Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2009 22:23 - ПРИЗИВ КЪМ ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 13644 Коментари: 41 Гласове:
0

Последна промяна: 01.12.2010 22:12



              БРАТЯ И СЕСТРИ  ХРИСТИЯНИ,
       ПРАВОСЛАВНИ, КАТОЛИЦИ И ПРОТЕСТАНТИ,
             НЕ ЗАСПИВАЙТЕ СЕГА КАТО УЧЕНИЦИТЕ НА ХРИСТОС В НАЙ-МЪЧИТЕЛНИЯ ЗА НЕГО МОМЕНТ!НЕ ЗАСПИВАЙТЕ, НЕ ЗАСПИВАЙТЕ, НЕ ЗАСПИВАЙТЕ! 
             НИЕ СМЕ ОТ ЗЕМЯТА НА ГОЛЯМАТА СКРЪБ И ТРЯБВА ДА ВИКНЕМ СИЛНО: "СПАСЕНИЕ НА НАШИЯ БОГ, КОЙТО СЕДИ НА ПРЕСТОЛА И НА АГНЕТО!" 
/Откр. на Йоан 7:9и10/
             КАТО БОЖИИ ЧЕДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ЧЛЕНУВАМЕ В ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, НО НЕ МОЖЕМ И ДА НЕХАЕМ, КОГАТО НИ Е ДАДЕН ПОСЛЕДЕН ШАНС, ЗА ДА ЗАЩИТИМ НАШАТА ВЯРА И НАРОДНОСТ. ДАДЕН НИ Е И ЕДИН ПРОЗОРЕЦ - ЕДНА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ СРЕД МНОГОТО ТЕЛЕВИЗИИ, СОБСТВЕНОСТ НА ТУРЦИ, ЗА ДА ВИДИМ НАГЛЕДНО САТАНИНСКАТА СИЛА, КОЯТО НАСТЪПВА БЕЗ ДА СЕ КРИЕ ВЕЧЕ, УВЕРЕНА В СВОЯТА ВЛАСТ И ПОБЕДА. В МНОГО СЕЛИЩА НЕ ПОЗВОЛЯВАТ НА КАБЕЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ ДА ПУСКАТ ТВ СКАТ, ЗА ДА НЕ ЗНАЯТ ХОРАТА КАКВО СТАВА В СТРАНАТА НИ.
              СЕГА Е НУЖНО  ДА ГЛЕДАМЕ ИСТИНАТА, ДА ЧУВАМЕ ИСТИНАТА, ДА Я ПРОЗРЕМ И ЗАЩИТИМ - ИСТИНАТА В ТОЗИ МОМЕНТ,ПРИ ТЕЗИ ДНЕШНИ  ОБСТОЯТЕЛСТВА. ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС Е ИСТИНАТА! КОГАТО ЗАЩИТАВАМЕ НЕГО, ЗАЩИТАВАМЕ СЕБЕ СИ, ДЕЦАТА СИ, ВНУЦИТЕ СИ.
              НИЕ - ПОТОМСТВОТО НА ЖЕНАТА ТРЯБВА ДА ПОБЕДИМ ПОТОМСТВОТО НА ЗМИЯТА, ВМЕСТО ДА СЕ БЛЪСКАМЕ И ДА СЕ ОТХВЪРЛЯМЕ ВЗАИМНО. НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ВИСОКОУМНИЧЕНЕ, А ДА ОТГОВОРИМ С ВЯРНОСТ НА ТОЗИ, КОЙТО СЕ ПОЖЕРТВА ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ!
                ПИСАНО Е, ЧЕ НИКОЙ НЕ ПРИЕМА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ЗА СВОЙ ГОСПОД, ОСВЕН ЧРЕЗ СВЕТИЯ ДУХ, А КОЙТО ПОХУЛИ СВЕТИЯ ДУХ, НЯМА ДА МУ СЕ ПРОСТИ, НЕЗАВИСИМО КАКВА ДЛЪЖНОСТ ИЗПЪЛНЯВА В ЦЪРКВАТА. ТОВА Е НАЙ - ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ, КОЙТО НЕ СЕ ПРОЩАВА ОТ БОГА!!!
                СЕГА Е ВРЕМЕТО ДА БЪДЕ УДАРЕН САТАНАТА! СЕГА! ПОСЛЕ ЩЕ БЪДЕ БЕЗВЪЗВРАТНО КЪСНО И НИЕ НАИСТИНА ЩЕ СЕ ОКАЖЕМ НЕВЕРНИЦИ!
                 КОЙТО ИСКА ДОБРО БЪДЕЩЕ ЗА ДЕЦАТА СИ, ЗА ВНУЦИТЕ СИ, ЗА НАРОДА СИ И РОДИНАТА СИ, НЕКА СТАНЕ И ЗАЯВИ СВОЯТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ СЕГА, В НАЙ - СЪДБОНОСНИЯ МОМЕНТ!
                  БЪЛГАРИЯ Е НА ХРИСТОС-СИН БОЖИЙ !!!

01.06.2009 г.                                          ЕСТИР




           ПОБЕДНИТЕ ДВА ХОДА СА "ПОКАЯНИЕ"
                             И  "СПАСЕНИЕ"

Играел Бог със Дявола на шах.
Художник ги изписал на картина.
Там сякаш над Исус надвисвал крах...
Предвкусвал сладката победа джина.

Но "покаяние" - решаващ ход,
стоял, очакващ още за реда си,
а фигурка от цял един народ
Бог стоплял, съживявал чрез дъха Си...

Изплакала тя с болка от греха
и втурнала се в светлото квадратче,
загърбила богатства, пиршества,
за честното божествено коматче.

Изгубил Дяволът и ум, и глас,
от изумление и гняв примирал.
Христос, щастлив в победния Си час,
човешката любов в сърце си сбирал...

                                                        ЕСТИР


image
          



Гласувай:
0
0



1. jenyst - Много е хубаво. Трябва всички да го ...
02.06.2009 14:52
Много е хубаво. Трябва всички да го прочетат или поне всички БЪЛГАРИ.
цитирай
2. bogolubie - jenist,
02.06.2009 15:32
поръчала съм да го разпространят и в други сайтове, където са потребители и дано да го направят новите ми приятелки.Герб поддържат съседите. Чрез тях спасение няма.
цитирай
3. анонимен - Бог е любов
03.06.2009 14:42

Този апел трябва да стане достояние до всеки българин.Нека тези, които могат да го популяризират!
цитирай
4. bogolubie - анонимен,
03.06.2009 15:14
повече нямам възможност, защото не съм веща в интернета. Опитах в Свежо.нет. Дори не съм разбрала дали се е получило. Казаха ми, че са го препратили и в Сибир. Но не знам повече за къде и как. Жалко за Герб. Те просто не знаят какво правят. Само една вяра ни остана и те ще помогнат на враговете ни, да ни унищожат и духовно.Имаме само два дни и 1 ден за размисъл.Дано Бог се смили, заради нас, които Го обичаме! Но защо да не бъде спасен един народ?Всеки се моли на Бога в трудност, беда, болести, но не си дава сметка, че и Той има нужда от нас и ни предоставя възможност да докажем своята вяра!
С поздрав:ЕСТИР!
цитирай
5. анонимен - Бог е един и единствен
10.06.2009 16:08
Бог е един и единствен. Няма друг сътворител на вселената извън него. Той не се е родил и не е раждал. Няма баща, майка, брат, сестра, жена или деца. Исус Христос е само един човек, който се е родил без баща по волята на Бога, чрез Света Дева Мария и е Божий пророк и роб. Ние мюсулманите обичаме и уважаваме Исус Христос и майка му Света Дева Мария, но не го приемаме като наш Бог а го приемаме като наш пророк. Ако него приемаме като пророк, тогава излизаме извън Мохомеданската вяра, ако го приемем за Бог, тогава трябва да приемем че Бог не е единствен а е 2, 3 или повече Богове, което не е разрешено според Мохамеданската вяра. Това обеснение написах само за да се знае че Мохамеданите не са против Исус Христос, а го читаме и уважаваме, него и майка му, но само като пророк, а не като Господ Бог. С уважение към всички богобоязливи Християни .
цитирай
6. bogolubie - анонимен,
10.06.2009 18:17
Това е твоята вяра. Не ни я натрапвай. Може да кажеш, че ти вярваш в това и това, но не да го кажеш като абсолютна истина. Яйцето се състои от жълтък, белтък и черупка. Те могат да се ползват и по отделно. Като държиш едно яйце, ще твърдиш ли, че са три яйца? Семето, растението и плодът на черешата примерно, не са ли просто череша? Слънцето има светлина, топлина и физическо тяло, които са и отделни и са свързани. Ще кажете ли, че има три слънца? Коранът казва, че Исус Христос е словото на Аллах, дадено на Мариям. Това как ще коментирате?Недостойно е да се обаждате като анонимен.Не знам дали сте мъж или жена. Аз познавам корана, но вие се страхувате да четете библията. Бог благославя родове и те препредават истината от поколение на поколение. Ненапразно там е показано от кой род е Исус Христос. Мюсюлманите вярват в Бога и меча?! Дяволите също вярват в Бога. Така,че не е сензация вярата им. Но да вярваш в меча, най-малкото е глупост. Никой създател или творец не би се радвал да погубват творенията му, създанията му. Колко повече на Бог не е угодно да се убиват хора, особено невинни. Господ Исус Христос, когато св.ап. Петър отсича ухото на един войник по време на залавянето Му, казва, че който нож вади, от нож умира. Бог е безгрешен Съдия. Нас така ни учи. Хората не са толкова съвършени, че да видят пълната истина. Който върши зло, зло ще намери, ако не той, то чедата му, защото Бог е истинския съдия.Ако имате малко поглед над земеделието, щяхте да видите Божията истина, че каквото семе сееш, такъв плод ще береш. Като сеете смърт и то на невинни, ще берете смърт. Като сеете отмъщение, ще берете отмъщение и вие не можете да промените Божия закон! Той не се променя!!! Божиите тайни не се дават на всеки.
Аз предпочитам маслото пред маргарина, който прилича на него, но е вреден. Разбирате ли какво искам да ви кажа. Ще дойде време и вие да разберете истината. Доколкото знам мюсюлманите очакват също Исус Христос. Но нали Той е Словото от Аллах, дадено на Мариям?! Фанатизмът е страшен за жертвите, но още по страшен е за фанатиците, когато им се стовари възмездието!!! Имайте своята вяра, никой не ви пречи, но не я натрапвайте нахално на другите, защото се оказва, че на краставичари краставици искате да продавате! С уважение, макар, че се обаждате като черна станция : ЕСТИР!
цитирай
7. анонимен - На всеки вярата му е за себеси
11.06.2009 11:29
Не смятам да си чел Корана от началото да края. Но аз най-малко 4-5 пъти съм прочел Библията. И на Матта и на Йоханна и на Лука, даже и на Варнава. И евреите приемат пророка за син на Бога.
СУРА ПОКАЯНИЕТО (АТ-ТАУБА)
30. И рекоха юдеите: “Узайр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!
31. Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!
Така се предупреждават хората които си мислят че някои от пророците са Богове.
А доколкото за раждането на Исус Христос това така се обяснява в Корана ,СУРА РОДЪТ НА ИМРАН (АЛ ИМРАН) 59. Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.
А за варата за другите пророци които са послали това което им е изповядвал Бога е така, СУРА РОДЪТ НА ИМРАН (АЛ ИМРАН)
`84. Кажи: “Вярваме в Аллах (Бога) и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
А от устата на Исус се казва така,
СУРА ТРАПЕЗАТА (АЛ-МАИДА)
72. Бяха неверници онези, които рекоха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: “О, синове на Исраил, служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”
73. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.
също така и ,
116. И когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: “Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща.
117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.
118. Ако ги измъчваш ¬ те са Твои раби, а ако ги опростиш ¬ Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”
Както виждате в Корана няма нищо което да унижава Исус Христос и неговата майка Света Дева Мария.
И много е интересно как християните мразят много по-вече мохамеданите, когато знаят и вярват че еврейците са разпънали Исус Христос на кръста и му са сторили всичко зло по времето когато е изниспослало Божията религия.
Да и ние мохамеданите вярваме и чакаме Исус Христос да се завърне отново в земята и да изпослава Божията вяра, но в същото време вярваме че ще каже на хората ,,Аз съм ваш пророк, преди когато бях сред вас, поканих ви на една Божия вяра, която беше различна от Божията вяра на еврейците (на техните религиозни лица) която изповядваха и сега ви каня пак да ми повярвате че Корана е изпослан от Бога и Мохамет е негов пророк както сме и аз и другите пророци, няма друг Бог освен един единствен Бог и той е сътворителя на сялата вселена, също така и мой и ваш.
Доколкото за мен, аз несъм ``черна станция``. Казвам се Бенхур, мъж съм, обичам и уважавам богобоязливите хора, и да са християни и да са евреи и каквито и да са. А горе написаното не е свързано с християството, там написаното е свързано с ``насионализъм`` която диктува Атака на българсия народ. Насионалност пред религията има само при евреите, в християнството има ли ``насионализъм``, например ако аз искам немога ли да стана християнин, или ако някой евреин или християнин неможе ли приема за вяра мохомеданството, може. До колкото за `фанатизъм`` както виждате, аз с уважение и деликатност отговарям на писаното от вас и това изобщо не ме кара да ви мразя или да си мисля нещо лошо за вас. Това си е ваша вяра. Аз няма да ви съдя в Съдебния Ден, а ще ви съди Господа, както ще съди и мен. За да спечелим рая, в тоя свят трябва да бъдем добри, а не лоши.
Не е ли е така ?
цитирай
8. bogolubie - Здравей, Бенхур,
11.06.2009 13:15
като се представиш, вече е друго. Всичко, което си цитирал от Корана съм го чела и точно то е обезпокояващото. Казваш, че си чел библията 4-5 пъти? Не си личи по нищо, от това, което си писал, да си чел Библията и още по-точно Инжила.Знаеш ли поговорката "Парен каша духа". Ако нашият народ има неприязън към исляма, то е , защото твърде много е изпатил от неговата агресия. Това продължава и в други държави и има много невинни жертви в името на Аллаха. Ако бяхте толкова смирени и богобоязливи нямаше да чупите скъпата техника на ТВ СКАТ и да биете журналисти. Ако няма какво да криете, те не биха могли да ви пречат. Що се отнася за това, какво е писано и какво е говорено, това е едната страна на въпроса, а делата показват друго.Аз живея сред мюсюлмани. Много добро съм им правила, а накрая съм си патила от тях. Затова, когато говоря, говоря не само от теория, но и от практика. Цитирате, че Исус е направен от пръст, но пак ще напомня: Коранът казва, че Исус е словото, дадено на Мариам. То от пръст ли е? Как така хем е обикновен пророк като всички, хем е слово, хем вдъхва живот на едно птиче? Може ли обикновен човек, било то и пророк да вдъхва живот. Не е ли това привилегия на Бог? В Инжила пише, че Словото Божие ще ни съди, а Словото Божие, според Корана е Исус Христос. Да защитиш своя дом, семейство, родина и то с думи, а не с оръжие, национализъм ли е? Разбира се, че на вас ви изнася, да се затрием. Ние сме предупредени, че в името на Бога ще ни убиват. Това е ставало и продължава да става на много места по света. И да го отричате, няма кой да ви повярва.
цитирай
9. анонимен - Твоята вяра е за тебе, моята е за мене
11.06.2009 14:47
Човек е създаден от пръст. Това в същото време означава че нашето тяло се създава от пръста по ядене на растения или животни. Например спермите на мъжа и яйцето на жената по този начин са сътворени от пръста. В корема на майка си и след раждането човек по тоя начин все се изгражда от елементите които се намират в пръста. В ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ ГЛАВА 2. пише
1. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода.....
Когато беше в корема на майка си как растеше, след като се роди как порастна, не ядеше ли, не пиеше ли, не отиваше ли по тоалетна? Всичко това са човешки свойства. Може ли да се каже за Бог ``РОДИ Се``, ``ОГЛАДНЯ``, ``БЕБЕ``,``ДЕТЕ``, ``ПОРАСТНА`` и тн. Това са ``човешки,, свойства, не са Божи. Бог не се е родил, няма да ,,умре,, Не огладнява, не яде и не пие, не пораства или остарява. Тези неща са за нас хората. Исус Христос (мир нему) родил се, порастнал, ял, пил, ходил по тоалетна, спал и тн. Ако беше ангел или Бог, нямаше да има нужда от ядене, пиене, почивка и тн.
Доколкото според Корна е ,,Слово на Бога,, това ние го приемаме така, не отричаме. Но Бог както е създал Адама без майка и баща, то така и Исус Христос и създал без баща. Например аз досега не съм чул християните да казват за Адама че е син Божи, вие чухте ли? Или да казват за Свети Дева Мария че е жена на Бога. Вие чухте ли?
Аз немога да обясня как Бога е създал Адама и Ева, също така как е създал Исус Христос без баща само чрез майка. Бог е способен да направи всичко което желае. Аз само вярвам че е създал Адама и нас хората (не вярвам на Дарвиновата еволюция, ние несме създадени случайно, няма нищо случаен в тази вселена, всичко е създадено от един единствен Бог, който е Господ на всички нас създадени същества, живи или неживи). Също така немога да ви обясня как е създал Исус Христос без баща.
Но дори сега, човешките узнания дойдоха до степента от една ,,клетка,, да умножат едно животно (за сега овца, може би вече и човек да са умножили) Човечеството ако може да стори това, то Господа Бога със своите безпределни знания всичко може да стори, това за него не е сложно нещо, само да каже ,,Бъди,, и това което иска да стане става.
Сраженията и войните помежду хората не стават поради верите им. Става поради политиката, печалбата, човешките страсти.
Ако хората бяха воивали поради вярата си, тогава Иран и Ирак нямаха да воюват. Също така и Германците през първата и втората световна война нямаха да се сражават с французите, англичаните и други християни. Католиците и пртестантите не се сражават поради вярата си, от стотици години на сам се сражават поради власт, интерес, печалба, пари, злато и тн.

