Архимандрит  Серафим Алексиев                

                                З А К Х Е Й

Исусе, аз Те виждам как пристъпваш,

изпращан с мъст, посрещан със любов,

пред хладните врати как тихо стъпваш

и влизаш, де жадуват Твоя зов.

Навредом изпреварва Те мълвата -

тук да смути, там с радост да залей.

И ето я, докоснала душата

на всеизвестния митар Закхей.

Народ-гъмжило в стъгдите се трупа.

Тук свети радост, бди там поглед зъл.

Един по рамото Захкея тупа:

- И ти ли да Го видиш си дошъл?

Но малкият по ръст Закхей не чува.

Той мисли си: "Къде ли по-добре

ще може да се види?", че бушува

около него от глави море.

И озарен от хрумване щастливо

той бърза към черницата и виж

от там, прикрит от клоните игриви,

Той ще те види, щом се появиш.

Шумът расте...там викат: "Иде, иде!"

и Ти пристъпваш кротък, благ, смирен,

и всеки се навдига да Те види,

и да погледа Твоя взор блажен.

Закхей си мисли: "Где ли ще отседне

Христос? Навярно в някой фарисей

или в дома на хора кротки, бедни?!"

Ех, колко е нещастен той, Закхей!

Богат е. В слънчеви живей палати,

ала в сърцето му е кобен мрак.

Той има множество слуги, приятели,

но тъй самин се чувствува все пак.

Да би могъл и той да Те покани,

но смее ли да срещне Твоя взор?

Той вижда своите духовни рани

и знай, че името му е "позор".

Ах, тия грехове го отчуждиха

от всичко хубаво на този свят!

Къде, къде е радостта му тиха

от времето, когато беше млад?

Закхей се сепва. Вижда през листата,

как идваш сред потока от глави

и благославяш, милвайки децата.

Отдавна той не е дете. Уви!

Но що се спираш тъкмо тук? Сърцето

Закхеево ще пръсне, тъй тупти.

Ти взор повдигаш, гледаш го в лицето

и името му назоваваш Ти.

-Закхее, слез по-скоро - казваш кротко -

че трябва днес да бъда в твоя дом!

Щастлив, зашеметен, той слиза ловко

и с радост нисък прави Ти поклон.

И тръгваш Ти към светлите палати,

за да прогониш скрития в тях мрак,

че ти са скъпи бедни и богати,

че Ти към зли и към добри Си благ.

Но не разбират туй сърцата хладни

и шепнат злобно близо и далеч,

със завист в пламнали зеници ядни:

- Отби се, виж, при грешния човек!

При хората почтени не отиде.

Отмина хладно праведните, на!

Отби се грешния Закхей да види,

най-долния във нашата страна.

А мен, Христе, туй тъй ме утешава,

че Ти от грешните се не гнусиш,

че с хората смирени близък ставаш

и си готов с любов да им простиш.

И, ето ме, стоя пред Теб покрусен

и шепна плахо със молитвен глас:

"Отбий се и при мене, о, Исусе,

като Закхея грешен съм и аз!

             Архим. Серафим Алексиев /блаженопочиващ/