Естир :: ЧОВЕКЪТ от арх. Серафим /Алексиев/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.06.2009 21:02 - ЧОВЕКЪТ от арх. Серафим /Алексиев/

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 1705 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.12.2010 22:18

                      Ч О В Е К Ъ Т

       от архим. Серафим /Алексиев/

Човек! - Покварена и жалка твар,
оцапана със кръв и кал, и прах.
Човек! - На всичко по земята цар,
а сам - роб жалък на тирана ГРЯХ.
Човек! - На световете покорител,
а сам за свойте близки жив кошмар!
От свойта съвест мъчен, но и сам мъчител.
На Вавилонски кули луд зидар.
Безволна жертва на копнежи срамни,
на грешно щастие, презрян крадец,
летящ подир фантазии измамни
мъдрец ли е това, или глупец!
Човек! - Звучало гордо...Та нима
задето е на горка смърт обречен -
в пръстта да е на червеи храна,
след като в почести е бил облечен?
Безумие горделиво! - Да мечтаеш
за мощ и власт, когато сам си роб
на тъмни сили! Лудост - да желаеш
да всяваш страх, осъден сам на гроб!
Защо се превъзнасяш, о, човече?
Защо над облаците все летиш?
Честта от теб е толкоз по-далече,
към нея колкото се по стремиш!На, виж се! Въплъщение на грях!
Ти пепел си! Тъй Словото говори.
Ти прах си! Да не беше пепел, прах,
не би се вдигнал в облачни простори,
кога на суетата ветровете
задухат в твойта мъничка душа!
Не виждаш ли? - Изпълни вековете
с позорността на своите дела
и с ужаса на своето падение!
Във твойта слава скрит е твоят срам.
Да би разбрал великото смирение
на Този, Който в небесата Сам
реши във най-покварения век
да стане от любов към теб Човек,
да бъде бит, оплюван, разпнат, хулен,
ти би потърсил някой кът притулен
и там би плакал, би се разтопил
от мъка за падението свое,
и негли в плач предвкусил би покоя,
що на смирени Бог е възвестил!
И с нова обич, с нов божествен плам
от своя прах ти би издигнал храм,
във който Сам Творецът твой живял би, за да прогони твоите тъми
и да превърне глухите ти жалби
в покайни песни, в химни и псалми!

           жжжжжжжжжжжжж