За себе си искам да кажа още че ви пиша от чужбина, не съм говорил Бг език от 30 години на сам, затова от реме на време немога да се изразя както трябва, ако някъде съм се изразил недостатъчно или наопъки, искам да ме извините.
цитирай
10. bogolubie - Бенхур,
11.06.2009 15:40
дискусията започва да ми харесва. Много добре се изразяваш дори, щом от 30 год. си в чужбина. Моя съученичка от толкова време е в Турция и доста е позабравила. Ние живеем от 1976 год в турска къща, която си купихме. До голяма степен съм съгласна с теб, относно вярващите и светските хора. Дори се чудя, дали да ти пусна едно мое стихотворение, което ще учуди мнозина и още не е време да го публикувам тук, за да не разбуни страстите. Ти защо не си направиш блог, или да ми дадеш Skype - адрес. Аз нямам членство в партия и никой не е зад гърба ми. Просто с мен стана голяма промяна, след като получих знака на Дева Мария на небето през есента на 1989 г., след изселването на повечето турци в Турция. Дори тогава се бяхме преместили в къщата на съседите, които се изселиха и ни оставиха пълномощно, за да направим бетонни плочи на нашата къща. От тогава аз имам водителство от Духа. До ден днешен ми се говори чрез цитати от библията, имам много съновидения, видения и др. Затова с някои неща мога да се съглася с теб задължително, но с други, в никакъв случай. Можем да разговаряме, колкото искаш, без да се притесняваш, защото не представлявам никаква институция в България. Просто оставих образование и добра служба, за да служа на Бога.Единият начин е чрез писане, а другият е като се грижа за болнички, но не от държавна работа, а частно. Интересно ми е дали заемаш длъжност в джамия, или се занимаваш с някакъв бизнес, или си на държавна служба и просто вярата и на теб ти е в душата. Тъй като ти ми се обади за първи път, аз няма да прекъсна дискусията, докато ти не се откажеш. Лицемерната вяра и фанатизма са страшните във вярата в Бога изобщо, но когато хората открито разговарят все ще стигнат до разбирателство, без да се нараняват. Освен слово имаме ум и сърца, които ни са дадени от Бога, за да разсъждаваме, а не да повтаряме като папагали нещо прочетено или заучено. Засега спирам, че трябва да отивам и когато имам време за интернета, ще продължа. С поздрав: Естир!
цитирай
11. анонимен - sksype adres
11.06.2009 17:12
Радвам се че срещнах човек който не фанатист и може да говори за своята религия с човек който му казва някакви неща на които той не вярва. Аз смятам че ти доста добре знаеш религията си и нямаш страх някой да разруши вярата ти което притежаваш и тя да разрухне. Аз също съм убеден в своята вяра и не се страхувам тя да разрухме поради думите на някой човек. За това ще ми е приятно да събиседвам с вас. В това време искам да кажа че в същото време много ми е приятно да си общувам с хора от Бг. Когато си пиша или говоря с хора от Бг, чувствам се сякъш съм в Бг. Аз съм инжинер, не съм ходжа или някакъво духовно лице, разбира се изповядвам своята вяра, старая се да кълна намаза по 5 пъти на ден. Моят скайп адрес е benhur.sen Ще се радвам да си пишем и общуваме. С надежда скоро да си поговорим по скайпа, защото така е трудно.
Много поздрави Бенхур
цитирай
12. анонимен - В ЕВАНГЕЛИЕТО „ВЯРАТА ЕДИНСТВЕНО И САМО В БОГ” Е ОСНОВНА
21.08.2009 14:48
В Корана е съобщено, че Исус (мир нему) е проповядвал на Юдеите по следния начин:
„… О, синове на Израил, служете на Аллах ¬ моя Господ и вашия Господ! …” (Коран, 5: 72)
Призивите на Исус (м.н.) към единобожие днес все още са се запазили в Евангелията от Новия завет, който е претърпял някои негативни изменения. Например в Евангелието на Марко на въпроса: „Коя от всички заповеди е най-важна?”, който задал един от книжниците на Исус (м.н.), той отговорил така:
„А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.” (Марко, 12/29-30)
Цитираният по-долу откъс отново от Евангелието на Марко показва как Исус (м.н.) не позволявал да го хвалят, камо ли да го обожествяват:
„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.” (Марко, 10/17-18)
Всъщност само този цитат е достатъчен, за да покаже как троицата е вярване, противоречащо на истинското Християнство. Като не приема хвалбите и набляга на това, че единственият, който заслужава похвала, е Бог, Исус (м.н.) много открито показва, че самият той е само един Божий раб.
Истината, която Исус (м.н.) съобщавал на синовете на Израил, е истината, която са съобщавали всички пророци от началото на историята досега, а именно: Господ е сътворил всичко от небитието; Всевишният Бог е изкусният; знаещият и неведомото, и явното; всевишният и превеликият; който няма начало или край; нито е раждал, нито е роден; превисоко е над всички недостатъци; вечноживият, всезнаещият и всесилният, предостойният, всевластният, най-щедрият, опрощаващият и милосърдният. Всичко на небесата и земята се е подчинило на Бог.
Нещо повече, в Новия завет „единството на Бог” също е представено като много съществено религиозно условие. Всякакъв вид многобожни, трибожни вярвания или какъвто и да било вид идолопоклонничество се осъждат сурово както в Стария завет, така и в Новия завет – както в четирите Евангелия, така и в посланията и писмата на апостолите. В множество откъси на Новия завет тези, които служат на божества, различни от Бог, са призовани към единобожието. Една част от тези обръщения са следните:
„А Иисус му отговори …: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един … Книжникът Му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/29-32)
„... Бог е един.” (Галатяни, 3/20)
„И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги … те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римляни, 1/23-25)
„Но за нас има само един Бог, Господ, от Когото е всичко, и ние сме у Него ...” (1 Коринтяни, 8/6)
„... знаем, че идолът е нищо в света и че други богове няма, освен Единаго Бога.” (1 Коринтяни, 8/4)
„И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш ...” (Откровение, 11/16-17)
„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.” (1 Тимотей, 1/17)
„Защото един е Бог ...” (1 Тимотей, 2/5)
„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш ...” (Яков, 2/19)
„Слава и величие на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител ...” (Юда, 25)
„Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Йоан, 5/44)
„Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лука, 1/37)
Освен горе цитираните обяснения в Новия завет съществуват още много други такива, които представят Бог като едно-единствено божество. Друг пример в това отношение са проповедите на учениците на Исус (м.н.). След като Исус (м.н.) бил въздигнат при Бог, Християните пътували от село на село, от град на град, предавали на хората думите на Исус (м.н.) и ги призовавали да се покорят пред Господа. В Новия завет се съобщава как те са призовавали хората, на които са проповядвали, да станат Християни, които да вярват само и единствено в Бог, така:
„Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: „Мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях… ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата ни с храна и веселост.” (Деяния, 14/14-17)
„Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Господа… макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме… ” (Деяния, 17/24-28)
цитирай
13. анонимен - ИСУС СПОРЕД ДУМИТЕ НА БАДИУЗЗАМАН САИД НУРСИ
21.08.2009 15:19
Бадиуззаман Саид Нурси, един от най-големите Ислямски учени на столетието, в събраните съчинения Рисале-и Нур (“Послания от светлина”), който представлява тълкуване на Корана, е отделил широко място на въпроса за последния период и второто пришествие на Исус (м.н.).
Истина е, че Мюсюлманските общества днес имат различни възгледи по много от въпросите. Но също така е и факт, че голям брой Мюсюлмани от различни култури приемат, че Бадиуззаман е най-значителният учен на 13ти век (според мохамеданското летоброене). Ето поради тази причина подробните разяснения, които Бадиуззаман прави за последния период, са от голямо значение за Мюсюлманите.
В своите разяснения за последния период Бадиуззаман набляга на това, че през този период две големи философски движения ще нанесат сериозни поражения на целия свят и ще положат големи усилия, за да наложат властта на безверието. Първото от тези движения ще се опита да унищожи Ислямския морал отвътре. Второто от тези движения пък се противопоставя открито на Бог. Това са материалистическото и натуралистичното разбиране, т.е. материализмът и натурализмът, според които материята съществува от безкрайността и ще съществува вечно и които защитават тезата, че живите същества са се появили случайно от неживата природа. (Натурализмът е известен и като философски еквивалент на еволюционната теория на Дарвин.)
Разбира се, това определение принципно включва всички идейни движения, които отричат съществуването на Бог. Още от древни времена материалистите се изправят срещу божията вяра, те се борят с всеки, който им се изправи на пътя, угнетяват хората, превръщат се в причина за избухването на войни и заемат челните места във всеки вид дегенерация.
Когато Исус (м.н.) дойде отново на земята, той ще се бори срещу тези материалистически и натуралистични движения и с Божие позволение ще излезе победител. В своята творба Бадиуззаман насочва вниманието ни към това материалистическо движение така:
“Второто движение: Едно тиранично движение, зародило се от материалистическата философия, което през последния период постепенно ще се развие до такава степен, че ще отрече вярата в Бог.” (“Mektubat” /“Писмa”/, стр.53)
Бадиуззаман благовестява хората, че в един такъв период, в който властва неверието, Исус (м.н.) отново ще се върне на земята. Според това, което Бадиуззаман ни съобщава, при второто си пришествие Исус (м.н.) ще управлява заедно с Корана. Исус (м.н.) ще изчисти Християнството от всички измислици. И обединявайки се срещу атеистичното движение, Мюсюлманите и Християните ще живеят според морала, на който ни учи Коранът, и ще надделеят над него. По отношение на този въпрос в “Рисале-и Нур” е казано следното:
“Ето в един такъв момент, когато това движение изглежда толкова мощно, ще се появи истинската Християнска вяра, която ще се състои изцяло от добродетелната самоличност на Исус (м.н.). Т.е. тя ще бъде низпослана от небесата на Божието милосърдие. В лицето на тази истина съществуващата днес Християнска вяра ще бъде пречистена, ще бъдат отхвърлени всички суеверия и изопачения, тя ще бъде обединена с истинския Ислям. От нравствена гледна точка Християнството до известна степен ще се превърне в Мюсюлманство. Подчинявайки се на Корана, нравствената индивидуалност на Християнството ще бъде в ролята на последовател, а на исляма – на предводител. Благодарение на това обединение истинската вяра ще придобие голяма мощ. Докато Християнството и Ислямът претърпяват поражение от атеистичното движение, когато са отделени един от друг, то когато се обединят, те ще придобият нужната сила, с която да могат да унищожат това движение. И един праведен вестител ни съобщава, осланяйки се на думите на Всемогъщия, че Исус (м.н.), който телом се намира на небесата, ще застане начело на тази божия вяра. След като той го е съобщил, следователно е истина; след като е обещано от Всемогъщия, следователно със сигурност ще го изпълни.” (“Mektubat”/“Писма”/, стр. 53-54)
Във всяко едно от описанията на второто пришествие на Исус (м.н.) Бадиуззаман Саид Нурси ни посочва как Исус (м.н.) ще унищожи всички системи на неверниците в този период и извършвайки това, той ще получи голяма подкрепа от Мюсюлманите. Обединявайки се с праведника, който се е натоварил със задачата да лидерства при известяването на Ислямския свят за морала, на който ни учи Коранът, Исус (м.н.) ще премахне тиранията на системата на неверниците:
“Тези, които ще унищожат формираната от материализъм и безбожие гигантска личност на Антихриста, ще са истинските религиозни последователи на Исус (м.н.) – Антихриста ще бъде убит от сабята на Исус (м.н.). И ще разрушат неговите идеи и безверие, които са атеистични. Тези наистина благочестиви Християни ще смесят същността на истинското Християнство със същността на исляма и ще разгромят Антихриста посредством съвместната им сила. Описанието: “Исус (Бог да го благослови) ще дойде и ще изпълни задължителната молитва след Махди, и ще го последва” ни загатва за това обединение, за суверенитета на Корана и за това, че ще бъде последван.” (”Проблясъци”, стр. 493)
цитирай
14. анонимен - ИСУС (м.н.) НЕ Е БОЖИЙ СИН, А БОЖИЙ ПРОРОК
21.08.2009 15:22
Голяма част от вярванията на двете най-големи Божии религии на земята – Исляма и Християнството, са общи. Християните, също като нас Мюсюлманите, вярват в безусловното съществуване на Бог, в това, че Той е Изначалният и Безкрайният, че е сътворил цялата Вселена от небитието и властва над цялата материя с безпределната Си мощ. Идеологическите заблуди, срещу които се изправят Мюсюлманите и Християните, също са общи. Идеологическите борби, които водят срещу атеизма, нерелигиозността, расизма, фашизма и моралната дегенерация, или усилията, които полагат за съобщаване на Божието съществуване, показват голяма прилика. Общите им цели са формирането на изпълнен със справедливост свят, в който всички хора да познават Бог и да живеят в мир, търпимост и спокойствие. Вярващите и от двете религии действат с богобоязън и обич към Бога, следват пътя на Божиите пратеници и се подчиняват на Неговото откровение.
Между Християните и Мюсюлманите съществува много голяма хармония и от гледна точка на нравствените ценности. Религиозният морал, който защитават както Мюсюлманите, така и Християните, не съответства на модел, в който човек мисли само за собствените си изгоди, в който няма обич и човек е безмилостен, себелюбив, егоист и лицемерен. Християните също са изпълнени с копнеж към един свят, в който властва обич, почтеност, милосърдие, справедливост, сдържаност и братство, и полагат усилия за формирането на един такъв свят. Християните също се борят за отстраняване на забранената от Господ поквара, като проституирането, хомосексуализма, наркоманията, проявите на жестокост и експлоатацията.
Християни и Мюсюлмани изпитват дълбока обич и уважение към знатния Божий раб – Исус (м.н.). Исус (м.н.) е свят Божий пратеник, който Бог ни е представил в Корана и когото е предпочел измежду народите. В Корана се съобщава, че Исус (м.н.) е „знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]” (Коран, 3:45). Той е скъп Божий слуга, който Господ е надарил с разнообразни чудеса и е удостоил с възвишена нравственост.
Целта на написването на тази книга е да се сложи край на погрешното вярване в „триединството”, което не се съдържа в истинското Християнство (под истинско Християнство се има предвид Християнството във вида му, в който за първи път е низпослано на Исус (м.н.), а се е появило много след възнесението на Исус (м.н.) при Бог. В книгата в светлината както на Християнските източници, така и на айятите на Корана, ще представим как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Освен това ще разгледаме причините, поради които вероятно е възникнала вярата в троицата, която е основана на вярването, че Исус (м.н.) е „Божий син” (Пречист е Бог). При разглеждане на съответното вярване в книгата са включени разнообразни представи и основни твърдения, подкрепящи триединството. Но преди да се спрем на подробностите, свързани с това вярване, искаме да подчертаем, че всемогъщият и всесилен Бог е пречист от всички изрази, които ще използваме, за да обясним триединството, и Неговият свят пророк Исус (м.н.) е далеч от едно такова охарактеризиране. (Направени са известни изменения на някои изрази от пасажите от Библията, използвани из цялата книга, като „Отец” е заменен с „Господ – Бог”, а „Син” с „Пророк – пратеник”. В произведенията на всички езици в знак на уважение към благословения Божий пророк Исус (м.н.) след името му е използван изразът „мир нему” (съкратена форма „м.н.”).
Другият значителен момент, който трябва да подчертаем, е фактът, че Мюсюлманите, които вярват във всички изпратени от Бог пратеници и книги, уважават вярванията и ценностите на Християните и Евреите. В Ислямската религия Тората (Петокнижието) и Псалмите, които се намират в Стария завет - святата книга на Евреите, и свещената книга на Християните – Новият завет (Евангелието), се определят като Божии книги, а представителите на тези религии като „Хора на Писанието”. В сура Бакара Господ описва Мюсюлманите по следния начин:
„И които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб ...” (Коран, 2: 4)
Тези, съобщени в айятите, книги са писанията на Пророка Авраам [Ибрахим] (м.н.), Петокнижието (Тората), низпослано на Пророка Моисей [Муса] (м.н.), Псалмите, спуснати на Пророка Давид [Дауд] (м.н.), и низпосланото на Пророка Исус (м.н.) Евангелие. Божието откровение, изпратено на Авраам [Ибрахим] (м.н.), не е достигнало до днес. Останалите книги пък с течение на времето се отдалечили от първоначалния си вид, били подправени от някои хора поради различни причини. Именно поради това в някои свои части съдържат коментари и обяснения, отдалечаващи се от правоверната Божия религия. Наред с това до днес са се запазили и пасажи, съответстващи на Корана, като тези, разкриващи вярата в Бог и пратениците Му, обичта към Бога, богобоязънта и добрите морални ценности. (Бог знае най-добре.) Бог е съобщил, че тези книги са напътствие за народите, на които са били изпратени. В сура ал-Имран Бог повелява така: „Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората ...” (Коран, 3: 3-4). В един друг айят Господ дава следната информация относно Петокнижието (Тората):
„Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ¬ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели...” (Коран, 5: 44)

