ВЪЗХВАЛА НА ЙЕРАРХИЯТА


Народните предания от векове разказват
за ангели-хранители, за пратеници божии,
които в дни на изпитания пред нас показват
пътеката, която ако следваме, ще се избавим.

Но тези покровители не са самата свята Мощ.
Над тях стои и движи всичко сила по-могъща.
Тя пръска Светлина в космическата нощ
и заблудените души към бащиния дом завръща.

Тя бди и направлява хората по праведния път.
На унижените и оскърбените утеха дава.
На тънещите в мрак изпраща светъл Лъч.
На жадните за мъдрост просветление дарява.

Пред нея са треперели или изпадали в екстаз.
Покланяли са се и са се молили горещо.
На нея са се уповавали в най-труден час.
Очаквали са прошка за деянията грешни.

Варуна, Вотан, Митра или Ра,
Серапис, Йехова, Озирис и Изида.
С различни атрибути, разни имена,
Ала зад тях стои все същата, неземна сила.

Брахман, Параматман, Върховен личен бог,
безличен Абсолют, Творец или Душа всеобща,
понявга благосклонен, други път жесток,
създател и крепител на света с десница мощна.

Така във Ведите и Стария Завет,
в Махабхарата, Зенд-Авеста, Илиада,
в свещени книги и предания безчет
най-първият и най-последният ни се представя.

Безстрастен съдник на човешките дела,
(добри и лоши, но и не свършени добри),
роса живителна за кълнещите семена,
вихрушка огнена - за плевелите зли.

Безформен, вечен, безначален, вездесъщ,
недостижим за сляпо служещите на тъмата,
ала на следващите неотклонно праведния път,
Той в Облика си най-прекрасен се показва.

Тъй както стълбата на Яков с всяко стъпало
издига към Небето стъпилия върху нея,
така Йерархията на всемирното добро
насочва пътя на духа към висшите предели.

На тях, преодолелите желанията на плътта,
освободените от гордост, самолюбие и алчност,
избрали пътя каменист и стръмен към върха,
са отредени вечността и Божието царство.

И ако някой сред незгоди, бедствия и самота
зов искрен към Йерархията от сърце отправи,
то помощта - безмълвна или във слова -
в решаващия миг не ще да се забави.публикувано от: nikola