Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2009 13:12 - ЗА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ - ПРИКАЗКА ЗА БЯЛОТО ЦВЕТЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1517 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 02.12.2010 15:41



                ПРИКАЗКА   ЗА   БЯЛОТО   ЦВЕТЕ

        То бе красиво цвете и живееше в блатото. Израстна там и дори не предполагаше, че някъде има вода по-различна от тази. Пък и нищо не искаше да знае. От рано се научи да диша отровните изпарения, макар, че миризмите на гнило го задушаваха. После свикна.
        Около себе си виждаше само папури. Подобно на огромни стени те се бяха издигнали пред него и скриваха всичко от погледа му. Гледаха го презрително, сякаш искаха да му кажат:"Какво правиш в нашето царство, дребосък...?" И всяка нощ техните черни сенки го плашеха.
         Но ето, че една сутрин сред блатото кацна пъстра птичка. Откъде долетя, бялото цвете не знаеше, но тя бе много красива и пееше прекрасно. Толкова радост имаше в нейните песни, че цветето я погледна с недоумение:
         - Защо си толкова радостна? Как можеш да пееш в блатото?
          Птичката се усмихна и рече:
         - Освен блато, цветенце, има и небе. Погледни го! Не е ли чудесно?
          Едва тогава водната лилия вдигна очи към небето. Усмихна се и клюмна отново глава.

          - Да, ти летиш в синевата и ти е светло и хубаво, но аз...аз съм родена в блато. Воняща, застояла зелена вода. Кажи, как да достигна до небето?- И едри сълзи закапаха по листата на бялата лилия.
          - Не плачи, цветенце! - каза й нежно птичката. Този, Който е създал мен, създал е и теб и Той много те обича.
          - Защо тогава...- промълви водната лилия, - не прережеш с с клюнче стъбълцето ми и не ме занесеш там горе, където е хубаво и няма блато, където е Той?
          - Не мога да сторя това - отвърна й птичката. А и никой, разбери, никой няма право да отнема живот, освен Този, Който го е дал. Но аз затова дойдох при теб - да ти разкажа за Него, за Този, Който дава живота. Той дава светлина и в блатото. Той прави дъжда, който те къпе, Той изпраща пчелички и пеперуди към твоите цветове, но ти не Го познаваш... Погледни само!
             Лек ветрец погали лицето на водната лилия. После изведнъж той се усили и папурите уплашено се раздвижиха. Листата им зашумяха тревожно. Стъблата им започнаха да залитат като пияни, да се превиват и да се покланят пред невидимата Сила. Тогава...хоризонтът се разтвори и цветето изведнъж прогледна. То видя ширналата си зелена ливада и агънцата, пасящи по нея и цветята... Цветя, искрящи от светлина.
           - О, това сън ли е? - промълви бялото цвете. Толкова красота!
            После вятърът отново утихна, изчезна така, както се бе появил. И като тежки завеси, като огромна стена пред цветето отново се изправиха папурите.
            - Защо, защо се родих в това блато? - изхълца бялата лилия. Нима трябваше точно тук...
            Птичката й се усмихна.
            - Трябваше, мило бяло цвете, трябваше! Бог се нуждае от твоето свидетелство точно тук. Защото сама ти си свидетелство за великата Божия Промисъл. С твоята нежност, невинност и чистота...кой не би се възхитил и замислил? Сред едно блато - такава красота! Чудни са делата Господни!
             Водната лилия поглъщаше всичко, което й говореше птичката. Обземаше я радост. Да, значи тя има Създател, Който я обича. Тя е нужна... И нейният Творец се грижи непрестанно за нея, както и за всички. Не, няма защо да тъгува, а просто трябва да хвали Бога. Трябва да гледа не към блатото, а към небето.
            - Ей, костенурке! - извика цветето към плуващата наблизо водна костенурка. Искам да ти кажа нещо много важно. Ти имаш Създател и Той те обича...
            - Не ме занимавай с глупости! - сопна се костенурката и бялото цвете учудено замълча.
            - Защо не иска да чуе? - попита то птичката.
            - Защото нейното сърце е затворено за твоята радост, така, както се е затворила в черупката си.
            - А може би, жабата ще иска... И още недовършила, лилията извиси звънливото си гласче над блатото:
            - Лельо Жабке, чуй ме...Спри за момент!
            Но жабата самодоволно крякаше и не я интересуваше нищо друго в този свят, освен човъркащата я мисъл как да напълни коремчето си и да подремне през обедната жега. А после, по хладинка, да поклюкарства със съседките си.
             Но радостта на лилията беше толкова голяма, че тя се обърна към водната змия:
            - Знаеш ли, чула ли си за нашия Създател?...
            Змията се вцепени за миг, после просъска:
            - Кой те излъга? Няма такъв... И бързо се плъзна към дъното.
             Лилията се смути. Нима птичката я лъже?... Нима това, което видя, не е истина?
             Не, птичката не лъжеше. Бялото цвете никога не бе се чувствало така щастливо. Но защо те не искат да приемат?
             Пиявицата, обаче я слушаше внимателно. Тя поиска да разбере къде се намира този Създател. Умът й трескаво работеше. " Веднъж да Го намеря и ще се впия в Него, за да изсмуча всичките Му блага за себе си! Тогава за тези нещастни животни няма да остане нищо и те ще бъдат зависими от мен. А това омразно бяло цвете ще престане да се радва и ще умре. Ха-ха-ха!" Но като разбра, че Творецът е толкова високо, подмина.
             След това, лилията погледна към бръмчащите наоколо комари, но те улисани от далавери, въобще не й обърнаха внимание.
             Опита се да заговори и някоя от мухите, които носеха зараза, но те я отминаха с подигравки. От мъка сърцето й се сви. Тя се чувстваше толкова нещастна! Бялото й лице бе помръкнало.
             Какво да прави сега? И неволно, без да иска, от устата й се отрони:
             - Татко! Небесни Татко!...
             Почувства се окрилена. Незнайно откъде, в нея се разля чудна топлина. Изби мъката й, избърса сълзичките й и тя се усмихна.
             Тази топлина обхвана сърцето й и тя заобича всички, които я бяха наранили. Обикна ги такива, каквито бяха.
              - Какво мога да направя за тях? - попита тя птичката.
              - Моли се за тях! Дано нашият Господ Иисус Христос изпрати Светия Си Дух да докосне сърцата им, да се покаят...
              Нещо вътре в сърцето на лилията затанцува. Чувстваше се залята от светлина.
              - Колко чудно е да познаваш своя Създател!
              Бялото цвете притвори блажено очи, а птичката, сбогувайки се, отлетя по своя път.

                                                          Желязко ШОПОВ 
                                                                  Пловдив            



Гласувай:
2



1. rpatel - Благодаря!
27.11.2009 13:19
Благодаря!
цитирай
2. injir - Винаги сред блатото цъфти лилия. ...
27.11.2009 14:12
Винаги сред блатото цъфти лилия. Причината е ясна.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704769
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031