„Кажете: „Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран, 2:136)
За една част от Юдейските равини в Корана е повелено така: „Преиначават словата, размествайки ги.” (Коран, 5: 41). В един друг айят пък Бог съобщава за една част от Юдеите: „Онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: „Това е от Аллах.” (Коран, 2: 79). Тоест те са променили святата книга, която Бог е спуснал на Пророка Моисей (Муса) (м.н.). Християните пък, вярвайки в троицата, са изпаднали в една много голяма заблуда. (Коран, 4: 171)
В Корана Бог ни представя множество важни сведения относно Хората на Писанието. Една част от тях са някои грешки във вярата и нравствеността на част от Хората на Писанието. Това обаче не означава, че всички Хора на Писанието са в нехайство и заблуда. В айятите се съобщава, че измежду Евреите и Християните има искрени вярващи:
„Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ¬ четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.” (Коран, 3: 113-115)
„Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка.” (Коран, 3: 199)
Образцовите Мюсюлмани живеят целия си живот според айятите на Корана. Техните критерии, морални качества, възгледът им за живота и хората са в пълно съответствие със съобщеното от Бог в Корана. Същото се отнася и за отношението на Мюсюлманите към Хората на Писанието. Те винаги се обръщат към тях с толерантност, справедливост и обич. Поради тази причина те гледат на тях не като на „противна страна”, а като на религиозни хора, обвързани към Бога. Противното би било поведение, несъответстващо на Корана. Никога не трябва да се забравя, че измежду Хората на Писанието също има доста, които искрено вярват в Бог, и следователно се предполага, че ще бъдат избавени. Поради тази причина всички напомняния, които ще направим из цялата книга, са написани, отчитайки този факт и имайки за цел изпълняване на съобщената от Бог в множество айяти на Корана заповед „повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното”. Нашата цел е да разкрием грешката на триединството и да помогнем на благоразумните Християни да видят истините. Искреното ни желание е всички Християни да осъзнаят тази заблуда и напълно да се откажат от всички вярвания, които не съответстват на единобожието.
цитирай
15. анонимен - СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА
21.08.2009 15:58
Преобладаващото до началото на 20ти век виждане бе, че Вселената е безпределна, че съществува от безкрая и ще съществува вечно. Според това разбиране, наречено “статичен модел на Вселената”, не може да става и дума за някакво начало или край на Вселената.
Това схващане, което формира основата на материалистичната философия, приема Вселената като статична, устойчива и като съвкупност от неизменящи се вещества, докато в същото време отрича съществуването на Творец. Развилите се през 20ти век наука и технология обаче провалят из основи материалистичния статичен модел на Вселената и подобните на него примитивни разбирания.
В периода, в който живеем – началото на 21ви век, съвременната физика е доказала, посредством множество опити, наблюдения и изчисления, че Вселената има начало и се е появила от небитието изведнъж посредством голяма експлозия. Нещо повече, установено е, че Вселената, обратно на твърдението на материалистите, че е статична и устойчива, се намира в едно постоянно движение и изменение и се разширява. Днес целият научен свят приема тези факти.
Коранът описва появата на Вселената по следния начин:
“Първосъздателят на небесата и на земята!...” (Сура Анам, 101)
Тази информация, която ни дава Коранът, е в пълно съответствие с откритията на съвременната наука. Така както споменахме и в началото, заключението, до което достига астрофизиката, е, че цялата Вселена, наред с измеренията за материя и време, са се появили в един нулев момент, посредством една голяма експлозия. “Голямата експлозия”, наречена в теорията "Big Bang", доказва, че Вселената се е появила преди около 15 милиарда години от небитието посредством експлодирането на една-единствена точка.
Преди Big Bang не е имало нищо подобно на материя. Материята, енергията и времето са създадени едновременно в една напълно метафизична среда, в която няма нито материя, нито енергия, нито дори време. Тази голяма истина, която съвременната физика излага, ни е съобщена още преди 1400 години в Корана.
цитирай
16. анонимен - РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА
21.08.2009 16:00
В Корана, който е низпослан преди 14 века, време, през което науката астрономия не е била развита, разширяването на Вселената е съобщено така:
“И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.” (Сура Зарийат, 47)
Споменатата в горния айят дума “небе” на много места в Корана се използва със значението на космос и вселена. Тук отново е използвана в този смисъл. Арабската дума “musi'une” от израза “inna le musiune”, който е преведен на български език като “ние даваме простор (разширяваме)”, произлиза от глагола “evsea”, който означава “разширявам”. Представката “le” поставя ударение върху съществителното или прилагателното, пред които е поставена, и добавя значението на “твърде много”. Поради тази причина този израз означава “ние твърде много разширяваме небето, или Вселената”. Ето така, заключението, до което съвременната наука достига, съвпада със съобщеното ни в Корана.
Единственото виждане, което преобладава в научния свят до началото на 20ти век, е, че “Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността”. Но извършените благодарение на съвременната технология проучвания, наблюдения и изчисления разкриват, че Вселената има начало и постоянно се “разширява”.
В началото на 20ти век руският физик Александър Фридмън и белгийският учен Джордж Лематре теоретически изчисляват, че Вселената се намира в едно непрекъснато движение и се разширява.
През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията. Когато американският астроном Едуин Хъбъл изследва небето чрез огромен телескоп, открива, че звездите и галактиките постоянно се отдалечават една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват съобразно тяхната отдалеченост сияние, доближаващо се до червения цвят. Според познатите ни физични закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено. Т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно “разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения.
За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Така както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и космичните тела се раздалечават едно от друго с разширяването на Вселената. Всъщност този факт е също така теоретично доказан от смятания за един от най-великите учени на 20ти век, Алберт Айнщайн. Но за да не противоречи на “модела за постоянна Вселена”, който е бил широкопризнат през този период, Айнщайн захвърля настрана това свое откритие. По-късно Айнщайн ще оцени тази своя постъпка като “най-голямата грешка на кариерата ми”.
Преди много векове, когато тази научна истина все още не е била известна на нито един човек, тя е съобщена в Корана. Това е така, защото Коранът е словото на Аллах – твореца и господаря на цялата Вселена.
цитирай
17. анонимен - КРАЯТ НА ВСЕЛЕНАТА И BİG CRUNCH
21.08.2009 16:01
Сътворяването на Вселената, както споменахме и в предходната глава, е станало посредством голямата експлозия, наречена Big Bang, и от този момент нататък тя започва да се разширява. Учените твърдят, че когато масата на Вселената достигне до определено количество, поради силите на привличане, разширяването ще спре и това ще стане причина Вселената да започне да се разпада и свива сама в себе си. Те твърдят още, че така свиващата се Вселена ще достигне до своя край чрез така наречения "Big Crunch" – състояние на много висока температура и смущения. А това от своя страна означава – изчезване на всички познати нам жизнени форми.
Това научно предположение, наречено Big Crunch, е посочено в Корана по следния начин:
“Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ­ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.” (Сура Анбиа, 104)
В един друг айят това състояние на небето е описано така:
“И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!” (Сура Зумар, 67)
Според теорията на Big Crunch, подобно на началото, Вселената ще започне първо бавно, а после все по-бързо да рухва. В течение на всичко това Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер. Така описаната научна теория е в пълно съответствие с айятите на Корана. (Аллах знае най-добре)
цитирай
18. анонимен - СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСИЧКО, КОЕТО Е МЕЖДУ НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА
21.08.2009 16:03
В Корана има множество айяти, свързани със сътворението на небесата, земята и всичко, което се намира между тях:
“Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!” (Сура Хиджр, 85)
“Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.” (Сура Та Ха, 6)
“Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега.” (Сура Анбиа, 16)
Учените твърдят, че първоначално една топла газова маса се е сгъстила, после тази маса, разделяйки се на части, е формирала галактически тела, след това звездите и планетите. С други думи, всички звезди, както и планетата Земя, са отделилите се от една-единна газова маса частици. От една част от тези частици са се формирали слънцата и планетите и по този начин са се формирали множество слънчеви системи и галактики. Така както обяснихме и в предходните глави, Вселената от състояние на "ратк" (съединение: слепени един с друг, сплотени) става "фатк" (разделя се на парчета). В Корана формирането на Вселената е описано чрез най-подходящите думи, които напълно потвърждават научните разяснения.
При всяко едно делене, отделяне, освен новообразувалите се в космоса основни тела някои частици остават навън. Научното название на тези остатъчни частици е “междузвезден галактичен прах”. От гледна точка на астрофизичните измерения учените третират тези вещества като много важни. Нещо повече, тези вещества са толкова деликатни, че могат да бъдат окачествени като прах, пушек или газ. Но когато тези вещества бъдат разгледани като едно цяло, то става въпрос за маса, която е по-голяма от всички галактики, взети заедно. Въпреки че тези вещества извън галактиките са открити неотдавна, с преведения като “помежду тях, всичко между тях” арабски израз "ма бейнехума" от горецитираните айяти на съществуването на тези частици е обърнато внимание в Корана още преди стотици години.
цитирай
19. анонимен - СЪВЪРШЕНОТО РАВНОВЕСИЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
21.08.2009 16:05
“Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)
Милиардите звезди и галактики от Вселената се движат в специално предназначените им орбити в една съвършена хармония. Звездите, планетите и спътниците се въртят не само около себе си, но и заедно със системите, с които са свързани. Понякога дори галактики, които съдържат около 200-300 милиарда звезди, минават и отминават една през друга. При този преход не става никакъв сблъсък, който би нарушил съвършения ред във Вселената.
Когато понятието бързина, погледнато във Вселената, бъде сравнено със земните измерения, то достига трудни за разбиране размери. Тежащите милиарди тонове звезди, планети и галактики и галактични маси, числовата стойност на големината на които може да бъде разбрана единствено от математиците, се придвижват в космоса с изключителна скорост.
Например Земята се върти около оста си с 1670 км/ч. Когато си представим, че днес скоростта на най-бързия куршум е около 1800 км/ч, то бихме добили ясна представа за скоростта на движение на Земята, въпреки огромните й размери. Скоростта на движение на Земята около Слънцето е около 60 пъти скоростта на куршум: 108000 км/ч. (Ако можеше да бъде изобретено транспортно средство, движещо се с тази бързина, то то би обиколило цялата Земя за 22 минути). Гореспоменатите стойности са само за Земята. Слънчевата система е още по-интересна. Скоростта на тази система е толкова голяма, че би затруднила границите на разума. С разширяването на системите във Вселената нараства и скоростта им. Скоростта на въртенето на Слънчевата система около центъра на галактиката е точно 720000 км/ч. Скоростта в космоса на галактиката “Млечен път”, която е разположена сред около 200 милиарда звезди, е 950000 км/ч.
Без съмнение в една такава сложна и бърза система вероятността за случването на огромни сблъсъци е изключително висока. Но такова нещо не се случва и ние живеем в сигурност. Защото всичко, което се намира във Вселената, действа според съвършеното равновесие, което Аллах е устроил. Ето поради тази причина, така както е съобщено в айята, в цялата тази система няма никаква “несъразмерност”.
цитирай
20. анонимен - ДЕЛИКАТНАТА НАСТРОЙКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
21.08.2009 16:07
„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивият. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)
„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)
„Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (Сура Фуркан, 2)
Материалистката философия излиза с твърдението, че всички системи в природата и Вселената са като машини, които функционират самостоятелно, че безупречният ред и равновесие в тях са дело на случайността. Днес обаче научно е доказано неговото погрешното естество, така наречената научна основа на материализма и дарвинизма. (За повече информация можете да се обърнете към „Еволюционната Измама” от Харун Яхя)
Научните открития през 20-ти век, които следват бързо едно подир друго, в областта на астрофизиката и биологията показаха, че живота и Вселената са били сътворени. С крахът на дарвинистката теза теорията за Голямата експлозия (Big Bang) показа, че Вселената е сътворена от небитието. Откритията разкриха, че съществува един велик дизайн и деликатна настройка в материалния свят, като това категорично показва неоснователната същност на твърденията на материалистите.
Имайки предвид условията, които са необходими за живота, ние виждаме, че единствено Земята осигурява тези специфични условия. За една среда подходяща за живот съществуват безброй много условия, които трябва да съществуват едновременно и без прекъсване около нас. Съществуват около стотици милиарди галактики всяка една, от които съдържа средно стотици милиарди звезди. Във всичките галактики има може би толкова планети, колкото и звезди. В лицето на тези съкрушителни цифри човек по-добре би могъл да разбере значението на формирането на една такава необикновена среда на Земята.
От силата на експлозията „Биг Бенг” до физичните стойности на атома, от нивата на четирите основни сили до химичните процеси в звездите, от видът светлина излъчвана от Слънцето до нивото на вискозност на водата, от разстоянието между Луната и Земята до равнището на газове в атмосферата, от отдалечеността на Земята от Слънцето до ъгълът й на наклон към нейната орбита, и от скоростта, с която Земята се върти около оста си, до функциите на океаните и планините на Земята, всеки един детайл е напълно подходящ за нашия живот. Днес научният свят описва тези особености посредством понятия като „Антропичен принцип” и „Деликатна настройка”. Тези понятия обобщават това, че Вселената не е сбор от безцелна, неконтролирана, случайна материя, а напротив, че има цел насочена към човешкия живот и е била сътворена с огромна точност.
В гореспоменатите айяти е обърнато внимание на точната мярка и хармония в Божието сътворение. Думата „такдиран”, която означава „да проектираш, да измерваш, да създаваш с мярка”, е използвана в айятите на Корана като 2ри айят от сура Фуркан. Думата „тибакан”, която означава „в хармония”, пък е използвана в 3ти айят на сура Мулк и 15 айят на сура Нух. Нещо повече, в сура Мулк Аллах също така разкрива с думата „тафавутин”, означаваща „разногласие, нарушаване, несъответствие, безредие, противоречие”, че тези, които търсят дисхармония няма да могат да я открият.
Терминът „деликатна настройка”, който започва да се използва в края на 20ти век, изобразява тази разкрита в айятите истина. През последният четвърт век множество учени, интелектуалци и писатели представиха как Вселената не е сбор от съвпадения. Напротив, тя има необикновен дизайн и ред, които са напълно подходящи за човешкия живот. (За повече информация можете да се обърнете към „Сътворението на Вселената”, Харун Яхя.) Множество свойства на Вселената ясно показват, че тя е била специално сътворена, така че да поддържа живота. Физикът д-р Карл Гиберсон изразява този факт така:
„През 1960-те някои физици забелязаха, че нашата Вселена изглежда, че е била деликатно настроена за наличието на човешки живот.”
Британският астрофизик професор Джордж Ф. Еллис се обръща към тази деликатна настройка със следните думи:
„В законите, които правят тази [комплексност] възможна, се появява една изумителна деликатна настройка. Реализирането на сложността, която съществува във Вселената, затруднява това да не се използва думата „чудо”.”
цитирай
21. анонимен - Скоростта на Голямата експлозия:
21.08.2009 16:09
Равновесията установени чрез Голямата експлозия и мигновеното формиране на Вселената са едно от доказателствата, че тя не е възникнала случайно. Според видният професор по математична физика от университета в Аделаида Пол Дейвис ако размерът на разширяване настъпило непосредствено след Голямата експлозия беше само с един милиард милиард пъти по-различно (1/1018), то Вселената нямаше да може да се формира. В своята книга „Кратка история на времето” (“A Brief History of Time”) Стивън Хоукинг признава тази необикновена точност в размерът на разширяване на Вселената, така:
„Ако размерът на разширяване една секунда след Голямата експлозия (big bang) бе по-малко дори с едно на сто хиляди милиона милиона пъти, то Вселената щеше да рухне наново преди дори да е достигнала до настоящата си форма
Четирите сили:
Цялото физическо движение във Вселената се появява благодарение на взаимодействието и равновесието между четирите сили приети от съвременната физика: гравитационна сила, електромагнитна сила, мощна и слаба ядрена енергия (сила). Тези сили притежават необикновено различни една от друга стойности. Майкъл Дентън, известният молекулярен биолог, описва необикновеното равновесие между тези сили така:
„Ако например гравитационната сила беше милиарди пъти по-силна, то при това положение Вселената щеше да бъде далеч по-малка и жизнената й история доста по-къса. Една средна звезда има маса милиарди пъти по-малка от тази на Слънцето и време на живот около една година. От друга страна, ако гравитацията беше по-слаба, то нямаше да могат да се формират нито звезди, нито пък галактики. Останалите взаимоотношения и стойности не са по-малко решителни. Ако мощната ядрена енергия беше малко по-слаба, то единственият елемент, който щеше да е устойчив е водородът. Нямаше да могат да съществуват други атоми. Ако ли пък беше малко по-силна в сравнение с електромагнитната сила, то тогава атомното ядро, което се състои само от два протона, щеше да бъде единственият устойчив елемент във Вселената, което от своя страна би означавало да няма водород, и ако се бяха образували някакви звезди или галактики, то те щяха да са много по-различни от това, което са сега. Очевидно е, че ако тези различни сили и константи не притежаваха точно стойностите, които притежават в момента, то нямаше да има нито звезди, нито супернови, нито планети, нито атоми, нито пък живот.”

Разстоянията между небесните тела:
Разпределението на небесните тела в космоса и невероятните разстояния между тях са от значение за съществуването на живот на Земята. Разстоянията между небесните тела са определени по изчисление, съгласуващо се с множество мощни световни сили по начин, по който да поддържа живота на Земята. В своята книга „Съдбата на Вселената” (“Nature’s Destiny”) Майкъл Дентън описва разстоянието между суперновите и звездите, по следният начин:
„Разстоянията между суперновите и в действителност между всички звезди са от изключително значение. Разстоянието между звездите в нашата галактика е около 30 милиона мили. Ако това разстояние беше малко по-малко, то планетните орбити щяха да станат неустойчиви. Ако ли пък беше малко по-голямо, то отломките изхвърляни от една супернова щяха да са толкова разпръснати, че една слънчева система като нашата най-вероятно никога нямаше да се формира. Ако Вселената трябва да е годно за живот място, то при това положение експлозиите на супернови трябва да е в точно определено количество и средното разстояние между тях, а и в действителност между всички звезди, трябва да е близко до настоящо наблюдаваната му стойност.”

Гравитацията:
- Ако гравитационната сила беше по-голяма, то в земната атмосфера щяха да се съберат прекомерно количество амоняк и метан, което би имало унищожителен ефект върху живота.
- Ако ли пък тя беше по-слаба, то земната атмосфера щеше да загуби прекалено количество вода, което би направило живота невъзможен.

Отдалечеността на Земята от Слънцето:
- Ако това разстояние беше малко по-голямо, то планетата щеше да стане много студена, водното обръщение в атмосферата щеше да се повлияе и на планетата щеше да настъпи ледников период.
- Ако Земята беше по-близко до Слънцето, то растенията щяха да изгорят, водното обръщение в земната атмосфера щеше непоправимо да се увреди и животът щеше да стане невъзможен.

Плътността на земната кора:
- Ако земната кора беше малко по-дебела, то тогава прекомерно количество кислород щеше да се предава от атмосферата към нея.
- Ако ли пък беше по-тънка, то възникналата в резултат на това количество вулканична дейност щеше да направи живота невъзможен.

Скоростта, с която Земята се върти:
- Ако тази скорост беше по-малка, то температурните различия между деня и нощта щяха невероятно да нараснат.
- Ако ли пък беше по-голяма, то атмосферните ветрове щяха да достигнат невероятна скорост и циклоните и ураганите щяха да направят живота невъзможен.

Магнитното поле на Земята:
- Ако магнитното поле беше по-силно, то щяха да се появят много силни електромагнитни бури.
- Ако пък беше по-слабо, то тогава Земята щеше да загуби своята защита срещу вредните частици отделяни от Слънцето и известни като слънчеви ветрове. И в двата случая животът би станал невъзможен.

цитирай
22. анонимен - ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО
21.08.2009 16:11
Когато в Корана се споменава за Слънцето и Луната, се подчертава, че всяко от тези тела си има определена орбита:
“Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (Сура Анбиа, 33)
Използваната в горния айят дума “плават” е превод от арабската дума "сабаха" и се използва, за да опише движението на Слънцето в космоса. Тази дума означава, че Слънцето не се движи безконтролно в космоса, че се върти около оста си и следва определен курс, докато прави това. Фактът, че Слънцето не е неподвижно и се придвижва по определена траектория, в един друг айят ни се съобщава така:
“И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият.” (Сура Йа Син, 38)
Тези факти, за които ни е съобщено в Корана, стават известни единствено посредством съвременните астрономически наблюдения. Според изчисленията на експертите по астрономия Слънцето се придвижва заедно с т.нар. “Solar Apex”(“слънчев връх”) в орбита по посока на звездата Вега със страхотната скорост от 720000 км/ч. Това, при една груба сметка, ни показва, че Слънцето изминава по 17 милиона и 280 хиляди километра на денонощие. Наред със Слънцето всички планети и спътници, които се намират в системата му на притегляне, изминават същото разстояние.

цитирай
23. анонимен - ОРБИТАТА НА ЛУНАТА
21.08.2009 16:12
„И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.” (Сура Йа Син, 39-40)
Луната не следва правилна орбита както спътниците на останалите планети. Докато се движи в орбита около Земята, тя минава зад нея, а понякога и отпред. Тъй като тя също се върти заедно със Земята около Слънцето, Луната в действителност следва един постоянен модел наподобяващ на буквата „S” в космоса. Формата на този космичен път следван от Луната, който е описан в Корана с думите: „заприлича на изсъхнала палмова клонка”, доста наподобява на извитата форма на клонът на финиковата палма. В действителност значението на думата „урджун”, използвана в Корана, е изсъхнала и изтъняла, извита клонка на финикова палма и се използва за описване на частта, която остава след като бъдат събрани фурмите от чепката. Освен това, описването на тази клонка като „изсъхнала” е от изключително значение, защото изсъхналата клонка на финиковата палма е по-тънка и по-изкривена.
Няма съмнение, че е невъзможно някой да е имал познание за орбитата на Луната преди 1,400 години. Начинът, по който този път, установен от съвременната технология и натрупаното знание, е разкрит в Свещената Книга, е още едно от научните чудеса на Корана.

цитирай
24. анонимен - АТМОСФЕРНИТЕ ПЛАСТОВЕ
21.08.2009 16:14
В айятите от Корана едно от знанията, които се дават за Вселената, е, че небето е подредено на седем пласта:
“Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.” (Сура Бакара, 29)
“После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим... И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело...” (Сура Фуссилат, 11-12)
Използваната на много места в Корана дума “небе” служи за обозначаване както на цялата Вселена, така на небето над Земята. Когато помислим върху второто значение на думата, то ще стигнем до заключението, че небето на Земята, т.е. атмосферата, се състои от 7 пласта.
Всъщност днес е известно, че Земята се състои от подредени един върху друг различни пластове. В дефинициите с химично съдържание или взимащи атмосферната температура като мярка се определя, че земната атмосфера има 7 пласта. Според т.нар "Limited Fine Mesh Model" (LFMII) - атмосферен модел, който днес все още се използва при 48-часовите прогнози за времето, атмосферата е съставена от 7 пласта. Според съвременните геоложки определения 7-те пласта на атмосферата са подредени, както следват:
1 - Тропосфера
2 - Стратосфера
3 - Мезосфера
4 - Термосфера
5 - Екзосфера
6 - Йоносфера
7 - Магнитосфера
Другата чудотворна страна на този въпрос е използваният в сура Фуссилат израз: ”отреди Той на всяко небе неговото дело”. Т.е. в айята ни се съобщава, че Аллах е възложил на всеки един пласт различно задължение. Така както видяхме и в предходните глави, всеки от гореизброените пластове има жизненоважно значение за хората и всички останали живи организми на земята. От образуването на дъжда до предпазването от вредните лъчи, от отразяването на радиовълните до обезвреждането на метеорите, всеки един пласт притежава характерна за него функция.
Долуцитираните айяти ни дават информация за това как изглеждат 7-те пласта на атмосферата:
“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)
“Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия...” (Сура Мулк, 3)
Преведената на български език като “несъразмерност” арабска дума "тибакан" означава и “слой, подходящ капак или покривало на нещо”. Описаното в айята небе на слоеве без съмнение показва по най-подходящ начин атмосферата.
Фактът, че тази информация, която е невъзможно по никакъв начин да бъде получена без технологията на 20-ти век, е съобщена толкова ясно в низпослания преди 1400 години Коран, е, разбира се, много голямо чудо.

