Имам един въпрос към теб мила.Представи си , че си родена в държава , където официалната религия не е православното християнство ии друга християнска деноминация е доминираща.Ще се чувстваш ли виновна че не си православна християнка?
Според мен не бива така да се налага една деноминация като официална.Нямя право никоя християнска или не религия да претендира за ексклузивни права .Въпрос на личен избор и на добро познание е иизбора на религия.
Поздрав!

миличка, но за да не отхвърлиш някого или нещо, за да не презираш някого или нещо, трябва да го опознаеш. Скоро едни жени пак се опитваха да налагат вярата си, така както я разбират, на православни християни, считайки ги за пълни глупаци, без да са си дали сметка кой е срещу тях, какво знае, какво не знае и считайки себе си от последните, които ще бъдат първи. Свидетел съм на много такива случаи. В която и държава да съм се родила, където и да се намирам, преди да съм наясно кой стои пред мен, какви са знанията му, вярата му, чувствата му, не бива да бързам да го презирам и отхвърлям. У дома за молитва идват и православни, и протестанти и мюсюлмани, уважавам всички и изяснявам своята вяра, без да я налагам. Който се е смирил пред Господа, аз се моля за него, а Господ е непогрешим Съдия и Сам решава как да постъпи с молещите се. Що се отнася за доброто познание, когато дойде Господ, тогава ще се разбере кой е крив и кой е прав. Но, неслучайно ни предупреждава, че ако нашата правда не надмине правдата на книжниците и на фарисеите, никак няма да влезнем в Божието царство. Да опознаваме и да обикваме, защото каквито и дела да имаме, без любов към другите християни, сме като празни мелници. Ако всеки, който си мисли, че е със Свят Дух, без да го изпитва и смята, че всичко, което говори и прави е дело на истинския Свят Дух, лесно ще сгреши. Затова са предупрежденията на Господ от еванг. на св. ев Матей 7 : 22 " В оня ден мнозина ще ми рекат , Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя, Аз никога не съм ви познавал, идете си от Мене вие, които вършите беззаконие."Исконното желание на нашия Господ е да събере чедата на Ерусалим /а той е без стени/ както кокошка събира пилците си. Но чрез чувството на превъзходство на едните над другите, няма да стане. И пак Господ ни учи да считаме другия за по-горен от себе си. Които не четат, естествено е, че не знаят, но които четат постоянно Библията и не искат да приемат тези думи, не са оправдани. Спомни си как Яков посрещна Исав, въпреки, че първородния беше загубил благословението! Никой не ни задължава да приемем нещо, което не разбираме, или да се стараем да бъдем еднакви, но...в любовта сме винаги длъжници. Това ни казва Словото от Библията.

Съгласна съм с казаното от теб.Като християнка , аз никого не презирам и не принуждавам нигого да възприема моите вярвания.Считам ,че това което иска от мен Исус, е да благовестявам добрата новина , така както са започнали да го правят неговите ученици.Направих коментар на поста ти защото в България се налага мнението , че едва ли не православните християни са "истинските" и всички други са сектанти.Да се твърди това е несериозно според мен.
Поздрав!

Но току що прочетох в коментара ти в твоя блог, че има една истинска религия и тя е тази, която ти изповядваш. Не за пръв път ще кажа, че Духът ме разведе из различни църкви и всички там твърдят същото. Една жена от конгрешанска църква ми каза простичко: "Ние вярваме в това и това..." Не ми налага нейното и аз не й налагам мойто, но се уважаваме и обичаме, и когато можем си помагаме. Но, когато човек настоява, че неговата вяра е истинската, а чуждата е подвластна на дявола идва противопоставянето, отблъскването и разединението на Царството, което става предпоставка за победата на дявола, а сега идва и 666. Можем да сме различни по някои тълкования, но щом сме приели Господ Иисус Христос за свой Господ, ние го правим чрез Светия Дух. Който отрича другите християни, той се опълчва срещу Светия Дух и няма да му се прости. Първият стих от Библията, който чух, беше, че Младоженецът има невестата. Този стих оттогава е мотото на моя християнски живот и същността на служението ми на Господа. Ние сме жени и майки. Ако децата ни са противници и вместо да живеят в съгласие и да си помагат, се чудят как да си правят зло, ще бъдем ли щастливи и ще се откажем ли от непослушното дете, за да сме спокойни? И Господ не се отказва от чедата си. Говорейки, при влизането си в Ерусалим, Той ясно изразява желанието Си. Ние, особено жените, трябва да носим мира. Ако се оставим на страстите на водачите и подценяваме другите братя и сестри, не можем да бъдем в Божието царство, защото там цари закона на ЛЮБОВТА, а не на високоумието. Израстването на християнина се измерва по дълбочината на любовта. Така ме е научил Духът и аз Му вярвам.