраданието. А те са конвертируеми, защото в тях витае онзи енигматичен привкус на общоизвестните християнски добродетели - вярата, надеждата и любовта.

На 14 декември, тоест десет дни преди Бъдни вечер, столичен всекидневник съобщава следното в яко надзаглавие, заглавие и подзаглавие с много цветни фотографии:

"Спасиха дом за сираци. Тамплиери наградиха отец Йоан. Рицари събраха пари на търг, предлагат БЧК за награда на ООН".

За онези които са закъснели в развитието си, ще поясним, че БЧК значи Български Червен Кръст, а тамплиерите са една трудно обяснима и обтекаема група баровци, които по Коледа и Великден си раздават взаимно награди, пълнят евтините издания с рекламни снимки, събират малко пари от уж продадени културни ценности и така регламентират присъствието си в българския обществен живот. Но за този регламент отново са нужни необходимите “грешници”. За отиващата си година бяха избрани сираците от един манастирски приют, за които се грижи странният монах отец Йоан от Нови Хан. Той от няколко сезона е много популярна личност в пъстрата фауна на политико-правителствената популистка феноменология на дърдоренето.

Може би наистина прави нещо много добро отец Йоан, събирайки изоставени деца, майки и юноши. Те там живеят заедно, после той ги венчава, те се плодят, работят нещо и винаги пред камерите със сълзи на очи благодарят на всички хора от планетата земя, които ги хранят. Това, разбира се, не е лошо, и дай Боже повече да има такива добросърдечни люде. Но както писах и по-горе, това се случва все около двата най-големи християнски празници. В останалото време какво правят в това странно манастирско обиталище питомците, никой не знае, а и не иска да повдигне свещения омофор на монашеската тайна.

Както и да е. Всичко това нямаше да бъде дразнещо до противност, ако не беше съответният текст с който започва репортажът:

"Както е казал един от великите мислители: като видиш непознато дете, погали го по главата, защото не се знае дали то не е твое от някоя забежка. Този вечен принцип бе заложен и при събирането на пари за бездомните хлапета, които монахът приютява и се опитва да им посочи верния път. Чек за 18 000 лева на отец Йоан връчи Орденът на рицарите тамплиери на Йерусалим - Приорат България."

Спирам до тук с цитата, защото по-нататък той става все по-безумен и противен, за което не коря репортера, гордо написал името си над текста, а хората, предизвикали и съставили дневния ред на събитието.

Плоският виц в началото е циничен до вулгарност, а отговорът на монаха е повече от банален: "Чудеса ще направя с тях!" Жалко за едно духовно лице, ако смята, че сумата от 18 хиляди лева е достойна да сътвори чудо, и ако той наистина мисли така, то е длъжен тутакси да се разстриже и да иде на стоковия пазар “Илиянци”, където наистина за месец, с Божия помощ може да удвои сумата от китайските ментета и контрабандни цигари. Лошото е, че тази "чудодейна сума" е непоносимо малка част от месечното възнаграждение на някой от тези, които са се изтъпанили по снимките на всекидневничето. Защото едва ли Великият приор на Великия приорат България - Румен Ралчев - би се занимавал с подобна дейност, ако вземаше заплата дори от 1800 лева. Защото едва ли Кавалерът на най-високото отличие на тамплиерите за цивилни лица - Медал за принос и сертификат, Ирена Кръстева - би отишла на подобно събитие само заради шарената брошка. Прочее, това е същата Ирена Кръстева, която заедно с отрочето си Дилян Пеевски изкупиха повече от половината печатни медии в татковината и за разкош няколко телевизии и футболни отбора. А и как можем да възприемем и присъствието на г-н Христо Григоров - шеф на БЧК, комуто една наистина нелегитимна организация му връчва сертификат с който го номинира за награда на Организацията на Обединените Нации за изключителна полза в служба на обществото. Като че ли Червеният Кръст априори не служи на хуманна идея, а на нечии лични цели. И като какъв, питам се, моят съученик и бивш телохранител на Тодор Живков, Румен Ралчев - номинира българския филиал на една международна организация, за награда пред същата организация която иначе я легитимира? Абра-кадабра някаква… И не на последно място, какво е мястото на Българската Православна Църква в момента, в който рицарите-тамплиери (каквото и да значи това) дават пари за издръжка на един български православен монах?

Все въпроси, които си задаваме само от едно репортажче, грижливо написано от служител на наградената Кръстева и отпечатано в подчинен ней вестник. И то десет дни преди Коледа. А представяте ли си какво ще стане в последните дни на годината? Каквото се случва, прочее, в последните двадесет години - знайни и незнайни родолюбци и милозливи юпита и юпки със свещ ще търсят сиропиталища или старчески домове, където ще водят фотографи и репортери, а шофьорите им ще носят с каси мандарини, шоколадови яйца, лимонада и вафли. После ще си ударят по едно фото. После насаме ще гръмнат по едно 12-годишно уиски и ще идат в Сън-Сити да си излеят благородната душа. И на това ако му се казва състрадание, тогава то наистина няма нищо обща с православието. А, както казва едно чернокожо дете софиянче, няма дядо Коледа, а има баба Коледа, защото именно баба дава подаръците на Бъдни вечер.

Искате ли да си спомним думите на Иван Карамазов в поемата му за Великия инквизитор на гения Достоевски?

"Ти го уважаваше толкова, а постъпи така, като че ли си престанал да му съчувстваш? Защото твърде много поиска от него… Ако го уважаваше по-малко, по-малко би и поискал от него, а това би било по-близо до любовта, защото по-лек би бил неговият товар". И не веднъж ще повтори, че хората са слаби и безсилни, за да заключи: "Аз напуснах гордите и се върнах при смирените, за щастие на тези смирени."

И тъй като сме в Рождественски пости и пред явявянето на Сина Божий в плът, нека си спомним и една велика молитва на св. Ефрем Сирин, която може би е събрала квинтесенцията на християнската етика на православието. Жалко, ако сме я забравили, а дали въобще сме я познавали? Затова ще ви я припомня, и нека да помага в такива мигове, когато се зададат лъже-дарителите и лъже-пророците:

"Господи и Владико живота моего, Дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не дажд ми. Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему. Ей, Господи, Царю! Даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего. Яко благословен еси во веки веков. Амин."

Иначе се получава като в една отвратителна рекламна страница на Софийски общински вестник, брой 80 от 20 декември 1915 година. Там пише:

"Граждани, не забравяйте бедните! Петър Н. Чапкънов. Първо Българско Ортопедическо заведение “Радост”. Изпълняват се поръчки за: Разни видове искуствени ръце, крака, корсети, апарати за къси крака, апарати за криви крака. Корсети с 1 гърбица, с 2 гърбици и без гърбици. Обувки за къси крака, разни видове кукили, гамаши за ръце, гръдници за криви вратове. Апарати за изправяне на криви части. Разни резервни части. Корсети за оправяне на криви талии. Изработка чиста, бърза и акуратна."



 



Тагове:   съчувствие,


Гласувай:
0



1. mapplethorpecala - хубаво написано. . . а със същността ...
16.12.2009 19:44
хубаво написано...а със същността на казаното няма как да не съм съгласен,дори в моите размишления за "благотворителността" съм стигал до възгледа да се забрани.
поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704755
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031