цитирай
25. анонимен - ЗЕМНИТЕ ПЛАСТОВЕ
21.08.2009 16:16
Някои от данните, които са ни дадени в Корана за земната повърхност, са относно нейната прилика с небето, което се състои от седем слоя:
“Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята ­ също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо.” (Сура Талак, 12)
Тази подчертана в горния айят информация има място и в научните източници, като се разяснява, че земната повърхност се състои от седем пласта. Учените подреждат земните слоеве така:
1-ви слой: Литосфера (вода)
2-ри слой: Литосфера (суша)
3-ти слой: Астеносфера
4-ти слой: Горна мантия
5-и слой: Долна мантия
6-и слой: Външно ядро
7-и слой: Вътрешно ядро
Литосферата произлиза от гръцката дума хихос, която означава “скала”, и е твърдият скалист пласт, който формира най-горния слой на Земята. В сравнение с останалите слоеве е доста тънък. Литосферата е още по-тънка под океаните и активните от вулканична гледна точка места. Средната дебелина на този земен пласт е около 80 км. Той е по-студен и по-твърд в сравнение с останалите пластове и поради тази причина изпълнява ролята на земна кора.
Под литосферата се намира астеносферата, чието наименование произлиза от гръцката дума Asthenes, която означава “слаб”. Този слой е подвижен и е по-тънък в сравнение с литосферата. Този земен пласт е съставен от топли полутвърди вещества, които, подложени в геоложките времена на висока температура и налягане, омекват и се разтапят. Смята се, че твърдият литосферен пласт плава или се движи плавно по бавно движещия се астеносферен слой.
Под тези земни пластове при огромна топлина е разположен слой, наречен земна мантия, който се състои от полутвърди скали и е с дебелина 2900 км. Мантията, която съдържа почти два пъти повече желязо, магнезий и калций от земната кора, е по-топла и плътна, защото с нарастване на дълбочината се увеличават и температурата и налягането вътре в Земята.
В центъра на Земята пък е разположено ядрото, чиято плътност е почти два пъти по-голяма от тази на мантията. Причината за тази плътност е това, че вместо скали ядрото съдържа повече метали (желязно-никелова сплав).
Земното ядро се състои от две части: едната е външното ядро, което е течно и с дебелина 2200 км, а другата е вътрешното ядро, което е твърдо и има дебелина 1250 км. С въртенето на Земята течното външно ядро образува магнитното поле на Земята.
Фактът, че тази прилика на земните пластове с небето, която може да бъде забелязана единствено чрез технологията на 20ти век, е съобщена в Корана, е без съмнение едно от множеството научни чудеса на Корана.
цитирай
26. анонимен - СЪТВОРЕНИЕТО В РАМКИТЕ НА ШЕСТ ДЕНА
21.08.2009 16:19
„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона...” (Сура Араф, 54)
Един пример за хармонията между Корана и съвременната наука е темата за възрастта на Вселената. Космолозите смятат, че възрастта на Вселената е приблизително 16-17 милиарда години. Коранът съобщава, че цялата Вселена е сътворена в рамките на шест дена. Тези две времеви рамки, които може да изглеждат противоречиви, в действителност са изненадващо съвместими. Всъщност и двете цифри отнасящи се до възрастта на Вселената са правилни. С други думи, Вселената е била сътворена в рамките на шест дена, както е разкрито в Корана, и този период отговаря на 16-17 милиарда години според начинът, по който ние възприемаме времето.
През 1915 г. Айнщайн твърди, че времето е относително, че теченето на времето се изменя според пространството, скоростта на пътуващият и гравитационната сила в съответния момент. Имайки предвид тези изменения на изминаване на времето, то периодът от време в рамките, на който Вселената е била сътворена, както е разкрито в седем различни айята на Корана, е всъщност силно съвместим с предположенията на учените. Шест дневният период разкрит в Корана може да бъде приет и като шест периода. Това е така, защото отчитайки относителността на времето един „ден” представлява само период от 24 часа изминали на Земята в настоящите условия. Някъде другаде във Вселената обаче по друго време и други условия един „ден” би обхващал един много по-дълъг период от време. В действителност, думата „айямин” от изразът шест дена (ситтати айямин) в тези айяти (Коран 32:4, 10:3, 11:7, 25:59, 57:4, 50:38, и 7:54) не означава само „дни”, а също така и „век, период, момент, срок”.
През първият период на Вселената времето е изминавало много по-бързо, отколкото това, което ни е познато днес. Причината за това е, че в момента на Голямата експлозия (Big Bang) нашата Вселена е била събрана в една много малка точка. Разширяването на Вселената и нарастването на нейния обем от момента на тази експлозия са увеличили границите на Вселената с милиони светлинни години. Всъщност разширяването на космоса от този момент има много съществени последици за времето във Вселената.
Енергията в момента на Голямата експлозия забавя изминаването на времето с 1012 (един на милион милион) пъти. Когато Вселената е била сътворена скоростта на времето в нея е била с милион милион пъти по-голяма, отколкото е възприеманото днес време. С други думи, един милион милион минути на Земята са еквивалентни само на една минута космическо време.
Когато шест дневният период от време бъде изчислен в съгласие с относителността на времето, става ясно, че той е равен на шест милиона милиона (шест трилиона) дни. Това е така, защото времето във Вселената тече милион милион пъти по-бързо, отколкото това на Земята. Изчислени в години 6 трилиона дни се равняват приблизително на 16.427 милиарда години. Това е в рамките на установената от учените възраст на Вселената.
6,000,000,000,000 дни/365.25 = 16.427104723 милиарда години
От друга страна, всеки един от шестте дни на сътворението се равнява на много различни периоди според нашето възприемане на времето. Причината за това е, че скоростта на изминаване на времето намалява пропорционално с разширяване на Вселената. След Голямата експлозия с всяко удвояване на Вселената коефициентът на изминаване на времето намалявал наполовина. С нарастване на Вселената скоростта, с която тя се удвоява, все повече намалява. Степента на разширяване е научен факт, който е известен навсякъде по света и е представен в учебниците по „Основи на физическата космология” (The Fundamentals of Physical Cosmology). Когато изчислим всеки един ден от сътворението в съответствие с времето на Земята, то ще възникне следната ситуация:
• Погледнато от момента на възникване на времето, първият ден на сътворението (първата фаза) има продължителност 24 часа. Този период обаче е равен на 8 милиарда години от гледна точка на земното време.
• Вторият ден на сътворението (втората фаза) има продължителност 24 часа. Той обаче има продължителност с два пъти по-малка, от гледна точка на нашето време, отколкото тази на предходния ден, с други думи се равнява на 4 милиарда години.
• Третият ден (трета фаза) има продължителност два пъти по-малка от втория ден, т.е. 2 милиарда години.
• Четвъртият ден (четвърта фаза) има продължителност 1 милиард години.
• Петият ден (пета фаза) трае 500 милиона години.
• И шестият ден (шеста фаза) е с продължителност 250 милиона години.
• Заключение: Когато шестте дена на сътворението, т.е шестте стадия, бъдат събрани съгласно с земното време числото, което се получава е 15 милиарда и 750 милиона години. Тази цифра показва огромна аналогия със съвременните предположения.
Това заключение е един от фактите разкрити от науката на 21ви век. Науката още веднъж потвърди една истина разкрита в Корана преди 1,400 години. Тази хармония между Корана и науката е едно от чудотворните доказателства за това, че Корана е откровение на Аллах, Творецът, Всеведущият.
цитирай
27. анонимен - СЪРЦАТА СЕ УСПОКОЯВАТ ПРИ СПОМЕНАВАНЕТО НА БОГ
21.08.2009 16:24
Според резултатите на осъществено от Дейвид Б. Ларсън и екипа му от американския Национален здравен изследователски център проучване и сравняване на данните между религиозните и нерелигиозните американски граждани са направени твърде изненадващи констатации. Например появяват се резултати като: вярващите хора страдат от сърдечни болести с 60% по-малко от тези, които са слабо вярващи или въобще не вярват; броят на самоубийствата е нула процента; много малък процент от вярващите имат проблем с кръвното налягане; броят на религиозните сред пушачите е 1 на 7, и т.н..
Обикновено психолозите–атеисти обясняват феномени като този като “психологично въздействие”. Това означава, че вярата подобрява морала, а моралът от своя страна влияе положително на здравето. В това обяснение може да има нещо вярно, но когато въпросът бъде разгледан по-внимателно, ще забележим един още по-забележителен резултат. Вярата в Бог е много по-силна от което и да било друго морално въздействие. Широкообхватните изследвания на д-р Хърбърт Бенсън от Медицинския факултет в Харвард, които разглеждат връзката между религиозната вяра и телесното здраве, дават забележителни резултати. Въпреки че самият Бенсън не е вярващ, той достига до извода, че вярата в Бог и молитвата създават такова положително въздействие върху човешкото здраве, каквото нищо друго не може да създаде. Бенсън обявява, че “нито една друга вяра не може да даде такова спокойствие на психиката, както вярата в Бог”.
Добре, но защо съществува такава специална връзка между вярата и човешката душа или тяло?… Заключението, до което достига изследователят Бенсън, който е атеист е, че така както той сам казва: “тялото и духът са приспособени така, че да вярват в Бог”.
Този факт, който медицинският свят бавно започва да осъзнава, е тайна, разкрита ни в Корана в следния айят:"…О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват" (Сура Раад, 28). Причината, поради която хората, които вярват в Аллах, които Му се молят и Му се доверяват, са по-здрави от останалите както психически, така и физически, е в това, че тяхното поведение е в съответствие със сътворението им. Философията и системите, противни на човешкото сътворение, винаги причиняват на човека болка, мъка, безпокойство и депресии.
Съвременната медицина е на път, в светлината на откритията, които накратко споменахме по-горе, да осъзнае тази истина. Както казва Патрик Глин: “съвременната наука върви по пътя на приемане на истината, че освен простите физически методи лечението има и други измерения”.
цитирай
28. анонимен - СТРЕСЪТ И ДЕПРЕСИЯТА: РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕСЪБЛЮДАВАНЕТО НА РЕЛИГИЯТА
21.08.2009 16:25
„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения ...” (Сура Та Ха, 124)
„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.” (Сура Анам, 125)
Това, че нерелигиозните хора не се подчиняват на Аллах става причина целият им живот да премине в тревога, безпокойство и стрес. В резултат на това те страдат от разнообразни психологични заболявания, които оказват своето влияние и върху физическото им състояние. Техните тела много бързо се износват и те за много кратко време остаряват и грохват.
Тъй като вярващите са психологически здрави обаче те не стават жертва на стреса или отчаянието и техните тела винаги са здрави и в добра форма. Положителните въздействия на тяхното подчинение пред Аллах, тяхното доверие в Него и силата им на духа, това, че търсят добро във всяко едно нещо и приемат това, което им се случи с надежда в Неговото обещание, са отразени във физическото им състояние. Това обаче е в сила единствено за тези, които живеят според моралните ценности на Корана и които наистина са разбрали религията. Разбира се, те могат да се разболеят и рано или късно да остареят, но този естествен процес не включва психологичното грохване, както става при другите.
Стресът и депресията, които са определяни като болести на нашето време, не само, че предизвикват психологична вреда, но също така проявяват себе си и в множество физически увреждания. Най-често срещаните проблеми дължащи се на стреса и депресията са някои форми на умствени заболявания, наркомания, безсъние, кожни, стомашни смущения и такива свързани с кръвното налягане, простуди, мигрени, редица костни заболявания, нарушения във функцията на бъбреците, дихателни затруднения, алергии, инфаркти и мозъчни кръвоизливи. Разбира се, стресът и депресията не са единствените причини за това, но научно е доказано, че източниците на проблеми като тези са обикновено психологични.
Стресът, който причинява толкова много неща, е състояние на душевна тревога породена от чувства като страх, несигурност, превъзбуда, тревога и други напрежения, които нарушават телесното равновесие. Когато хората станат жертва на стреса, тяхното тяло реагира и подава сигнал за тревога, и така в тялото започват разнообразни биохимични реакции: Нивото на адреналин в кръвта се покачва; изразходването на енергия и телесните реакции достигат своите максимални равнища; захарта, холестерола и мастните киселини се утаяват в кръвта; кръвното налягане се покачва и пулсът се ускорява. Когато бъде изпратена глюкоза до мозъка нивата на холестерол се покачват, а това означава опасност за тялото.
Така например хроничният стрес, който изменя нормалните телесни функции, може да причини сериозни вреди. Поради стресът нивата на адреналин и холестерол в тялото се покачват и достигат необичайни размери. Дългосрочното покачване на нивото на холестерола води до преждевременна поява на смущения като диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, рак, язва, дихателни заболявания, екземи и псориазис. Последиците от високите нива на холестерол могат дори да включват и убиването на мозъчни клетки. Смущенията породени от стреса са описани в един източник по следният начин:
Съществува важна връзка между стреса и напрежението, и болката, която причиняват. Породеното от стреса напрежение води до стесняване на артериите, увреждане на кръвния поток до определени региони на главата и намаляване на кръвоснабдяването в тази област. Ако една тъкан бъде лишена от кръв, то това води директно до болка, Това е така, тъй като една напрегната тъкан, от една страна, ще се нуждае от по-голямо количество кислород, а от друга пък все още ще има недостатъчно кръвно снабдяване, като всичко това стимулира специалните рецептори за болка. В същото време се отделят вещества като адреналин и норадреналин, които влияят на нервната система по време на стрес. Това пряко или косвено повишава и ускорява напрежението в мускулите. Ето така болката води до напрежение, напрежението до тревога, а тревогата усилва болката.
Една от най-пагубните последици на стреса са инсултите. Проучванията показват, че агресивните, нервните, загрижените, нетърпеливите, съпернически и неприятелски настроените, и сприхави хора са много по-склонни към сърдечни удари, отколкото тези, които нямат наклонност към качества като тези.
Причината за това е, че извънредното стимулиране на симпатичната нервна система започнато от хипоталамусът също предизвиква извънредно отделяне на инсулин и следователно натрупване на инсулин в кръвта. Това е въпрос от жизнена важност, защото нито едно от условията, които водят до коронарно сърдечно заболяване не играе толкова решителна и пагубна роля както инсулинът в кръвта.
Учените са приели, че колкото по-високо е нивото на стрес, толкова повече отслабва и положителното въздействие на червените кръвни телца в кръвта. Благодарение на експеримент проведен от Линда Найлър, ръководител на дружеството за технологичен трансфер към Оксфордския университет, негативните последици на стреса над имунната система вече могат да бъдат измерени.
Съществува близка връзка между стреса и имунната система. Психологичния стрес има съществен ефект над имунната система и води до нейното увреждане. Когато е изложен на стрес мозъкът повишава производството на кортизол (катаболен хормон) в тялото, който отслабва имунната система. Казано по друг начин, между мозъка, имунната система и хормоните съществува директна връзка. Специалистите в областта казват:
Проучванията върху психологичния или физически стрес разкриха, че по време на интензивен стрес се наблюдава намаляване на имунната реакция свързана с хормоналния баланс. Известно е, че появата и силата на множество болести, включително и на рака, са свързани със стреса.
С една дума, стресът уврежда естественото равновесие на човешкото същество. Постоянното излагане на това анормално условие уврежда телесното здраве и води до голямо разнообразие от смущения. Специалистите класифицират негативните последици от стреса върху човешкото тяло в следните основни категории:
Тревога и паника: Усещане за това, сякаш всичко е извън контрол
Постоянно усилващо се изпотяване
Изменения в гласа: Заекване, треперещ глас
Хиперактивност: Внезапни експлозии на енергия, слаб диабетичен контрол
Трудности в спането: Виждане на кошмари
Кожни заболявания: Пъпки, акне, малария, псориазис и екзема
Стомашночревни проблеми: Стомашно разстройство, гадене, язва
Мускулно напрежение: Скърцане или стискане на зъбите, болки в челюстта, гърба, шията или раменете
Слаби инфекции: Настинки и др.
Мигрена
Сърцебиене, болка в гърдите, високо кръвно налягане
Бъбречен дисбаланс, задържане на вода
Дихателни разстройства, страдане от задух
Алергии
Болки в ставите
Пресъхване на устата и гърлото
Сърдечен пристъп
Отслабване на имунната система
Свиване в мозъчната област
Чувство на вина и липса на самоувереност
Обърканост, неспособност за правилно анализиране, слаби умствени способности, слаба памет
Краен песимизъм, вяра, че всичко върви не наред
Затруднение в придвижването или стоенето спокойно, непрекъснато подържане на темпо
Неспособност за концентриране или трудно правене на това
Раздразненост, крайна чувствителност
Безразсъдност
Усещане за безполезност или отчаяние
Загуба или нарастване на апетита
Фактът, че тези, които не съблюдават религиозните морални ценности, изпадат в „стрес” е разкрито от Аллах в Корана:
„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения (тревоги) …” (Сура Та Ха, 124)
В един друг айят Аллах разкрива, че: „… Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него …” (Сура Тауба, 118)
Този живот в „тревоги”, или със съвременното му име „стрес”, е резултат от несъблюдаването на неверниците на религиозните морални ценности. Днес докторите отстояват възгледа, че спокойствието, самоувереността и хладнокръвието са важни за защитата от последиците на стреса. Спокоен и тих нрав е възможен единствено ако човек живее в съгласие с Корана. Всъщност в множество айяти на Корана е разкрито, че Аллах дарява вярващите със „спокойствие”. (Коран, 2:248, 9:26, 40, 48:4, 18) Обещанието на нашият Господ към вярващите е разкрито така:
„На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (Сура Нахл, 97)
цитирай
29. анонимен - РАЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА
21.08.2009 16:27
В Корана са застъпени доста различни теми в процеса на призоваване на хората да повярват. Понякога небесата, понякога животните, а понякога и растенията са показвани от Аллах на човека като доказателство. В много от айятите хората са призовавани да обърнат внимание на своето собствено сътворение. Често им се напомня за това как човек се е появил на този свят, през какви стадии е преминал и каква е неговата същност. Така например долният айят повелява следното:
“Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате? Не виждате ли семето, което изливате? Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?” (Сура Уакиа, 57-59)
Чудните страни на човешкото сътворение са подчертани в още много други айяти. В някои от тези акценти се съдържа такава информация, че човек, живял през 7ми век, е невъзможно да има знание за такива детайли. Ето някои от тях:
1) Човек не се сътворява от цялата сперма, а само от много малка частица от нея (сперматозоид).
2) Полът на бебето се определя от мъжа.
3) Човешкият зародиш се залепва за майчината утроба като пиявица.
4) Зародишът се развива в три тъмни области в утробата.
Данните, които изброихме по-горе, са детайли, които е невъзможно да са се знаели, а и да сa били наблюдавани в периода, когато Коранът е бил низпослан. Тяхното откриване става възможно единствено посредством използване технологията на 20ти век.
Нека сега разгледаме тези данни поотделно.

Една капка сперма
Преди сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката, те извършват едно пътуване в майчиното тяло. При това пътуване от 250 милиона сперматозоида само около хиляда успяват да достигнат до яйцеклетката. В края на това петминутно състезание голямата колкото половин гранула сол яйцеклетка приема само един от сперматозоидите. Т.е. същността на човека не е цялата спермена течност, а само малка частица от нея. Този факт е разкрит в сура Кийама от Корана по следния начин:
“Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля?” (Сура Кийама, 36-37)
Както виждаме, в Корана ни се съобщава, че човекът не е сътворен от цялата сперма, а само от малка частица от нея. Това че специалното ударение в този айят съобщава факт, който може да бъде разкрит единствено от съвременната наука, е доказателство, че Коранът е Божието слово.

Сместа в спермата
Течността, наречена сперма и съдържаща сперматозоидите, не се състои само от сперматозоиди. Напротив, тя е съставена от смесица от различни течности. Тези течности имат различни функции, като например съдържане на захарта, необходима за осигуряване на енергия на сперматозоидите, неутрализиране на киселините на входа на матката и създаване на хлъзгава среда за лесното придвижване на сперматозоидите.
Когато в Корана се споменава за спермата, се сочи към този, разкрит от съвременната наука, факт и спермата е определена като течност “с примеси”:
“Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ.” (Сура Инсан, 2)
В други айяти също се посочва фактът, че спермата е с примеси, а човекът е сътворен от една “капка” от тази течност:
“Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.” (Сура Саджда, 7-8)
Арабската дума “сулала”, преведена като “капка”, има значението на същност или най-добрата част на нещо. Което и значение да вземем, те и двете означават “част от нещо”. При това положение ясно виждаме, че Коранът е словото на Аллах, който знае и най-малката подробност, свързана с човешкото сътворение.

Полът на бебето
До неотдавна хората смятаха, че полът на бебето се определя от майчините клетки или поне общо от майчините и бащини клетки. В Корана обаче по този въпрос е дадена друга информация и е съобщено, че мъжкият и женският пол се определят от “капка сперма, когато се изхвърля [в утробата]”:
“И Той създава двойките ­ мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата].” (Сура Наджм, 45-46)
“Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. И създаде от нея двата пола ­ мъжа и жената.” (Сура Кийама, 37-39)
Истинността на тази, дадена ни в Корана, информация е научно доказана с развитието на генетичната и микробиологичната наука. Стана ясно, че полът се определя изцяло от сперматозоидните клетки, идващи от мъжа, и жената не изпълнява абсолютно никаква роля при това.
Определящ фактор за пола са хромозомите. Две от 46-те хромозоми, които определят човешката структура, са определени като полови хромозоми. Тези две хромозоми са обозначени като XY при мъжете и XX при жените. Причината за това е, че хромозомите наподобяват тези две букви. Хромозомата Y е носител на мъжки гени, а хромозомата X на женски.
Формирането на едно ново човешко същество започва с образуването на комбинация от по една от тези хромозоми, които се съдържат по двойки в мъжките и женски индивиди. При жените и двете части на делящата се по време на овулацията полова клетка съдържат хромозомата X. Делящата се полова клетка при мъжете обаче произвежда два различни сперматозоида, които съдържат хромозомите X и Y. Ако намиращата се в жената хромозома X се съедини със сперматозоида на мъжа, който съдържа хромозома X, то бебето, което ще се роди, ще е момиче. Ако обаче се съедини със сперматозоида, който съдържа хромозома Y, то в този случай детето, което ще се роди, ще бъде момче.
Накратко, полът на детето, което ще се роди, зависи от това коя хромозома от мъжа ще се съедини с женската яйцеклетка.
Без съмнение, до момента на възникване на науката генетика, т.е. до 20ти век, не бе известно нито едно от тези неща. Напротив, в множество култури бе разпространено вярването, че полът на детето се определя от женското тяло. Именно поради тази причина жените, които раждали момичета, били упреквани.
Четиринадесет века преди откриването на човешките гени обаче Коранът разкрива информация, която отрича това суеверие и съобщава, че в основата на пола не стои жената, а спермата, която идва от мъжа.

