МОЛИТВАТА НА ЕСТИР
     
                                            "Не хулят ли те почтеното име, с което се именувате"
                                                                         Из съб. послание на св.ап. Яков 2 : 7

                          Мой Отче, разпокъсан е Христос
                     и братя срещу братя се навдигат!
                     Какъв зловещ и смайващ куриоз -
                     пред БОГ ЛЮБОВ убиват се с интриги!

                     При най-смирения Спасител свят
                     си хвърлят примки с дяволска омраза
                     и всеки счита, че е знаещ и благат,
                     но е развъдник на духовната проказа.

                     Табелки "християнин" носят те,
                     а тракат зъби, смятат сметки разни...
                     Не иска никой да прилича на дете,
                     престол на Съдия в кошмар ги блазни.

                     И бутат се без  свян, без срам, без ред -
                     слуги на Бог-Омраза заслепени,
                     светейшества и председатели безчет
                     за Огъня пояждащ означени.

                      Мария само страда горко там,
                      пробождат й сърцето остри тръни,
                      оплаква рухващия Божий храм
                      и се надява да пробуди милостта ни.

                      Мой Отче, Ти умий от мен греха
                      и като чиста съдинка вземи ме!
                      На мръсотията е мястото в сметта,
                      а ние носим Святото Ти име.

                                                                                             ЕСТИР