Елисавета Багряна

                               Ж Е Р Т В А Т А
          
                                                На майка ми

         Пред малкото креватче на колене
         тя трети ден не мигнала, се моли
         и бавно гълта сълзите солени.

         Едничкият й син е тежко болен
         и само нишка го дели от края,
         а долу другите деца играят,

         и слънцето в прозореца поглежда,
         и дюлата подава пълни клони,
         но той е ням и сляп, и безнадежден...

         През първий ден към старата икона
         мълвеше тя, прекръствайки се мигом:
         -Върни детето ми...от смърт спаси го!

         През втория, очите без да снема,
         се молеше от скръб обезумяла:
         -Вземи живота ми и дай го нему!

         А днес, на третия, едва прозряла,
         тя рече мъдро:-Майко свята,стига,
         вземи го, но от мъките спаси го.

         И стана чудо: мина малък пламък,
         детето мръдна устни загорели
         и промълви полека: - Хлебец, мамо!