“Зародишът”, който виси закачен за утробата
Ако продължим да изследваме фактите, които Коранът ни съобщава за образуването на човешкото същество, то ние отново ще попаднем на някои много интересни научни чудеса.
Когато идващият от мъжа сперматозоид се съедини с яйцеклетката на жената, се образува и субстанцията на бебето, което ще се роди. Тази единична клетка, определена от биологията като “зигота”, без да губи никакво време, ще започне чрез делене да се уголемява и накрая ще придобие формата на “късче месо”, наречено зародиш.
Зиготата обаче не прекарва периода си на развитие свободно в пространството. Благодарение на притежаваните от нея израстъци се закача за стената на утробата подобно на разположените в почвата корени. Чрез тази връзка зародишът поема от майчиното тяло необходимите за развитието му вещества.
Ето тук се разкрива едно много важно чудо на Корана. Когато в Корана Аллах говори за закачилата се за майчината утроба и започнала да се развива зигота, използва думата “съсирек”:
“Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори ­ сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият.” (Сура Алак, 1-3)
Думата “съсирек” на арабски език отговаря на думата “алак”, която от своя страна се използва със значение на “материя, която се е закачила някъде”.
Разбира се, използването на толкова подходяща за развиващия се в майчината утроба зародиш дума доказва още веднъж, че Коранът е Божието слово.

Покриването на костите с мускули
Друга важна информация, която Коранът ни дава, са етапите, през които човекът преминава в майчината утроба. Това, че в корема на майката първо се формират костите на бебето, а по-късно покриващите тези кости мускули, е съобщено в един айят така:
“После от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!” (Сура Муаминун, 14)
Научният дял, който изследва развитието в корема на майката, се нарича ембриология. До неотдавна в областта на ембриологията се е вярвало, че костите и мускулите се появяват и развиват едновременно. Но извършените, благодарение на напредналата технология, по-прецизни микроскопни наблюдения разкриват пълната достоверност на съобщеното ни в Корана.
Тези микроскопни наблюдения показват, че развитието в майчината утроба протича точно по начина, по който е описано в Корана. Първо се вкостеняват хрущялните тъкани на зародиша. А след това мускулните клетки, които са отбрани измежду тъканта около костите, се съединяват и увиват около костите.
Това явление е описано в една научна публикация, озаглавена “Развиващ се човек” (Developing Human), така:
През шестата седмица като продължение на образуването на хрущялните тъкани се появява и първото вкостеняване в ключицата. В края на седмата седмица започва вкостеняване и на дългите кости. Докато костите продължават да се формират, измежду тъканта около костите се подбират мускулни клетки, които образуват мускулната маса. По този начин мускулната тъкан се разпределя на предни и задни мускулни групи.
Накратко, описаните в Корана стадии на развитие са в пълно съответствие с откритията на съвременната ембриология.

Трите тъмнини при развитието на зародиша в утробата
В Корана е разкрито, че човек бива сътворен в майчината утроба, като преминава през трифазен процес:
“... И ви сътворява Той в утробите на майките ви ­ творение подир творение в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Господ! Негово е владението. Няма друг Бог освен Него! Как тогава бивате отклонявани?” (Сура Зумар, 6)
Използваният в горния айят израз “в три тъмнини”, което е превод на арабския израз “фи зулуматин саласин”, сочи към трите тъмни области, в които се намира зародишът, докато се развива. Тези области са:
a) Тъмнината в корема
б) Тъмнината в матката
в) Тъмнината в обвиващата зародиша ципа
Както се вижда, днес съвременната биология разкрива факта, че ембриологичното развитие на бебето, както се споменава и в айята, се извършва в три различни тъмни области. Напредъкът в ембриологичната сфера разкрива също така и че всяка една от тези области се състои от по три пласта.
Коремната стена е изградена от три пласта: външни мускулни плочки, вътрешни мускулни плочки, напречни мускули.
Маточната стена също е съставена от три слоя: епиметриум, миометриум и ендометриум.
Подобно, торбичката, която обвива зародиша, се състои от три пласта: амнион (най-вътрешната ципа, която обвива плода - amnion), корион (средна амнион ципа- chorion) и слузеста ципа (външна амнион ципа- decidua).
Също така в айята е посочено, че човекът е сътворен в майчината утроба, преминавайки през три различни фази.
И наистина съвременната биология е разкрила, че ембриологичното развитие на бебето става с преминаването през три различни фази. Днес във всички учебници по ембриология, по които се учи във факултетите по медицина, тази тема е разглеждана като част от основните знания. Например в “Основи на човешката ембриология”(“Basic Human Embryology”) – основен справочник в областта на ембриологията, този факт е определен така: “Животът в матката има три фази: предзародиш – първите две и половина седмици, зародиш – до края на осмата седмица, и плод (фетус) – от осмата седмица до раждането”.
Тези фази включват различните стадии на развитие на бебето. Главните особености на тези стадии на развитие са накратко, както следва:
- Фаза предзародиш
В тази фаза зиготата нараства чрез делене и когато се превърне в клетъчна маса тя се заравя в маточната стена. Докато клетките продължават да растат, те се организират в три пласта.
- Фаза зародиш:
Втората фаза има продължителност пет и половина седмици, през които бебето се нарича зародиш (ембрион). В тази фаза от клетъчните пластове започват да се формират основните органи и системи на тялото.
- Фаза плод (фетус):
С навлизането в тази фаза зародишът вече започва да бъде наричан плод (фетус). Тази фаза започва от осмия месец на бременността и завършва с раждането. Отличителният белег на тази фаза е, че плодът със своите лице, ръце и крака вече прилича на човешко същество. Въпреки че в началото той е само 3 см, могат да бъдат забелязани всички негови органи. Тази фаза е около 30 дена и развитието продължава до седмицата за раждане.
Информацията за това развитие в майчината утроба става достъпна единствено след наблюдения извършвани с модерна апаратура. Но както много други научни факти, в айятите от Корана по един много чудотворен начин е обърнато внимание и на тази информация. Фактът, че в Корана ни е представена една толкова подробна и точна информация във време, когато хората са имали оскъдни знания по медицина, е ясно доказателство, че Коранът е словото на Аллах.
цитирай
30. анонимен - САМОЛИЧНОСТТА В ОТПЕЧАТЪКА ОТ ПРЪСТИТЕ
21.08.2009 16:28
Докато в Корана се обяснява, че за Аллах е много лесно да съживи хората след смъртта им, се обръща внимание особено на върховете на пръстите на хората:
“Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.” (Сура Кийама, 4)
Наблягането в айята на върховете на пръстите има много дълбоко значение. Това е така, защото фигурите и детайлите по отпечатъка от пръстите са напълно индивидуални за всеки човек. Отпечатъците от пръстите на всички хора, които живеят днес на земята и които са живели в миналото, са различни. Нещо повече, дори еднояйчните близнаци, които притежават еднаква пермутация ДНК, имат различни отпечатъци.
Отпечатъкът от пръстите приема окончателната си форма върху плода преди раждането и до края на живота остава непроменен. Ето поради тази причина отпечатъкът от пръстите е уникален за всеки един човек, възприема се като “идентификационна карта” и науката за изследването им се използва като единствения непроменлив и сигурен метод за установяване на самоличността на човек.
Но важното тук е, че характерните особености на отпечатъка от пръстите са установени чак в края на 19ти век. Преди това хората са гледали на отпечатъка си като на чертички, които нямат никаква особеност и смисъл. Но в период, когато отпечатъците от пръстите все още не са представлявали интерес за никой, в Корана биват подчертани човешкият отпечатък и неговото значение, което става известно едва през нашия век.
цитирай
31. анонимен - СОДОМ И ГОМОРА
21.08.2009 16:35
Пророкът Лут (Лот) (м.н.) живее по едно и също време с пророка Ибрахим (Аврам) (м.н.). Лут (м.н.) е изпратен като пратеник на един от съседните на Ибрахим (м.н.) народи. Според съобщеното в Корана този народ е извършвал невиждана дотогава извратеност – хомосексуализъм. Когато Лут (м.н.) им казва да се откажат от тези извратености и им проповядва Божията вяра, те го опровергават, отричат пророчеството му и продължават перверзията си. В резултат на това народът бива погубен посредством ужасно бедствие.
““При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.” И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на престъпниците!” (Сура Араф, 80-84)
“Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.” И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.” (Сура Анкабут, 34-35)
В Стария Завет името на града, в който живее Лут (м.н.) и който по-късно бива погубен, е Содом. Става ясно, че поселеният в северната част на Червено море народ е бил унищожен по начин, напълно съответстващ на разкритото в Корана. От извършените археологически проучвания се разбира, че градът е бил разположен близо до Мъртво море, което се простира по протежение на границата между Израел и Йордания. Според откритията на учените този район е покрит с изключително голямо количество сяра. Поради тази причина в целия район няма никакви растения и животни, т.е. не се забелязват никакви форми на живот, и това е символ на настъпилото в областта разрушение.
Както е известно, сярата е елемент, който се получава в резултат на вулканични изригвания. Всъщност начинът на погубването, който е съобщен в Корана, притежава ясни знаци, че това е било земетресение и вулканични изригвания. Немският археолог Вернер Келер казва следното за тази област:
Наред с основата на тази огромна пукнатина, която минава точно през този район, долината Сидим, която обхваща Содом и Гомора, един ден се потапя в бездната. Тяхната гибел настъпва чрез мощно земетресение, което най-вероятно е придружено от експлозии, гръмотевици и изтичане на природен газ и всеобщ голям пожар. Пропадането освобождава вулканичните сили, които са спящи надълбоко, по протежение на пукнатината. В горната долина на Йордания близо до Башан все още има внушителни кратери на изгаснали вулкани; огромни маси лава и хлътнали базалтови пластове са се наслоили върху варовиковата повърхност.
Именно тези пластове от лава и базалт са най-голямото доказателство за това, че навремето тук е имало вулканично изригване и земетресение. Така или иначе езерото Лот, или както още се нарича – Мъртво море, е разположено върху една активна сеизмична област, т.е. точно върху една земетръсна зона:
Дъното на Мъртво море е разположено във вътрешността на една тектонична пукнатина, наречена “Рифтова долина”. Тази долина се простира по протежение на 300 км, като започва от Тивериадското езеро и стига до средата на долината Арабах.
Техническата страна на бедствието, което сполетява народа на Лут (м.н.), става ясно от геоложките проучвания. Те разкриват, че земетресението, което унищожава народа на Лут (м.н.), се случва вследствие на едно доста дълго пропукване на земната повърхност (фаулна линия), по протежение на дългото 190 км корито на река Шери’ат. Реката Шери’ат извършва едно спускане от общо 180 метра. Тази ситуация и фактът, че езерото Лот е на 400 метра под морското равнище, са две важни доказателства, показващи, че тук някога се е случило голямо геоложко събитие.
Интересната структура на река Шери’ат и езерото Лот съставят само малка част от пукнатината или цепнатината, преминаваща през тази област на земята. Пукнатината започва от предградието на планината Таурус, простира се до южните брегове на езерото Лот, преминава над Арабската пустиня на залива Акаба, продължава отвъд Червено море и завършва в Африка. По протежението на тази дълга пукнатина са установени силни вулканични дейности. Така че в планината Галилей в Израел, във високоравнинните региони в Йордания, в залива Акаба и други съседни региони се забелязва наличието на черен базалт и лава.
Всички тези следи и географски факти показват, че в езерото Лот се е случило едно катастрофално геоложко събитие.
В декемврийското издание от 1957 г. на списание National Geographic във връзка с този въпрос е направен следният коментар:
Хълмът Содом, безплодна пустош, се издига остро над Мъртво море. Никой досега не е успял да открие погубените градове Содом и Гомора, но учените вярват, че те са разположени в долината Сидим, която е срещуположна на тези скали. Най-вероятно вследствие на земетресението са погълнати от прииждащите води на Мъртво море.
Едно от сведенията, които сочат към тези погубени градове, е, както е съобщено в 76ти айят от сура Хиджр, фактът, че тези градове се намират понастоящем на главен път. Учените-географи установяват, че този район се намира върху един главен път, който е на югоизток от Мъртво море и се простира от разположената на Арабския полуостров Сирия чак до Египет.
“И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина. В това има знамения за прозорливите. Те [­ селищата] са на все още съществуващ път. В това има знамение за вярващите.” (Сура Хиджр, 74-77)
цитирай
32. анонимен - ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА
21.08.2009 16:40
Дарвинизмът, т.е. еволюционната теория, се е появила с цел отричане на истината за сътворението, но тя не е нищо друго освен една провалила се ненаучна лъжа. Тази теория, която твърди, че живите организми са се появили случайно от неживата природа, бива опровергана с научното доказване, че във Вселената и живите организми съществува един много очевиден “дизайн”. По този начин фактът, че цялата Вселена и всички живи същества са сътворени от Бог, бива доказан и от науката. Провежданата по цял свят пропаганда днес с цел поддържане на еволюционната теория е основана единствено на изкривени научни факти, пристрастни интерпретации, изречени под формата на наука лъжи и извършени фалшификации. Но тази пропаганда не може да прикрие истината. През последните 20-30 години в научните среди започна да се дава все по-голяма гласност на факта, че еволюционната теория е най-голямата измама в историята на науката. Направените след 1980 година проучвания доказват, че предположенията на Дарвин са напълно погрешни и много учени потвърждават това. Особено в САЩ учени от различни области като биология, биохимия и палеонтология забелязват невалидността на дарвинизма и започват да определят произхода на живите същества с понятието “разумен дизайн” (intelligent design). Този “разумен дизайн” е научното излагане на истината, че живите същества са сътворени от Бог. В много други наши произведения сме разгледали и продължаваме да разглеждаме провала на еволюционната теория и доказателствата за сътворението, с всички научни подробности. Но поради изключителното значение на този въпрос смятаме за необходимо и тук накратко да изложим някои факти.

Научният провал на дарвинизма
Въпреки че еволюционната теория е учение, водещо началото си още от времето на древните гърци, тя бива широко разпространена чак до 19ти век. Най-важното събитие, което превръща теорията в първостепенна тема в света на науката, е публикуваната през 1859 книга на Чарлз Дарвин, озаглавена “Произходът на видовете”. В тази книга Дарвин отрича, че различните живи организми на Земята са били сътворени поотделно от Бог. Според Дарвин всички организми имат един общ прародител, но в продължение на доста дълъг период от време претърпяват малки промени, вследствие на които се диференцират. Теорията на Дарвин не се опира на никакво научно откритие или експеримент и както той сам казва, “това е само предположение”. Нещо повече, както Дарвин признава в една доста дълга глава от своята книга, наречена “Трудностите на теорията”( Difficulties on Theory), хипотезите му притежават недостатъци по отношение на доста съществени въпроси.
Дарвин насочва всичките си надежди към новите научни открития, които очаква, че ще решат “Трудностите на теорията”. Но обратно на очакванията му научните открития увеличават размера на тези трудности.
Научното проваляне на дарвинизма може да бъде разгледано в три основни направления:
1. Теорията не може по никакъв начин да обясни как е произлязъл животът на Земята.
2. Няма никакво научно откритие, което да покаже, че представеният от теорията “еволюционен механизъм” има някаква сила, чрез която да може да протече.
3. Фосилните данни доказват точно обратното на предположенията на еволюционната теория.
В настоящия раздел ще разгледаме в общ план тези три основни точки.

Първата непреодолима стъпка: произходът на живота
Еволюционната теория постулира, че всички живи организми са еволюирали от една-единствена жива клетка, която се е появила в първичните земни условия преди 3,8 билиона години. Един от въпросите, на които теорията не може да даде отговор, е как една-единствена клетка би могла да генерира милиони комплексни животински видове и ако наистина съществува такава еволюция, то защо във фосилните данни не могат да бъдат открити никакви следи от нея. Тук, на тази първа стъпка от предполагаемия еволюционен процес, е мястото, където трябва преди всичко да зададем въпроса: как се е появила тази “първа клетка”?
Тъй като еволюционната теория отрича сътворението и не приема съществуването на каквато и да била свръхестествена намеса, тя твърди, че “първата клетка” се е появила случайно в рамките на природните закони, без никакъв дизайн, план или систематизация. Според теорията живата клетка трябва да е била произведена случайно от неорганични вещества. Това твърдение обаче противоречи дори и на най-неопровержимите биологични закони.

“Животът се поражда от живот”
В своята книга Дарвин никъде не споменава за произхода на живота. Примитивното разбиране за науката по неговото време почива на предположението, че живите същества имали много просто устройство.
Още от древни времена спонтанната генерация, теория, твърдяща, че неорганичните вещества са се съединили, за да формират живите организми, е била широко приета. Като цяло се вярвало, че насекомите са се появили от остатъци от храна, а мишките от пшеница. За доказването на тази теория били проведени интересни експерименти. Върху мръсно парче парцал била поставена малко пшеница и се вярвало, че след известно време от нея ще се формира мишка.
Подобно на това развиващите се в месото червейчета били смятани като доказателство за спонтанната генерация. Не след дълго обаче станало ясно, че червеите не са се появили върху месото спонтанно, а са били пренесени от мухите под формата на невидими за човешкото око ларви.
В периода, когато Дарвин пише “Произходът на видовете”, вярването, че бактериите могат да се формират от неорганични вещества, било общоприето в научния свят. Пет години след публикуването на Дарвиновата книга обаче Луи Пастьор обявява резултатите от дългите си проучвания и експерименти, които отричат спонтанната генерация – крайъгълен камък на теорията на Дарвин. На своята триумфална лекция в Сорбоната през 1864 година Пастьор казва: “Учението за спонтанната генерация никога не би могло да се възстанови след смъртоносния удар, който този прост експеримент му нанася“. (Sidney Fox, Klaus Dose, “Molecular Evolution and The Origin of Life”, New York: Marcel Dekker, 1977, стр. 2)
Защитниците на еволюционната теория дълго време се противопоставят на откритията на Пастьор. Но когато напредъкът в науката разкрива комплексната структура на клетката на живия организъм, идеята, че животът би могъл да се е зародил случайно, се сблъсква с една още по-голяма безизходица.

