Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2009 21:32 - СЪВЕТИ КЪМ ВЕНЧАВАЩИТЕ СЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.12.2010 22:53


Съвети към венчаващите се
12.07.09 | Протойерей Александър Авдюгин


Според Вас, само дълбоко вярващи хора ли трябва да пристъпват към тайнството Венчание? Ако не, как хората, които все още не са укрепнали във вярата, да се подготвят и да възприемат това тайнство?

Не бих поставил категорични критерии относно това кой може и кой не бива да пристъпва към венчание. В това отношение не са възможни строги църковни правила. Понякога думите: „Отче, бихме искали Бог да благослови брака ни” са напълно достатъчни; в други случаи настоявам за задължителна изповед и причастие преди извършване на венчанието.

Ако и младоженецът, и невестата са кръстени, достатъчно е единият от тях да вярва в Бога, а другият само да даде съгласието си за църковен брак. Евангелието разрешава тази дилема: „Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж” (1 Кор. 7:14). Подобни бракове не са рядкост и в мнозинството от случаите виждам, че след известно време двамата съпрузи идват на изповед, а не само онзи, който е настоял за венчание и се е смятал за „повече вярващ”.

За тайнството следва да се готвим така, както се подготвяме за всяко значимо събитие в живота ни – с вътрешна съсредоточеност. Тя се определя не само от красивия и тържествен външен вид, но и от душевната чистота. Ако под модните и оригинални сватбени тоалети младоженците са натрупали тъмни грехове, ако скриват нещо един от друг и има недомлъвки, началото на бъдещите семейни конфликти вече е поставено. Затова е необходимо венчаващите се да пристъпят към тайнството Покаяние, т. е. към изповед. Нали чрез венчанието Господ съединява душите и телата на двама, до неотдавна напълно различни хора, които не знаят нищо един за друг: „И ще бъдат двамата една плът” (Ефес. 5:31). Представете си: ако едната от тези души е чиста и непорочна, а другата – омърсена и потайна, какъв ще е резултатът?

Един съвет преди венчанието: бъдете искрени един с друг, и Божието благословение само по-силно ще обедини любещите сърца.

Върху какво да насочат вниманието си младоженците по време на обреда?

Тук по-лесно е да кажем на кое не трябва да обръщат внимание. Няма значение кой от венчаващите се ще застане пръв на разстлания под тях килим, както и няма никакви последствия, ако свидетелите разменят ръцете, държейки венците над главите на младоженците (още повече че венчалните корони са достатъчно тежки); без значение е чия венчална свещ ще гори по-дълго; не са катастрофа и изпуснатата халка или падналото було. Всички тези „поличби” имат един произход, който у нас наричат „агенция ЕЖК” – „една жена каза”.

Слушайте внимателно молитвите, произнасяни от свещеника и се молете заедно с него. Богослужебният чин на венчанието има своите корени в дълбините на вековете и така, както венчаваме сега, са се съчетавали в „брачно общение” и далечните ни предци; именно благодарение на тези свещенически молитви е станало възможно и днешното предстояние на жениха и невестата пред Божия престол. Ако не бяха се венчали нашите прапрабаби и прапрадядовци, откъде щеше да ни има на този свят?

Трябва ли в деня на своето венчание младоженците да присъстват на литургията?

Днес повечето двойки се венчават на втория ден от сватбата, в неделя. Какъв е смисълът след съботните празненства, веселия и поздравления да идват рано в храма за службата? Да се молят, все едно, няма да се получи. По-добре да отдъхнат до времето на венчавката.

Да се изповядат и причастят със светите Христови тайни е по-подходящо няколко дни преди официалните тържества.

Във вярващите, въцърковени семейства венчанието предшества първата брачна нощ, т.е. плътската близост между съпрузите. Сега тази традиция не е на почит сред младите хора, но защо, след като търсим Божията благословия, да не си спомним онези времена, когато спазването на това правило е гарантирало дълъг и щастлив съвместен живот?

Истина ли е, че короните, които държат над главите на венчаващите се по време на обреда, са символ на мъченичеството? Ако това е вярно, как да тълкуваме този символ?

Тези корони са символ на славния съюз между Христос и Църквата. Това е изразено в новозаветния текст: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10). Думите се отнасят за онези, които заради Бога могат да „претърпят” и да „останат верни”.

Нима съпружеският съюз не предполага жертване на собствените навици и пристрастия заради щастието на любимия човек? Нима семейният живот е винаги неземна радост и постоянно веселие? Ни най-малко. Това са нови грижи и ограничения на себе си в материален план, в удоволствията; това е бремето на отговорността за достойно възпитание на децата; това са в крайна сметка и недоразумения с нови и стари роднини, тъй като „врагове на човека са неговите домашни” (Мат. 10:36).

Ако в семейният живот един от съпрузите постави собственото си „аз" на първо място; ако не синхронизира мнението и желанията си с тези на другия, а ги противопоставя, единението престава да съществува и семейството остава само юридически факт.

Там, където заради любовта и щастието на съпруга или съпругата има жертвеност (мъченичество), винаги се дава велика награда – духовно единение; онази голяма радост, заради която си струва да се живее, която подтиква хората да встъпват в брак. Когато жертваме, придобиваме. Когато страдаме, въздигаме се.