Безнадеждните усилия през 20ти век
Първият еволюционист, който през първата половина на 20ти век се заема с въпроса за произхода на живота, е известният руски биолог Александър Опарин. Посредством множество тези, които излага през 1930 година, той се опитва да докаже, че клетката на живия организъм може да се формира като резултат от съвпадения. Тези изследвания обаче са обречени на провал и Опарин е принуден да направи следното признание: “За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория.” (Alexander I. Oparin, “Origin of Life”, (1936) New York, Dover Publications, 1953 (препечатка),стр.196)
Еволюционистите последователи на Опарин извършили безброй много експерименти, ръководили изследвания и правили проучвания, за да разрешат проблема с произхода на живота. Най-известният от тези експерименти е извършен през 1953 г. от американския изследовател Стенли Милър. В този експеримент Милър използвал смес от газове, която смятал, че е съществувала в първичната земна атмосфера. За да предизвика протичането на реакция между тях, той пропускал електрически ток и в края на експеримента се синтезирали няколко присъстващи в структурата на протеините органични молекули (аминокиселини). Изминали едва няколко години, когато било разкрито, че този експеримент, който бил представен като важна стъпка в подкрепа на еволюцията, е невалиден, защото използваната в експеримента атмосфера доста се различавала от истинските земни условия. ("New Evidence on Evolution of Early Atmosphere and Life", Bulletin of the American Meteorological Society, глава 63, Ноември 1982, стр. 1328-1330)
След едно дълго мълчание Милър признал, че атмосферната среда, която той използвал, била недействителна. (Stanley Miller, “Molecular Evolution of Life: Current Status of the Prebiotic Synthesis of Small Molecules”, 1986, стр. 7)
Всички положени през 20ти век усилия от страна на еволюционистите да обяснят произхода на живота завършили с провал. Геохимикът Джефри Бада от Института Сан Диего Скрипс признава този факт в една своя статия, публикувана в списание “Earth” през 1998 година:
“Днес, когато напускаме двадесети век, ние все още сме изправени пред най-големия нерешен проблем, който имахме, когато влязохме в двадесети век: как се е зародил животът на Земята?” (Jeffrey Bada, списание “Earth”, Февруари 1998, стр. 40)

Комплексната структура на живота
Основната причина, поради която еволюционната теория завършва с една толкова голяма безизходица по отношение на произхода на живота, е, че дори живите организми, които се смятат за най-простите, имат изключително сложна структура. Клетката на едно живо същество е по-комплексна от всички видове технически продукти, произведени от човека. Днес дори в най-модернизираните лаборатории на света не може да бъде произведена жива клетка посредством съединяването на неорганични вещества. Условията, необходими за формирането на една клетка, са твърде много на брой, за да бъдат обяснени със случайности. Вероятността протеините, които са градивни блокове на клетката, да се синтезират случайно, средно за протеинова молекула, изградена от 500 аминокиселини, е 1 на 10950. В математиката вероятност, по-малка от 1 на 1050 , статистически е прието да се смята за нулева вероятност на изпълнение.
Молекулата ДНК, която се намира в ядрото на всяка клетка, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Изчислено е, че ако трябва да изпишем кодираната в ДНК информация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 тома енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници.
От тази отправна точка възниква една много интересна дилема: ДНК може да бъде копирана единствено с помощта на някои съдържащи се в нея ензими. Синтезирането на тези ензими обаче може да се извърши единствено в рамките на информацията в ДНК. Тъй като те зависят една от друга, за да протече копирането, трябва и двете да съществуват едновременно. Това довежда сценария, според който животът се заражда от само себе си, до безизходно положение. Почетният еволюционист проф. Лесли Оргел от университета в Сан Диего, Калифорния признава този факт в октомврийското издание на списание “Сайънтифик Америкън” (“Scientific American”) през 1994 година:
“Изключително невероятно е това, че протеините и нуклеиновите киселини, и двете структурно комплексни, са се появили внезапно на едно и също място, по едно и също време. Освен това изглежда невъзможно получаването на едните без наличието на другите. И така, от пръв поглед всеки би могъл да направи заключението, че всъщност от химична гледна точка животът никога не би могъл да възникне.” (Leslie E. Orgel, “The Origin of Life on Earth”, Scientific American, издание 271, октомври 1994, стр. 78)
Без съмнение е невъзможно животът да е възникнал по естествени причини, следователно трябва да се приеме, че е бил “сътворен” по свръхестествен начин. Този факт ясно анулира еволюционната теория, чиято главна цел е да отрича сътворението.

Измислените еволюционни механизми
Вторият съществен момент, който отрича теорията на Дарвин, е разбирането, че двата принципа, изложени от теорията като “еволюционни механизми”, в действителност нямат никаква еволюционна сила.
Дарвин основава своето твърдение изцяло на механизма, наречен “естествен отбор”. Значението, което той приписва на този механизъм, става ясно от името на книгата му: “Произход на видовете чрез естествения отбор…”. Естественият отбор предполага, че тези организми, чието устройство е най-подходящо за природните условия и географското им разпространение, ще продължат своя живот и потомство, а останалите ще изчезнат. Например от едно стадо елени, застрашено от хищници, разбира се, ще оцелеят тези елени, които тичат най-бързо. Но без значение колко време ще трае този процес, той не може да превърне елените в друг вид организми. Елените си остават винаги елени.
Следователно механизмът на естествен отбор няма еволюционна сила. Дарвин също бил наясно с този факт и споменава за това в книгата си “Произходът на видовете”: “докато не възникнат полезни промени, естественият отбор не върши никаква работа”. (Charles Darwin, “The Origin of Species”: Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 189)

Неодарвинизъм и мутации
Следователно как се появяват тези “полезни промени”? Дарвин се опитва да отговори на този въпрос от гледна точка на примитивното разбиране на науката по онова време. Според френския биолог Ламарк, живял преди Дарвин, организмите предават своите качества, придобити по време на живота си, на следващите поколения и така се развиват.
Откритите от Грегор Мендел и потвърдени от процъфтяващата през 20ти век наука генетика закони за наследствеността обаче напълно сриват легендата, че придобити качества се предават на следващите поколения. Ето така естественият отбор се провалил в ролята си на еволюционен механизъм.
В края на 1930 година една група учени, решени да останат верни на Дарвин, разработват така наречената “Модерна синтетична теория”, или както още е известна, “неодарвинизъм”. Като “причина за полезните промени” неодарвинистите добавят мутациите, които са деформации, появили се в резултат на въздействие на външни фактори, като радиация или копирни грешки, върху гените на организмите, към естествените мутации.
Днес моделът, който символизира еволюцията, е неодарвинизмът. Според теорията многобройните комплексни органи на живеещите на Земята милиони живи организми, като уши, очи, бели дробове и крила, са се формирали в резултат на един процес, който се базира на “мутации”, на генетични смущения. Съществува обаче един категоричен факт, който напълно срива теорията: мутациите не пораждат процес, чрез който живите организми да се развиват, а точно обратно – те винаги пораждат вреди.
Причината за това е проста: ДНК има много комплексна структура. Различните случайни влияния, действащи върху тази молекула, могат да предизвикат единствено вреди. Американският генетик Б.Г. Ранганатан обяснява това така:
“Мутациите са малки, случайни и вредни. Те се появяват рядко и най-добрата възможност е да са неефективни. Тези четири характеристики на мутациите показват, че те не могат да предизвикват никакво еволюционно събитие. Една случайна промяна в един до голяма степен развит организъм или е ефективна, или е вредна. Една случайна промяна на часовника не означава усъвършенстване на този часовник. Най-вероятно или ще го повреди, или в най-добрия случай ще бъде неефективен. Земетресението не подобрява града, то го разрушава”. (B.G. Ranganathan, Origins?, Pennsylvania: The Banner Of Truth Trust, 1988)
Не е учудващо, че до ден-днешен не е забелязана нито една полезна мутация, която да може да усъвършенства генетичния код. Доказано е, че всички мутации са вредни. Поради тази причина мутацията, зад която се крият еволюционистите, не е магически жезъл, който превръща живите организми в по-развити и перфектни форми. Като цяло влиянието на мутациите е вредно. Така че промените, които мутациите биха предизвикали, могат да бъдат само от вида на тези, изпитани от хората в Хирошима, Нагасаки и Чернобил - а именно смърт, недъгавост и “грешки на природата”…
От своя страна естественият отбор, както и самият Дарвин казва, “не може да направи нищо сам”. Този факт ни показва, че в природата няма никакъв “еволюционен механизъм”. И след като не съществува еволюционен механизъм, то не може да съществува и никакъв въображаем процес, наречен еволюция.

Признания относно естествения отбор
От времето на Дарвин до днес няма нито едно откритие, което да покаже, че организмите са еволюирали посредством естествен отбор. Главният палеонтолог на Британския природоисторически музей Колин Патерсон, който е един от най-видните еволюционисти, признава този факт така:
Никой не е създал нов вид посредством механизма на естествения отбор. Никой дори не се е доближил до нещо такова. Най-дискутираната тема в неодарвинизма днес е именно това. (Colin Patterson, “Cladistics”, Brian Leek ile Röportaj, Peter Franz, 4 Mart 1982, BBC)
В озаглавената “Еволюция и естествен отбор” глава от книгата си “Еволюцията на живите организми” Пиер-Пол Грасе, който е един от най-известните зоолози на Франция, редактор на 35-томовата енциклопедия “Traite de Zoologie” и бивш председател на Френската академия на науките, пише следното:
Теорията на Дж.Хъксли и другите биолози, че еволюцията работи посредством механизма на естествения отбор, не е нищо друго освен наблюдения на демографските факти, областното вариране на генотиповете и географските разпределения. Голяма част от разглежданите видове са останали непроменени в продължение на десетки хиляди години. Вземането на варирането според условията, заедно с предварителната промяна на гените не могат да бъдат използвани като доказателство за еволюцията и най-добрият пример за това са живите фосили, които в продължение на милиони години не са претърпели никаква промяна. (Pierre Paul Grassé, Evolution on Living Organisms: Evidence for a New Theory of Information, Academic Press, Ocak 1978, стр. 122)

Във фосилния регистър няма и следа от междинните форми
Най-ясното доказателство, че предложеният от еволюционната теория сценарий не се е разиграл, е фосилният регистър. Според еволюционната теория всички живи организми са се видоизменили един от друг. С течение на времето един по-ранен вид се превръща в друг и т.н., докато се появят всички останали видове. Според теорията това превръщане обхваща един процес, продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка. В такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй междинни видове в периода на дългото превръщане, за което се говори.
Например в миналото трябва да са живели организми полуриба – полувлечуго, които, въпреки че все още са били носители на качествата на рибите, са придобили и някои от характерните черти на влечугите. Или пък би трябвало да са се появили влечуги-птици, които, бидейки носители на качествата на влечугите, придобиват и някои от характеристиките на птиците. Тъй като се намират в преходен период, те трябва да бъдат недъгави и с недостатъци. Еволюционистите, които вярват, че тези измислени животни са живели в миналото, ги наричат “междинни форми”.
Ако наистина такъв вид животни са живели в миналото, то броят и разновидностите им трябва да бъдат милиони, дори милиарди. И вкаменелостите на тези чудовищни животни непременно трябва да бъдат сред намерените останки. Това е така, защото броят на тези междинни форми трябва да бъде дори повече от познатите ни днес животински видове и целият свят би трябвало да е пълен с техните останки. В “Произходът на видовете” Дарвин обяснява това така:
“Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки.” (Charles Darwin, The Origin of Species:Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 179)
цитирай
33. анонимен - Провалените надежди на Дарвин
21.08.2009 16:42
Въпреки усърдните усилия, които еволюционистите полагат от средата на 19 век насам за намирането на останки по цял свят, все още не са открити никакви междинни форми. Всички доказателства, придобити при разкопките и изследванията, противно на това, което очакват еволюционистите, показват, че живите организми са се появили на Земята изведнъж и в съвършен вид. Известният английски палеонтолог (фосилен учен) Дерек В. Ейгър, въпреки че е еволюционист, признава този факт така:
“Проблемът ни е следният: когато детайлно изследваме намерените вкаменелости, било то на ниво видове или класове, ние винаги се сблъскваме с един и същи факт; виждаме групи, които не са се развили чрез постепенна еволюция, а такива, които са се формирали отведнъж.” (Derek A. Ager, "The Nature of the Fossil Record", Proceedings of the British Geological Association, том 87, 1976, стр. 133)
Както се вижда, фосилните данни показват, че организмите са се появили внезапно и напълно развити, без да преминават през никакви междинни форми. Това е точно обратно на предположенията на Дарвин. И същевременно е много силно доказателство, че живите организми са били сътворени. Единственото обяснение за това, че живите същества са се появили внезапно и напълно завършени, без да имат какъвто и да било еволюционен предшественик, е, че те са били сътворени. Този факт бива приет и от всеизвестния биолог-еволюционист Дъглъс Футуйма:
“Живите организми са се появили на Земята или напълно съвършени, без никакви недостатъци, или развивайки се от видове, живели преди тях. Ако са се появили напълно съвършени и без никакви недостатъци, тогава те би трябвало да са създадени от висш разум.” (Douglas J. Futuyma, Science on Trial, New York: Pantheon Books, 1983. стр. 197)
Фосилните данни показват, че организмите са се появили на Земята напълно развити и в една съвършена форма. Това означава, че “произходът на видовете”, противно на предположенията на Дарвин, не е еволюцията, а сътворението.

Приказката за еволюцията на човека
Една от най-често представяните теми от защитниците на еволюционната теория е тази за произхода на човека. Според дарвинисткото твърдение съвременният човек е произлязъл от някакъв вид маймуноподобни същества. Твърди се, че по време на този предполагаем еволюционен процес, който се приема, че е започнал преди 4-5 милиона години, са съществували някои междинни форми между съвременния човек и неговите прадеди. В този напълно въображаем сценарий са вписани четири основни “категории”:
1. Australopithecus (Австралопитек)
2. Homo habilis (Хомо хабилис)
3. Homo erectus (Хомо еректус)
4. Homo sapiens (Хомо сапиенс)
Еволюционистите наименуват т.нар. първи маймуноподобен праотец на човека Australopithecus, което означава южноафриканска маймуна. Тези същества не са нищо друго освен вид маймуни, чиито представители са изчезнали.
Всеобхватни проучвания върху разнообразни видове Australopithecus, извършени от двама световноизвестни анатоми от Англия и САЩ – лорд Соли Зукърмън и проф. Чарлс Окснард, показват, че тези същества не са двукраки и имат същите движения като на съвременните маймуни. (Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, стр. 75-94; Charles E. Oxnard, "The Place of Australopithecines in Human Evolution: Grounds for Doubt", Nature, том 258, стр. 389)
Следващият стадий от човешката еволюция бива класифициран от еволюционистите като homo, т.е. човек. Според твърдението съществата от поредицата homo са по-развити от австралопитеките. Смята се, че в последното ниво от еволюцията на тези видове се формира Homo sapiens, т.е. съвременният човек.
Еволюционистите измислят една въображаема еволюционна схема и подреждат различни останки в определена поредица. Схемата е въображаема, защото никога не е могло да се докаже, че е имало някаква еволюционна връзка между тези различни класове животни. Ърнест Майър, един от най-големите защитници на еволюционната теория през 20ти век, признава този факт, като казва, че “веригата, простираща се чак до Homo sapiens, в действителност не съществува”. (J.Rennie, "Darwin's Current Bulldog: Ernst Mayr", Scientific American, декември 1992)
Изготвяйки подреждането Australopithecus > Homo habilis > Homo erectus > Homo sapiens, еволюционистите искат да създадат впечатление, че всеки един от тези видове е прародител на следващия. Последните палеонтологични открития обаче показват, че Australopithecus, Homo habilis и Homo erectus са живели по едно и също време, но в различни части на света. (Alan Walker, Science, vol. 207, 1980, s. 1103; A. J. Kelso, Physical Antropology, 1st ed., New York: J. B. Lipincott Co., 1970, стрs. 221; M. D. Leakey, Olduvai Gorge, vol. 3, Cambridge: Cambridge University Press, 1971, стр. 272)
Нещо повече, една част от хората, класифицирани като Homo erectus, са живели до модерните времена, а Homo sapiens neandarthalensis и Homo sapiens sapiens (съвременният човек) са открити един до друг на едно и също място. (Списание “Тайм”, ноември 1996)
Това, разбира се, разкрива невалидноста на твърдението, че тези организми са прародители един на друг. Стивън Джей Гауд, палеонтолог от Харвардския университет, макар и еволюционист, обяснява тази безизходица на еволюцията по следния начин:
“Какво би се случило с нашето родословно дърво, ако съществуват три съвпадащи рода хоминиди (A.africanus, едрите australopithecines и H.habilis), които очевидно не произлизат един от друг? Нещо повече, при нито един от трите вида не се проявява еволюционна тенденция по време на пребиваването им на Земята.”(Stephen. J. Gould, Natural History, том. 85, 1976, стр. 30)
Още много еволюционисти признават, че сценарият на човешката еволюция е лишен от доказателства. Палеонтолозите-еволюционисти Вили, Соломон и Дейвис, казвайки: “човешките фосили се появяват в регистрите внезапно”, приемат, че човекът се е появил внезапно на земята, т.е. без да има какъвто и да било еволюционен прародител. (Villee, Solomon, and Davis, Biology, Saunders College Publishing,1985,стрs. 1053)
Интересен показател за това, че тезата за човешката еволюция е измислена, е това, че новооткритите фосили, вместо да подкрепят твърдението, го правят още по-противоречиво. Найлс Елдридж от Харвардския университет, който е един от водещите палеонтолози в САЩ, и Йан Татерсал от Американския природоисторически музей правят следните съществени коментари по тази тема:
“Мисълта, че еволюционната история на организмите е въпрос на откритие е пълна измислица. Ако беше така, то колкото повече човешки фосили откриваме, толкова по-ясна трябваше да става историята за човешката еволюция. Но ако се е случило нещо, то е точно обратното.” (Niles Eldredge, Ian Tattersall, The Myths of Human Evolution, стр. 126-127)
Още доста еволюционисти, специалисти в тази област, имат изключително песимистично виждане по отношение на защитаваната от тях теория. Например научният писател номер едно на известното списание “Нейчър” (Nature) Хенри Гии в книгата си “В търсене на дълбокото време” (In Search of Deep Time) от 1999 г. казва, че “всички фосилни доказателства за човешката еволюция отпреди 5 – 10 милиона години са толкова малко, че могат да бъдат поместени в една малка кутия”. Заключението, до което достига Гии, е интересно:
“Схемата на човешката еволюция, която се базира на връзките прародител-наследник, е изцяло човешко изобретение и е формирана според предразсъдъците на хората... Взимането на една група фосили и обявяването, че отразяват роднинска верига, не е научна хипотеза, която може да бъде доказана, но е твърдение, което има същата стойност каквато и една приказка от хиляда и една нощ. Може би е забавна или дори насочваща, но в никакъв случай научна.” (Henry Gee, In Search of Deep Time, New York, The Free Press, 1999, стр. 116-117)
Разбира се, изричането на тези думи от страна на редактора на списание “Нейчър” (Nature) е един съществен прогрес. Един “авторитет” като “Нейчър”, който винаги е излагал на преден план и защитавал еволюционните твърдения на научния свят, да отрази признания, че еволюционната теория страда от липса на доказателства, е в качеството си на документ, показващ провалянето на еволюционната теория.
Хенри Гии обяснява също как разкриваната от медиите и т.нар. научни еволюционни източници история “как човекът еволюира” няма никаква научна стойност ето така:
“Например твърди се, че еволюцията на човека се е развила успоредно с развитието на човешката стойка, мозъчния обем, технологичния напредък, като използване на огън и оръдия на труда, и координацията между погледа и ръцете, която спомага за възникването на речта. Но сценарии като този са субективни. Те никога не могат да бъдат доказани чрез опити, следователно не са научни. Като цяло употребата им се дължи не на научните тествания, а на твърдения и авторитарния подход на представянето им. Когато погледнем бръщолевиците, които журналистите и писачите на кратки новини разпространяват навсякъде в търсенето на прадедите ни и откриването на загубените роднински връзки, може да ни се стори изненадващо да научим, че много професионални палеонтолози, които не изследват историята на организмите, опирайки се на различните сценарии и разкази, изоставят разкриваната като приказка еволюционна история поради ненаучността й още преди повече от 30 години” (Henry Gee, In Search Of Deep Time, Beyond the Fossil Record to a New Hıstory of Life, The Free Press, A Division fo Simon & Schuster, Inc. , 1999, s. 5)
Това са много важни признания. Те излагат факта, че еволюционната теория, която в продължение на 150 години е представяна като научен отговор на въпроса “как сме се появили на земята”, в действителност е само един сценарий, който бива наложен на науката от страна на определен “обществен възглед”. Но интересното тук е, че тези “признания” на палеоантропологичния свят никога не биват отразявани в медиите. А напротив, медиите внимателно прикриват тази безизходица, в която изпада еволюционната теория, като провеждат пропаганда от вида “победата е близко”, за да вдъхнат последна увереност на гражданите на една изгубила войната държава и лъжат обществото, че “всеки ден се откриват все нови доказателства за еволюционната теория”. Американският биолог Джонатан Уелс, който е завършил магистратура в Уале и защитил докторска степен в калифорнийския университет Бъркли, в книгата си “Иконите на еволюцията: Наука или мит, защо по-голямата част от това, което преподаваме за еволюцията, е грешно” (Icons of Evolution: Science or Myth, Why Much of What We Teach About Evolution is Wrong), отпечатана през 2000 г., обобщава тези механизми на пропагандиране така:
“Голяма част от обществото много рядко бива осведомявана за изявленията на научните експерти за дълбоката неопределеност по отношение на човешкия произход. Вместо това ние се задоволяваме с последната теория на този или онзи и никога не ни се предава истината за това, че самите палеоантрополози са в неразбирателство по този въпрос. И типично, теорията бива разкрасявана с пещерни хора или измислени рисунки на “силно нагримирани” човешки предшественици... Това, което се вижда, е, че в нито една сфера науката не е извършвала толкова спекулации с толкова малко материали.” (Jonathan Wells, Icons of Evolution: Science or Myth, Why Much of What We Teach About Evolution is Wrong, Washington, DC, Regnery Publishing, 2000, стр. 225)

Генетичните вариации не са доказателство за еволюционната теория
От времето на Дарвин до днес някои биологични явления биват тълкувани погрешно и представяни като доказателство за еволюционната теория. Начело на тях идва генетичната вариация (видоизменение). Това генетично събитие е причина представителите на един и същи животински вид или на една и съща група да притежават различни характерни особености. Например всички хора по света са носители основно на една и съща генетична информация, но някои имат тесни очни цепнатини, други червени коси, трети са с дълги носове, а четвърти пък са ниски – всичко това зависи от степента на потенциала за вариация на тази генетична информация.
Ако вземем и прочетем един защитаващ еволюцията учебник по биология, ще видим, че всички примери, които са представяни като “еволюционни доказателства”, са явления на генетични вариации. (Например различната форма на човката на сипката на остров Галапагос или отглежданите от животновъдите различни породи кучета) Вариациите обаче не представляват доказателства за еволюцията, защото те не са нищо друго освен резултат от различни комбинации на вече съществуваща генетична информация и не прибавят никакви нови характеристики към нея. Важното за еволюционната теория обаче е въпросът как ще се появи напълно нова информация, която да обуслови напълно нов животински вид.
За тези две различни явления (тоест вариацията в наличен животински вид и появяването на съвсем нов животински вид) биолозите-еволюционисти също така използват два различни термина. Единият е “микроеволюция”, а вторият “макроеволюция”. В действителност обаче при първия случай, т.е. при видоизменение в наличен животински вид, дори на “микро” ниво няма никаква “еволюция”, т.е. развитие към нов, различен вид. Поради тази причина тази преднамерена употреба е погрешна. В действителност понятието, което съответства на твърдението на еволюционната теория, е “макроеволюция”. Когато се каже еволюционна теория, то терминът, който се обсъжда, е именно този.
Ето тук има един много съществен момент. Хората, които нямат достатъчно познания по въпроса, могат да се подведат, че “след като микроеволюцията се извършва в рамките на кратък срок от време, то и макроеволюцията в продължение на милиарди години може да се осъществи”. Използвайки тази заблуда, еволюционистите се опитват да накарат хората да повярват в еволюционната теория.
Несъстоятелността на това схващане обаче, т.е. невъзможността вариацията да бъде “механизъм за макроеволюция”, от 80те години насам се знае и приема от научния свят. В една от статиите си в списание “Еволюционна биология” (Developmental Biology) от 1996 г. биолозите-еволюционисти Гилбърт, Опиц и Раф обясняват този въпрос така:
“Генетичната информация може да е достатъчно средство за обясняване на микроеволюцията, но микроеволюционните промени, настъпващи в генетичната информация, не са от такъв вид, че да превърнат едно влечуго в бозайник или една риба в земноводно. Микроеволюцията може само да подпомогне представата за оцеляването на подходящите индивиди, но не и да обясни тяхното образуване. Така както Гудуин казва през 1995, “произходът на видовете, т.е. проблемът на Дарвин, продължава да бъде нерешен”.” (Scott Gilbert, John Opitz, and Rudolf Raff, "Resynthesizing Evolutionary and Developmental Biology", Developmental Biology 173, Article No. 0032, 1996, стр. 361)
Обобщеното заключение на цялата тази дискусия микроеволюция-макроеволюция е следното: живите организми са се появили на земята като “видове”, които са с различна структура. В рамките на тези видове благодарение на богатството в генните басейни е възможно образуването на различни вариации и подвидове. Но този процес, който осигурява видоизменения, никога не е ставал причина за настъпването на “еволюция”.

Генетичната прилика не доказва еволюционната теория
Едно от твърденията, които еволюционистите често изтъкват през последните години, е, че гените на един човек и едно шимпанзе имат 98% прилика и че това било доказателство, че шимпанзетата и хората произлизат от един общ прародител. Но това е едно подвеждащо твърдение, защото, за да се твърди, че генната структура на хората и шмпанзетата си приличат 98%, трябва така както днес е разкрита генната карта на човека, да се състави и тази на шимпанзетата, да се сравнят и да се представи полученият от това сравнение резултат. В наличност обаче няма такъв резултат, защото досега е разкрита само генната карта на човека. За шимпанзетата все още не е предприето такова действие.
Добре, но откъде се е появило това съотношение на прилика? Тази прилика е изключително преувеличено обобщаване, което е извършено, тръгвайки от приликата на аминокиселинни пермутации в някои от основните протеини, около 30-40, намиращи се в шимпанзетата и хората. Докато в човека има около 35 хиляди гена и повече от 10 хиляди протеина, които са кодирани в тези гени. Поради тази причина твърдението, че гените на хората и маймуните са 98% еднакви при положение, че от толкова много протеини само 40 от тях си приличат, няма абсолютно никаква научна основа.
Нещо повече, спорно е дори ДНК сравнението, направено върху тези 40 протеина. Това сравнение е извършено през 1987 г. от двамата биолози Сибли и Ахълкуист и е публикувано в списание “Джърнъл ъф Молекюлър Еволюшън”. (Journal of Molecular Evolution, брой 26, стр. 99-121) Докато ученият Сарич, който по-късно изследва тези данни, достига до заключението, че надеждността на метода на получаване на данните е спорна и че самите данни са изтълкувани преувеличено. (Sarich et al. 1989, Cladistics 5:3-32)
Освен това съответните основни протеини са общи жизнени молекули, които се намират в множество различни живи организми. Не само тези на шимпанзето, но и структурата на намиращите се в напълно различни организми протеини от същия вид си приличат с тези на човека.
Така например според генните анализи, предадени от списание “Ню Сайънтист” (New Scientist), приликата между ДНК на хората и червеите нематод (клас цилиндрични червеи) е 75%. (New Scientist, 15 май 1999, стр. 27) Това несъмнено означава, че между човека и този червей съществува разлика само от 25%! Ако погледнем към измисленото от еволюционистите родословно дърво, ще видим, че дори преди 530 милиона години класът гръбначни (Chordata), към които принадлежи човекът, и класът нематоди (Nematoda) се различават един от друг.
От друга страна, ако погледнем към извършените върху някои протеини анализи, ще видим, че те представят човека като близък до много по-различни живи организми. В едно проучване, проведено от изследователи от Кембриджкия университет, са сравнени някои протеини на сухоземните животни. Изумителното е, че от почти всички проби човекът и птицата се нареждат като най-близката една до друга роднинска двойка. Следващият близък роднина е крокодила. (New Scientist, том 103, 16 август 1984, стр. 19)
Всички тези примери показват, че общата представа за генетична прилика не може да представлява доказателство за еволюционната теория. Това е така, защото генетичните прилики не отговарят на отстояваната еволюционна схема, а напротив, показват точно противоположни резултати.
Следователно, когато погледнем на случая като на едно цяло, ще видим, че “биохимичните прилики” не са доказателство на еволюцията, а обратно – теорията остава безпомощна. Д-р Кристян Шуабе, който е изследовател по биохимия в медицинския факултет в Севернокалифорнийския университет, много пъти бива принуден да признае, че в нито едно от своите проучвания не е могъл да получи каквото и да било доказателство за еволюцията. В една статия в списание “Сайънс” (Science) д-р Шуабе казва следното:
Молекулярната еволюция започна да се смята едва ли не за по-висш метод за откриване на еволюционното роднинство, отколкото палеонтологията. Бидейки молекулярен еволюционист, аз би трябвало да се гордея с това. Но напротив, докато молекулярните прилики трябваше да показват постигането на едно равномерно развитие на видовете, наличието на множество изключения изглежда твърде обезпокоително. Тези изключения са толкова много, че си мисля, че в действителност изключенията и необичайностите са носители на едно много по-съществено послание. (Christian Schwabe, "On the Validity of Molecular Evolution", Trends in Biochemical Sciences, том 11, юли 1986)
Вследствие на извършените в областта на молекулярната биология открития известният биохимик проф. Майкъл Дентън прави следния коментар:
“На молекулярно ниво всеки клас е уникален, изолиран и не е свързан посредством междинни форми. Така позоваването на молекулите, подобно на фосилните останки, се проваля при осигуряването на изплъзващите се междинни форми, които дълго време са издирвани от еволюционната биология... На молекулярно ниво нито един организъм не е “ предшественик “ или “ първичен “, или “ по-развит “ в сравнение със своите роднини... Съществува известно съмнение, че ако това молекулярно доказателство беше налице преди един век,..... идеята за органичната еволюция никога нямаше да бъде призната.” (Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis, London: Burnett Books, 1985, стр. 290-91)
Тук трябва да подчертаем следното: разбира се, че човешкото тяло ще има молекулярна прилика с останалите живи организми, защото те са изградени от едни и същи молекули, използват една и съща вода и атмосфера, приемат хранителни вещества, които са образувани от еднакви молекули. Разбира се, че метаболизмът и следователно генетичната им структура ще си приличат. Но това не е доказателство, че те са еволюирали от един общ прародител.
В действителност този “общ материал” не е резултат от еволюция, а от “общ дизайн”, т.е. всички те са сътворени по еднакъв план.


Една дарвинистка измама: усилията за откриване на доказателство за еволюцията от ембриологията
Това, което е наричано “теория на рекапитулацията“, дълго време е било отричано от научната литература, но все още е представяно като научна действителност от някои еволюционни публикации. Терминът “рекапитулация” е краткото название на израза “Ontogeny recapitulates phylogeny”(онтогенетично повторение на филогенезата), изложен от биолога еволюционист Ернст Хекел в края на 19-ти век.
Тази представена от Хекел теория постулира, че живите зародиши преминават отново през еволюционния процес, през който техните псевдопредшественици са преминали. Например човешкият зародиш по време на развитието си в майчината утроба първо проявява особеностите на риба, после на влечуго и най-накрая на човешко същество.
През последвалите години е доказано, че тази теория е пълна измислица. Известно е, че “хрилете“, които предполагаемо се появяват в ранните стадии на човешкия зародиш, всъщност са първоначалните фази на канала на средното ухо, паращитовидната жлеза и тимуса. Зародишната част, която е оприличавана на “торбичката на жълтъка на яйцето“, излиза, че е торбичка, която произвежда кръв за бебето. Частта, която е отъждествена от Хекел и неговите последователи на “опашка“, в действителност е гръбнакът, който прилича на опашка единствено защото се появява преди краката.
Това са всеизвестни факти в света на науката и дори самите еволюционисти се съгласяват с тях. В една статия от 16 октомври 1999 г. в списание Ню Сайънтист (New Scientist) пише следното:
“Хекел нарича теорията си “биогенетичен закон” и за много кратко време тази идея става известна като “рекапитулация”. В действителност обаче не след дълго се разбра, че законът на Хекел не е верен. Например, при ранния човешки зародиш никога не се образуват, подобни на рибите, хриле и зародишът никога не преминава през фази, през които да прилича на зряло влечуго или на маймуна.” (Ken McNamara, “Embryos and Evolution”, New Scientist, 16 Ekim 1999)
Друг интересен аспект на “рекапитулацията” е, че самият Ернст Хекел е шарлатанин, който, за да може да докаже теорията си, прави фалшиви рисунки. Фалшификациите на Хекел целят да оприличат зародиша на рибата с този на човека. Когато истината излиза наяве, единствената защита, с която той си служи, е, че други еволюционисти също са извършвали подобни измами:
“След това компромисно признание за “фалшификация“ аз би трябвало да се смятам за порицан и укорен, ако нямах утехата да видя редом до мен на подсъдимата скамейка хиляди обвиняеми, сред които много от най-надеждните изследователи и най-видните биолози. Голяма част от диаграмите в най-добрите учебници по биология, трактати и всекидневници трябва да понесат в същата степен цената на “фалшифицирането“, защото всички те са неточни и в по-голяма или по-малка степен подправени, схематизирани и конструирани.” (Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong, New York: Ticknor and Fields 1982, стр. 204)
В броя от 5 септември 1997 г. на известното научно списание “Сайънс” (Science) е публикувана статия, която ни осведомява, че зародишните рисунки на Хекел са пълна измама. В статията със заглавие “Зародишите на Хекел: измамата е преоткрита” пише следното:
Майкъл Ричардсън, ембриолог в клинично-терапевтичното училище “Св. Джордж” в Лондон, казва, че “впечатлението, което създават (рисунките на Хекел), т.е. впечатлението, че зародишите много си приличат, е погрешно”... Той и колегите му изследват отново зародишите на организми от същия вид и възраст като нарисуваните от Хекел и правейки им снимки, осъществяват собствени сравнения. В статията, която Ричардсън пише за списание “Анатомия и ембриология”, отбелязва, че “в повечето случаи зародишите изглеждат изключително различни”.
Списание “Сайънс” (Science) съобщава, че за да може да представи зародишите така, че да си приличат Хекел умишлено изважда от рисунките си някои органи или добавя измислени органи и по-нататък в статията е дадена следната информация:
“Според това, което Ричардсън и екипът му съобщават, Хекел не само прибавял или премахвал органи, но за да може да представи различните видове така, че да си приличат, той си е играел и с големините им, като понякога е представял зародишите с десет пъти по-различни размери. Нещо повече, за да може да прикрие разликите, Хекел избягва да наименува видовете и представя един вид, като че е представител на цяла една животинска група. Според думите на Ричардсън и екипа му дори при зародишите на много близките един до друг видове риби съществуват големи различия от гледна точка на външния им вид и фазите на развитие. Ричардсън казва, че “рисунките на Хекел се превръщат в най-голямата фалшификация в биологията”.
цитирай
34. анонимен - Технологията в окото и ухото
21.08.2009 16:43
Друг въпрос, оставен без отговор от еволюционната теория, е отличното качество на възприятие чрез окото и ухото.
Преди да преминем към темата за окото, нека накратко отговорим на въпроса: ”как виждаме?”. Светлинните лъчи, идващи от даден предмет, попадат в обърнат вид върху ретината. Тук чрез клетките тези светлинни лъчи се превръщат в електронни сигнали и достигат до едно малко петно в задната част на мозъка, което е наречено визуален център.
Тези електронни сигнали се възприемат в центъра на мозъка като картина след серия от процеси. След тази техническа информация нека поразмишляваме.
Мозъкът е изолиран от светлината. Това означава, че във вътрешността на мозъка е съвършено тъмно и не достига никаква светлина. Мястото, наречено визуален център, е напълно тъмно място, където никога не е достигала светлина, това може да е най-тъмното място, което някога сте виждали. В тази гъста тъмнина обаче вие наблюдавате един прекрасен свят.
Картината, която се формира в окото, е толкова ясна и отчетлива, че дори технологията на 21ви век не е способна да я постигне. Погледнете например към книгата, която четете, ръцете, с които я държите, после повдигнете глава и погледнете наоколо. Виждали ли сте някога толкова ясен и отчетлив образ като този някъде другаде? Дори най-съвършеният телевизионен екран, произведен от най-големия производител на телевизори в света, не може да ви представи толкова ясен образ. Това е един триизмерен, цветен и изключително ясен образ. В продължение на повече от 100 години хиляди инженери се опитват да достигнат тази яснота. За тази цел бяха създадени фабрики и мощни комплекси, бяха извършени повече изследвания, измислени повече планове и дизайни. Погледнете отново към телевизионния екран и към книгата, която държите в ръце. Ще видите, че има голяма разлика в яснотата и отчетливостта. Нещо повече, телевизионният екран ви показва двуизмерен образ, докато с очите си вие гледате триизмерна перспектива в дълбочина. Когато погледнете внимателно, ще видите, че в телевизора има разфокусиране. Има ли някакво замъгление във вашето зрение? Разбира се, че не.
От много години десетки хиляди инженери се опитват да изобретят триизмерни телевизори и да постигнат визуалното качество на окото. Да, те успяха да създадат триизмерни телевизионни системи, но не е възможно да ги гледаш, без да си сложиш очила. Нещо повече, това е само едно изкуствено трето измерение. Фонът е по-замъглен, а предният план изглежда като хартиен декор. Никога не може да се създаде толкова ясна и отчетлива гледка като тази на очите. Както при камерата, така и при телевизора винаги се получава загуба на качество.
Еволюционистите твърдят, че именно механизмът, който създава този ясен и отчетлив образ, е възникнал случайно. Сега, ако някой ви каже, че телевизорът в стаята ви се е появил в резултат на случайност, че всички негови атоми просто се е случило да се съединят и формират този уред, който произвежда образ, какво ще си помислите? Как атомите биха могли да направят това, което хиляди хора не могат?
От приблизително един век десетки хиляди инженери са проучвали и полагали усилия във високотехнологични лаборатории и огромни индустриални комплекси, използвайки най-модерните технологични уреди, и бяха способни да постигнат само толкова. Ако един уред произвежда по-примитивен образ от окото, то то не би могло да се образува случайно и става много ясно, че окото и образът, който се вижда чрез окото, не са формирани случайно. То изисква много по-детайлен разумен план и дизайн от този на телевизията. Планът и дизайнът на толкова ясния и отчетлив образ принадлежат на Бог, който има сила над всичко.
Същото се отнася и за ухото. Външното ухо, събирайки заобикалящите го звуци, ги предава в средното, то пък, усилвайки възприетите звукови вибрации, ги предава на вътрешното ухо, а то от своя страна превръща тези вибрации в електронни сигнали и ги изпраща в мозъка. Така както при окото, дейността на чуване се извършва в слуховия център на мозъка.
Ситуацията в окото е вярна и за ухото. А именно, мозъкът е изолиран от звук, така както от светлина - не пропуска никакъв звук да проникне. Следователно без значение колко шумно е навън, във вътрешността на мозъка е съвършено тихо. Въпреки това в мозъка се възприемат най-ясните звуци. Във вашия мозък, който е изолиран от звук, вие можете да слушате симфониите на един оркестър или да чуете целия шум на едно препълнено с хора място.
Нека отново сравним високото качество и висшата технология, която съществува в ухото и мозъка, с технологията, произведена от човешките същества. Както се полагат усилия, за да се добие ясна картина, така и в продължение на десетилетия са траели усилията за ясен звук. Резултатът от всички тези усилия са звукозаписните машини, музикални уредби, различни електронни уреди и музикални системи, приемащи звука. Въпреки всички тези технологии и хилядите инженери и експерти, които са работили върху тази хай-фи система, все още не е получен никакъв звук, който да има същата яснота и чистота като звука, възприеман от ухото. Помислете си за висококачествените музикални системи, произведени от най-голямата фирма в музикалната индустрия. Дори при тези уреди, когато се записва звук, известна част от него се губи или когато включите уредбата, вие винаги чувате шумящ звук, преди да започне музиката. Звуците, които са плод на технологията на човешкото тяло обаче, са изключително ясни и чисти. Човешкото ухо никога не възприема звука, придружен с шумене или с микрофония, както става при музикалните уредби. То възприема звука такъв, какъвто е, ясен и чист. Това е така, откакто човекът съществува. Нито един визуален или звуков уред, който човек е изобретил досега, не е станал толкова чувствителен и успешен приемник както окото и ухото.
Освен виждането и чуването обаче съществува един доста по-важен факт.
цитирай
35. анонимен - На кой принадлежи съзнанието, което вижда и чува в мозъка?
21.08.2009 16:45
Кой е този, който гледа очарователния свят в своя мозък, слуша симфонии и чуруликането на птиците, усеща миризмата на розите?
Дразненията, идващи от очите, ушите и носа на човешкото същество, отиват към мозъка под формата на електрохимични нервни импулси. В учебниците по биология, физиология и биохимия може да откриете много подробности относно това как тези образи се формират в мозъка. Но няма да може да намерите най-важния факт, свързан с този въпрос: кой е този, който възприема тези електрохимични нервни импулси като образи, звуци, аромати и усещания в мозъка? В мозъка съществува едно съзнание, което възприема всичко това, без да се нуждае от някакво око, ухо или нос. На кого принадлежи това съзнание?
Няма съмнение, че това съзнание не принадлежи на нервите, нито на съставящите мозъка мастен слой и неутрони. Ето защо материалистите дарвинисти, които вярват, че всичко се състои от материя, не могат да дадат отговор на този въпрос.
Това е така, защото това съзнание е сътворената от Бог душа. Душата не се нуждае нито от око, за да вижда образите, нито от ухо, за да чува звуците. Нещо повече, тя дори не се нуждае от мозък, за да може да мисли.
Всеки, който прочете за този очевиден научен факт, трябва да помисли за Всемогъщия Аллах, да се побои от Него и да потърси убежище при Него. Той е този, Който е сместил цялата триизмерна, цветна, сенчеста и сияйна Вселена в едно тъмно като в рог, няколкосантиметрово пространство
цитирай
36. анонимен - Материалистическата вяра
21.08.2009 16:46
Информацията, която представихме досега, ни показва, че еволюционната теория няма научна основа, а дори точно обратно – еволюционистките твърдения открито си противоречат с научните открития, предложените ни еволюционни механизми нямат еволюционна сила и фосилните останки показват, че междинните форми, от които теорията се нуждае, никога не са съществували. Следователно еволюционната теория, която представлява една ненаучна идея, трябва да бъде захвърлена настрана.
Ето така много представи като тази, че Земята е център на Вселената, са изхвърлени от дневния ред на науката. Но еволюционната теория настоятелно бива поддържана в този дневен ред. Някои хора дори се опитват да представят отправените срещу теорията критики като “атака срещу науката”. Защо? Причината е в това, че еволюционната теория е необходимо догматично вярване на определени кръгове. Тези кръгове са сляпо отдадени на материалистическата философия и приемат дарвинизма, защото той е единственото материалистическо обяснение, което може да бъде изложено, за функционирането на природата.
Доста интересно е, че те самите от време на време признават този факт. Richard C. Lewontin, известен генетик и страстен еволюционист от Харвардския университет, признава, че е “преди всичко материалист, а после учен“, със следните думи:
“Не методите и институциите на науката ни карат да приемем материалното обяснение за феноменалния свят, а точно обратно - ние сме принудени от приоритетната ни привързаност към материалната кауза да създадем изследователски апарат и съвкупност от понятия, които произвеждат материалистически обяснения, без значение колко антиинтуитивно и колко объркващо ще бъде за непросветения. Нещо повече, след като материализмът е нещо безусловно, то ние не можем да позволим да се появи каквото и да било Божествено обяснение.“ (Richard Lewontin, "The Demon-Haunted World", The New York Review of Books, 9 януари, 1997, стр. 28.)
Оттук става ясно, че дарвинизмът е догма, която бива поддържана жива единствено в интерес на верността към материалистическата философия. Според тази догма не съществува нищо друго освен материя. Тя твърди следователно, че животът е сътворен от неживата и несъзнателна материя. Тя настоява, че милионите разнообразни живи организми, като птици, риби, жирафи, тигри, насекоми, дървета, цветя, китове и човешки същества, са се появили в резултат на взаимодействия между явления като проливния дъжд, светкавиците и др., и неорганичните вещества. Това допускане противоречи на разума и науката, но въпреки това дарвинистите продължават да го отстояват, просто за да “не позволят на Божественото обяснение да излезе на сцената”.
Всеки, който погледне на произхода на живите организми освободено от материалистическите предразсъдъци, ще види тази очевидна истина - всички живи същества са дело на всемогъщия, премъдър и всезнаещ Творец. А този Творец е Бог, който е сътворил Вселената от небитието, проектирал я е в най-съвършената форма и е моделирал всички живи същества.