Короните, с които венчаваме, които държат свидетелите върху главите на младоженците – това са венци на домашното царство, но и мъченически венци, защото щастлив семеен живот не се постига без смирение, без пренебрегване на собственото „аз”.

Именно затова, когато свещеникът повежда младоженците около аналоя, хорът пее песнопението: „Святые мученики, славно подвизавшиеся и увенчавшиеся, молитесь ко Господу о помилования душ наших”. („Свети мъченици, които славно се подвизавахте и увенчахте, молете Господа за спасение на нашите души” – бел. прев.)

Какво бихте казали на онези, които възприемат венчанието като „мода”?

Знаете как наричаме представителите на властта, които по силата на длъжността си и измислените си „задължения” присъстват на църковното богослужение и с балсамирани от напрежение лица „изтрайват” службата? Много просто – зяпачи. Те не играят друга роля нито в храма, нито по отношение на собствените си души. И защо все още неизкушените от живота младоженци по силата на някаква мода или пък за да се издигнат в очите на своите познати и приятели, да поставяме в ролята на безчувствени свещодръжци?

Ако венчанието не е молитва към Бога за освещаване на брака, изпросване на благословия за достоен и щастлив живот, за раждане и възпитаване на деца, а просто някаква точка от задължителния списък на сватбените ритуали: да положим цветя на паметника на Ленин, да изпием бутилка шампанско, да погадаем за щастие – то не принася полза.

Как се променя животът на младоженците след встъпването в брак? Какво следва и какво не следва да правят?

Да се обичат един друг. Всичко останало ще им се придаде. Един богослов (блаж. Августин – бел. прев.) казва: „Обичай Бога и прави каквото искаш”. Спокойно можем да перифразираме тази максима като: „Обичай жена си (мъжа си) и прави каквото искаш.” Любовта няма да ти позволи да огорчиш другия...

Мнозина дават съвети на младите и когато се подготвях за проповед, попаднах на следните, които повтарям всеки път, когато венчавам млади хора:

1). Никога не се сърдете едновременно един на друг.
2). Никога не си крещете (с изключение, когато има пожар в дома).
3). Ако някой от двамата иска да победи в спора, нека да отстъпи победата на другия.
4). Ако е необходимо да отправиш критика, направи го с любов.
5). Никога не припомняй грешки от миналото.
6). Не лягайте, без да сте се сдобрили.
7). Старайте се, макар и по веднъж на ден, да си казвате ласкави думи.
8). Ако си извършил нещо нередно, побързай да съобщиш грешката си и да поискаш прошка.
9). В спора участват двамата, но онзи, който не е прав, винаги говори повече.

Ако става дума за църковните забрани и каноническите правила в семейния живот, в този аспект всичко е индивидуално; всяко семейство е различно. Затова, ако имаме добри намерения да синхронизираме семейния си живот с православието, е необходимо да се обърнем за съвет към свещеник, може и към онзи, който е извършил венчанието.

Доколко е сериозна отговорността, която поемат върху себе си венчаващите се и какво означава понятието „развод” в Православната църква?

Църквата винаги е приемала като осъществяване на християнския нравствен идеал наред с девството заради Христа само единствения брак. Именно поради това църковните правила забраняват избиране на свещенослужители сред пребиваващите във втори брак или сред женените за съпруги, които вече са имали брак; още повече второбрачието след ръкополагане. На миряните при определени условия Църквата позволява встъпване във втори брак, който нарушава, макар и отчасти, заповядания от Христос идеал, но е допустим поради човешката немощ.

Чинопоследование за развод в Църквата не съществува. Съществува благословение за повторен брак.

Църквата настоява за пожизнената вярност на съпрузите и неразтрогваемостта на православния брак, позовавайки се на думите на Господ Иисус Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва... Който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува” (Мат. 19:6, 9). Разводът се осъжда от Църквата като грях, защото причинява тежки душевни страдания на съпрузите (поне на единия от тях) и особено на децата.

През 1918 г. Поместният събор на Руската православна църква в „Определения за причини за разтрогване на брак, осветен от Църквата” признава в качеството на такива освен прелюбодеянието и встъпването на една от страните в нов брак, също отпадане на съпруга или съпругата от православието; противоестествени пороци; неспособност за брачно съжителство; настъпило до брака или явило се впоследствие умишлено самоосакатяване; заболяване от проказа или сифилис; продължително пребиваване в неизвестност; осъждане на наказание, придружено с лишаване от право на собственост; посегателство върху живота и здравето на съпругата или децата; незаконно съжителство на свекър със снаха; сводничество; извличане на изгода от безпомощността на съпруга; неизлечима тежка душевна болест и злонамерено изоставяне на единия съпруг от другия. Към списъка с основания за разтрогване на брак в днешно време можем да добавим: заболяване от СПИН; медицински удостоверени хроничен алкохолизъм или наркомания; извършване на аборт на съпругата без съгласието на съпруга...

Във всеки случай – разводът е грях. | www.russned.ru

Превод: Радостина Ангелова
 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10815913
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930