цитирай
37. bogolubie - Анонимен,
21.08.2009 21:09
Много труд си хвърлил, но аз нямам нужда от твоите уроци. Ако си честен, ще си отвориш блог и ще си пишеш всичко, което искаш. Няма да изтрия коментарите ти, защото ми е жал за труда, който си вложил. Но анонимността или лъжливата самоличност не приемам.
С поздрав: ЕСТИР !
цитирай
38. анонимен - Благодаря ви за разбирателството
24.08.2009 14:17
Този труд не пренадлечи само на мен, а на десетина или стотици хора. За това не си написах името. Казвам се Харун Яхя. Имам свой веб сайт на когото можете да достигнете от адреса http://www.harunyahya.com/bulgarian/index.php

Желая ви всичко хубаво. Бог да ви пази.

С поздрави Харун Яхя
цитирай
39. bogolubie - Харун Яхя,
24.08.2009 15:32
ако бяхте пуснали тези материали в нов постинг, може би щяха да четат хората, но тук толкова назад кой ще погледне? Когато копирам от други сайтове, аз отбелязвам, че копирам за интересуващите се, ако преписвам, пиша, че съм преписала за тях, когато писаното е чрез мен, под ръководството на Духа, пиша боголюбие. Обидно ми беше това, че се намесихте под възвание, което не е отправено към вас и ми натресохте тези огромни материали, без да съм ви поръчвала. Когато постингът е изложен за всички читатели, без изключение, тогава няма нахалство. Аз не трия коментари. Нека всеки си каже болката. Но не така. Добре, че забелязах, че за коментарите в предишни постинги не се сигнализира, а се отчитат само в брояча. И аз тръгвам назад да проверявам във всички публикации, къде има нов коментар. Миналият път големият брой ме улесни да намеря мястото, а сега се досетих, че може да сте ми отговорили . Аз имам Корана и 3-4 книжки с литература от това вероизповедание. Но аз не се ръководя само от написани неща. Сега информация под път и над път, от всички страни и с различни информационни средства. Но аз имам водителство от Духа, Който ме направлява кое да приема и кое не. Този Дух ме измъкна от смъртта и ми даде нов живот. Отказах се от образование и чиста и добре платена работа, само и само да служа на Бога, както се поиска от мен. Затова не мога да бъда лесно убедена в нечии учения, защото Този, Който ме спаси, има сърцето ми. А Той е живият и истинен Бог! Християните са жертвени агнета, но отиват при Бога, а тези, които убиват, макар и в името на Бога, отиват в ада. Ученията са много, но аз обичам Господ Иисус Христос! Ако не сте страхливи, прочетете библията, за да разберете защо християните обичат Спасителя Помазаник, защото Иисус Христос е на гръцки и означава това на български, а името Емануил означава Бог с нас. Той няма човешко име. За да спориш за някакво учение, ти трябва да го познаваш добре и да покажеш кое точно не приемаш. Но да натрапваш на други само това, което е от твоите, да го налагаш като пълна и единствена истина е фанатизъм. Няма наш и ваш пророк. Има ИСТИНА ! От духовните учения всеки по света може да избере това, което иска. Аз имам своята вяра, имам ръководство за това, което се случва и какво трябва да направя и точно тук се обръщам към своите. Изпълнявам си задължението да кажа на другите това, което ми се дава да кажа.
И аз ви желая благословение, Бог - живият и истинен Бог, да ви пази и да ви помага! Нека бъде мир, но и от двете страни, без налагане, защото е писано в библията, че и народът на Исмаил ще бъде велик народ, но духовното наследство се полага на законния син на Авраам - Исак. По тази линия идва и Спасителят. Затова в библията има родословие и вярата преминава от род в род, до наши дни.
С поздрав: ЕСТИР !
цитирай
40. bogolubie - Харун Яхя,
24.08.2009 15:38
ако бяхте пуснали тези материали в нов постинг, може би щяха да четат хората, но тук толкова назад кой ще погледне? Когато копирам от други сайтове, аз отбелязвам, че копирам за интересуващите се, ако преписвам, пиша, че съм преписала за тях, когато писаното е чрез мен, под ръководството на Духа, пиша боголюбие. Обидно ми беше това, че се намесихте под възвание, което не е отправено към вас и ми натресохте тези огромни материали, без да съм ви поръчвала. Когато постингът е изложен за всички читатели, без изключение, тогава няма нахалство. Аз не трия коментари. Нека всеки си каже болката. Но не така. Добре, че забелязах, че за коментарите в предишни постинги не се сигнализира, а се отчитат само в брояча. И аз тръгвам назад да проверявам във всички публикации, къде има нов коментар. Миналият път големият брой ме улесни да намеря мястото, а сега се досетих, че може да сте ми отговорили . Аз имам Корана и 3-4 книжки с литература от това вероизповедание. Но аз не се ръководя само от написани неща. Сега информация под път и над път, от всички страни и с различни информационни средства. Но аз имам водителство от Духа, Който ме направлява кое да приема и кое не. Този Дух ме измъкна от смъртта и ми даде нов живот. Отказах се от образование и чиста и добре платена работа, само и само да служа на Бога, както се поиска от мен. Затова не мога да бъда лесно убедена в нечии учения, защото Този, Който ме спаси, има сърцето ми. А Той е живият и истинен Бог! Християните са жертвени агнета, но отиват при Бога, а тези, които убиват, макар и в името на Бога, отиват в ада. Ученията са много, но аз обичам Господ Иисус Христос! Ако не сте страхливи, прочетете библията, за да разберете защо християните обичат Спасителя Помазаник, защото Иисус Христос е на гръцки и означава това на български, а името Емануил означава Бог с нас. Той няма човешко име. За да спориш за някакво учение, ти трябва да го познаваш добре и да покажеш кое точно не приемаш. Но да натрапваш на други само това, което е от твоите, да го налагаш като пълна и единствена истина е фанатизъм. Няма наш и ваш пророк. Има ИСТИНА ! От духовните учения всеки по света може да избере това, което иска. Аз имам своята вяра, имам ръководство за това, което се случва и какво трябва да направя и точно тук се обръщам към своите. Изпълнявам си задължението да кажа на другите това, което ми се дава да кажа.
И аз ви желая благословение, Бог - живият и истинен Бог, да ви пази и да ви помага! Нека бъде мир, но и от двете страни, без налагане, защото е писано в библията, че и народът на Исмаил ще бъде велик народ, но духовното наследство се полага на законния син на Авраам - Исак. По тази линия идва и Спасителят. Затова в библията има родословие и вярата преминава от род в род, до наши дни.
С поздрав: ЕСТИР !
цитирай
41. анонимен - Благодаря
24.08.2009 17:01
Искренно ви казвам че съм прочел много пъти Библията. Заедно със стария и новия завет.

Например;

КНИГА ПЕСЕН на ПЕСНИТЕ, от СОЛОМОНА


ГЛАВА 1.

1. Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3. Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.
6. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7. Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8. Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9. Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;
10. ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11. Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.
12. Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13. Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14. Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15. Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.
16. Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.
ГЛАВА 4.

1. Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2. зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3. устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4. шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;
5. двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8. Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9. Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10. О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11. Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12. Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13. твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди,
14. нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15. ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16. Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.

ГЛАВА 5.

1. Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2. Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми - с нощна влага.
3. Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4. Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5. Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6. Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7. Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8. Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9. Хор. С какво е твоят възлюбен по-добър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10. Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11. главата му - чисто злато; къдрите му - вълнисти, черни като врана;
12. очите му - като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13. бузите му - ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му - крин, от който капе чиста смирна;
14. ръцете му - златни валяци, обсипани с топази; коремът му - като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15. нозете му - мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16. устата му - сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.

Или;
КНИГА ПРЕМЪДРОСТ на ИИСУСА, СИН СИРАХОВ *
* Тая книга е преведена от гръцки.


ПРЕДИСЛОВИЕ

Много и велики неща са ми предадени чрез Закона, Пророците и последвалите ги други Писания. Заради знанието и мъдростта в тях трябва да възхваляваме Израиля. Ония, които ще могат да ги четат, не трябва да остават само за себе си образовани. Като проявяват любознателност, те трябва да бъдат полезни със слово и писание и за ония, които са в чужбина.
Моят дядо Иисус се отдавал твърде много в четене Закона, Пророците и други отечески книги. След като добил достатъчно опитност чрез тях, решил и сам да напише нещо за това, което се отнася до образованието и мъдростта, та ученолюбивите, усвоили тия неща, да могат все повече да напредват в живота според закона.
Моля ви да ги четете благосклонно и внимателно, а също и да бъдете снизходителни, ако някъде би изглеждало, че не сме могли да се справим при превода на изразите, трудолюбиво съставени от други. Защото казаното на еврейски няма съвсем същата сила, когато е преведено на друг език. И не само тази книга, но и самият Закон, Пророците и останалите свещени книги имат немалко различие при четенето им в първообраза.
В тридесет и осмата година от царуването на Птоломей Евергет пристигнах в Египет и дълго време останах там. Намерих голямо различие в образованието. Сметнах, че е твърде необходимо и сам да прибавя известно старание и трудолюбие, за да преведа споменатата по-горе книга. Приложих голямо бодърствуване и умение в продължение на дълго време, за да доведа докрай издаването на книгата за онези преселници, които желаят да бъдат ученолюбиви и да си подготвят нравите тъй, че да живеят в съгласие със закона. *
* Това предисловие е към гръцкия превод на 70-те. Съдържа се и в Славянската библия.
ГЛАВА 36.

1. Помилуй ни, Владико, Боже на всички, и милостно погледни,
2. и напрати върху всички народи Твоя страх.
3. Дигни ръката Си против чуждите народи, и нека те познаят Твоята мощ.
4. Както пред тях Ти яви светостта Си в нас, тъй и пред нас яви величието Си в тях, -
5. и нека те познаят, както ние познахме, че няма бог, освен Тебе, Господи!
6. Възобнови личбите и извърши нови чудеса;
7. прослави ръката и дясната Си мишца; подигни ярост и пролей гняв;
8. изтреби противника и унищожи врага;
9. ускори времето и спомни си клетвата, и нека възвестят за Твоите велики дела.
10. С яростта на огъня да бъде изтребен оня, който бяга от меч, и потисниците на Твоя народ да намерят гибел.
11. Съкруши главите на вражеските началници, които казват: "никого няма, освен нас!"
12. Събери всички колена Иаковови и ги направи Твое наследие, както е било изпървом.
13. Помилуй, Господи, народа, наречен на Твое име, и Израиля, когото Ти нарече първенец.
14. Умилостиви се над града на Твоята светиня, над Иерусалим, място на Твоя покой.
15. Напълни Сион с хвалата на Твоите обещания, и Твоя народ - със славата Си.
16. Дай свидетелство на ония, които отначало са били Твое достояние, и въздигни пророчества от Твое име.
17. Дай награда на ония, които се надяват на Тебе, и нека вярват на Твоите пророци.
18. Чуй, Господи, молитвата на Твоите раби, по благословението Аароново, за Твоя народ, -
19. и ще познаят всички, които живеят на земята, че Ти си Господ, Бог на вековете.
20. Стомахът приема в себе си всякаква храна, но има храна от храна по-добра:
21. гърлото различава ястия от дивеч, тъй и разумно сърце - лъжливи думи.
22. Лукаво сърце тъга причинява, но многоопитен човек ще му отплати.
23. Жена ще приеме всякакъв мъж, но има девица от девица по-добра:
24. хубостта на жената лице весели и от всичко най-желана е за мъжа;
25. ако на езика й има приветливост и кротост, нейният мъж излиза из реда на синовете човешки.
26. Който придобива жена, туря начало на имот, придобива според себе си помощник, опора на своето спокойствие.
27. Дето няма ограда, там имотът се разграбва; а който няма жена, въздиша, скитайки се;
28. защото, кой ще повярва на въоръжен разбойник, който скита из град в град?
29. Тъй и на човек, който няма постоянно жителство и който се спира за нощуване там, дето закъснее.

КНИГА НА ПРОРОК ИСАИЯ


ГЛАВА 1.

1. Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3. Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, - върнахте се назад.
5. Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло - като след разорение от чужденци.
8. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9. Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10. Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11. За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12. Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13. Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!
14. Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20. ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци.
22. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23. твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
24. Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
25. и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
26. и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
27. Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда;
28. а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
29. Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
30. защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
31. И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.

ГЛАВА 6.

1. В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4. И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6. Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7. докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
10. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11. И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
13. И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.

ГЛАВА 34.

1. Пристъпете, народи, слушайте и внимавайте, племена! Да слуша земята и всичко, що я пълни, вселената и всичко, що се в нея ражда!
2. Защото гневът на Господа е върху всички народи, яростта Му върху цялото им воинство. Той ги предаде на заклятие, отдаде ги на клане.
3. И техните убити ще бъдат разхвърляни, и от труповете им ще се дигне смрад, и планините ще разкиснат от техните кърви.
4. И ще изтлее цялото небесно воинство *, и небесата ще се свият като книжен свитък; и цялото им воинство ще падне, както опада лист от лоза, както увяхнал лист - от смоковница.
5. Защото мечът Ми се опи на небесата; ето, за съд слиза той над Едом и над народа, когото предадох на заклятие.
6. Мечът Господен ще се насити с кръв, ще затлъстее от тлъстина, от агнешка и козя кръв, от тлъстината на овнешки бъбреци; защото Господ има жертва във Восор и голямо клане в земята Едомска.
7. И биволи ще паднат с тях и телета наедно с волове, и земята ще се опие от кръвта им, и прахът им ще затлъстее от тлъстина.
8. Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Сион.
9. И реките му ще се преобърнат на катран, и прахът му - в сяра, и земята му ще бъде запален катран:
10. няма да гасне ни денем, нито нощем; и димът й вечно ще възлиза, от рода в род ще остава запустяла; во веки веков не ще мине никой по нея;
11. и ще я завладеят пеликани и ежове; бухали и гарвани ще се заселят в нея; и ще протегнат по нея връв за разорение и отвес за унищожение.
12. Никой не ще остане там от нейните знатни, когото биха повикали на царството, и всичките й князе ще бъдат нищо.
13. И дворците й ще обраснат с тръни, а твърдините й - с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици.
14. И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой.
15. Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.
16. Намерете в книгата Господня и прочетете; ни едно от тия не ще отмине, и едно с друго не ще се замени. Защото сами Неговите уста заповядаха, и Сам Духът Му ще ги събере.
17. И Сам Той им хвърли жребие, и Неговата ръка им я раздели с мярка; вовеки те ще я владеят, из рода в род ще живеят на нея.
* звездите.

ГЛАВА 61.

1. Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, *
8. Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;
9. и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.
ГЛАВА 63.

1. Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? - "Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам."
2. - Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди - като на оногова, който е жлеб тъпкал?
3. - "Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;
4. защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана.
5. Аз гледах, - и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост - тя Ме подкрепи;
6. и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им."

КНИГА НА ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛЯ


ГЛАВА 1.

1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения.
2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, -
5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила;
7. а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15. И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18. А на'платите им - високи и страшни бяха те; на'платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.

ГЛАВА 2.

1. Такова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: "сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе".
2. И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3. И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5. Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7. и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити.
8. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам".
9. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък.
10. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".

КНИГА НА ПРОРОК ДАНИИЛА
ГЛАВА 13. *
* 13 и 14 глави са преведени от гръцки.

1. Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким.
2. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.
3. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.
4. Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.
5. В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.
6. Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.
7. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.
8. И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,
9. и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.
10. Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,
11. защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.
12. И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:
13. "да си вървим, защото е време за обед", - и, като излезеха, разделяха се един от друг;
14. но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.
15. И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.
16. А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.
17. И каза тя на слугините: "донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя".
18. Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.
19. И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:
20. "ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.
21. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си".
22. Тогава застена Сусана и каза: "натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.
23. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа".
24. И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,
25. а единият припна и отвори градинските врата.
26. И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.
27. Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
28. И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.
29. И казаха те пред народа: "проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима", - и проводиха.
30. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.
31. Сусана беше много нежна и хубава на лице.
32. А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.
33. Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.
34. А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.
35. Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.
36. И казаха старейшините: "когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;
37. и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.
38. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях
39. и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,
40. но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме".
41. И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
42. Викна Сусана с висок глас и каза: "Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!
43. Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене".
44. И чу Господ гласа й,
45. и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,
46. и завика той с висок глас: "чист съм от кръвта й!"
47. Тогава се обърна към него целият народ и каза: "каква е тая дума, която ти изрече?"
48. Тогава той застана сред тях и каза: "толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?
49. Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея".
50. И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: "седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството".
51. Тогава Даниил им каза: "отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам".
52. А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: "остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,
53. произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.
54. И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?" Той каза: "под мастиковото".
55. Даниил рече: "наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина".
56. Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: "семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.
57. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.
58. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?" Той отговори: "под зеления дъб".
59. Даниил му каза: "наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби".
60. Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,
61. и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;
62. и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.
63. А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело.
64. И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.

Това са само няколко примери от стария завет.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10814481
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9032
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930